акцент

Проза и ...поезия!

По-старото поколение ценители на поезията помни френетичните литературни четения в 272-ра аудитория на Софийския университет, когато студентската публика запълваше "до дупка" всички банки и прозорци, седеше по пода- само и само, за да види своя любим поет, да чуе неговото най-ново стихотворение. В онези "тоталитарни времена" наелектризираната младежка публика скандираше неистово и сама определяше кой кога и какво да рецетира. Някои искаха да чуят поемата "Любов" на Недялко Йорданов. И той изпълняваше желанието им. Други скандираха "Банчо! Банчо!" Тогава на катедрата се изстъпваше Христо Банковски с разветия си къдрокос перчем и казваше своя "Български календар". Стойчо Стойчев знаеше, че трябва да рецитира стихотворението си за "сивото искърско говедо". Стефан Цанев взривяваше аудиторията със стихотворенията си от "Композиции" и "Хроники". Коста Павлов четеше своите "матафизични стихотворения". Пейчо Несторов - духовитите си епиграми. Тодор Климентов пародираше химна на България...
Днес литературните четения твърде много приличат на погребални панахиди, на които поетите и публиката си разменят ръкопляскания за стиховете и възторжените възгласи. Тиражите на стихосбирките са на път да паднат до 50 бройки. Въпреки това в литературната нива избуяват нови таланти. Излизат интересни и талантливи книги. Фестивалите на пятата поезия привличат все повече почитатели на песента с китара. Независимо от беднотата и недоимъка, от хаоса в държавата поезията продължава да живее. Честит празник на поезията!

02.10.2004