Легенди
Добър ден, тъга! Лека нощ, живот!
Миналата седмица световните медии съобщиха за внезапната смърт на френската писателка Франсоаз Саган, превърнала се в синоним на творческа дързост и скандално несъобразяване с фалшивите условности на обществото
В болницата "Онфлер" в Северна Франция издъхна от "сърдечно-дихателна недостатъчност" авторката на небезизвестния роман "Добър ден, тъга", превърнал се навремето в бестселър за няколко поколения почитатели на френската литература. Пък и не само на нея. Едва деветнайсетгодишна през 1954 г. тя издава първата си книга, която почти моментално изчезва от лавиците на книжарниците. Превръща се в "литературна мода" не толкова поради младостта на авторката, колкото заради умението й да разказва интригуващо и интересно за своите "физически преживявания", за способността й да почувства терзанията и дилемите на тогавашното поколение. Саган наистина се появява на литературния небосклон като комета. Не! Като ярка звезда, която дълго време ще свети със своята неотразена светлина. "Добър ден, тъга" почти едновременно с френското издание ( в двумилионен тираж ) е преведена на повече от 30 езици. Включително на български език - през шейсетте години - в престижната поредица от световни романи на издателство "Народна култура", а по-късно - в други издания.
1954 - Франсоаз
Саган
Изключително интересен е пътят на Франсоаз Саган като писателка,
която не се поддава на познатите схеми и условности. Още когато търси своя псевдоним
( истинското й име е Франсоаз Куарен) тя опонира недвусмилено на своята майка.
На въпроса: "Защо пък Саган? Що за странно име?" отвръща категорично:
"Класиката трябва да се познава!" Още от младини я засипват с укори.
За едни е хаотична и разточителна, за други - меркантилна и... безотговорна.
Неслучайно Франсоа Мориак я назовава "прелестно малко чудовище". За
трети пък е "несъмнен талант, който е на крачка от гениалността".
След бляскавия литературен старт пише и издава един след друг своите романи:
"Обичате ли Брамс" (1959), "Малко слънце в студената вода"
(1969), "Изгубеният профил" (1974), "Уморена от войни" (1985)...
Любимите й писатели са Достоевски, Моъм, Хъксли... Литературният й кумир - Марсел
Пруст, за когото се озовава съвсем лаконично: "Той е гениален, а аз съм
само талантлива". Дружи с Жан Пол - Сартр. От него поглъща левите идеи
и максимата, че "истински умните хора не могат да бъдат лоши".
Омъжва се едва двайсетгодишна за своя двойно по-възрастен издател Ги Шолер,
който я убеждава поучително: "Женя се за тебе, за да не вършиш повече глупости".
По-късно след техния развод Франсоаз ще му го върне със заклинанието, че той
е бил "страхотен приятел, но непоносим съпруг". Вторият й брак е с
американеца Роберт Уестхоф, от когото се ражда синът й Дени... Живее забързано,
на невероятни ( почти "космически" ) обороти. От една страна продължава
да твори и издава своите книги. "...Съчинявам нощем, когато нищо и никой
не ме безпокои. Пиша както дишам, следвайки своя инстинкт, без да мисля за това
какво ново трябва да кажа..." - изповядва Франсоаз Саган. В останалата
част от своето време се отдава на "лудории" - пътува, развлича се,
пилее хонорарите от своите романи. Запленена е от високите скорости и шеметното
шофиране. Веднаж дори катастрофира така, че се налага да я събират "парче
по парче"... "Животът ми е живот на каскадьор - пише, като допълва:
"Понякога съжалявам, че не съм живяла по-разумно и хармонично, дори по
- поетично... Но раят е по-скоро за ленивите, отколкото за мене"- заключава
писателката...
Успоредно с това през следващите години тя се заплита в скандал след скандал.
Това е част от нейната философия за живота. Стреми се да си извоюва свобода
и независимост от обществото, което трудно може да й прости тази "екстравагантност".
"Аз обичам парите, които за мене винаги са били добър слуга и лош стопанин"
- изразява тя отношението си към най-важното средство в човешкото битие. Особено
зачестяват скандалите през последните години от живота й, когато неуморно търси
начини да си обезпечи материална и финансова независимост. В началото на 90-те
е призована от съда в Лион да отговаря за употреба на...наркотици. По време
на процеса Саган обяснява, че се е възползвала от правото "да разруши себе
си". Разминава й се с условна шестмесечна присъда и глоба от 50 000 евро.
Изпаднала в бедствено положение, тя търси спасение. Намира го в офертата на
милиардера Андре Гелфи, който през 1992 г. обещава да й заплати комисионна,
ако тя използва приятелството си с бившия френски президент Франсоа Митеран
и уреди контракт на фирмата му "Elf" за проучване на нефтените находища
в Узбекистан. Гелфи получава "лъвския пай" от проекта, а Саган - своята
комисионна от 4 млн. франка. Когато "златното находище" от нефт в
бившата съветска република се оказва фикция, избухва невероятен скандал. Формалният
повод за него е отказът на Франсоаз Саган да заплати дължимия данък на държавата
за недекларираната сума. Парижкият съд й определя ...условна присъда от една
година затвор, като все пак взема предвид тежкото й здравословно състояние.
Всъщност нейната внезапна смърт се предшества от няколко припадъка, резултат
от лошото й здраве. През 1985 г. по време на нейното пътуване с Митеран в Латинска
Америка тя изпада в безсъзнание в хотелската стая. През 2003 г. повтаря кризата,
докато нейното потретване не се оказа фатално. "С нейната смърт Франция
изгуби един от най-блестящите си и чувствителни автори, значима фигура в нашия
литературен живот" - написа в телеграма до близките на писателката френският
президент Жак Ширак. Докато един от най-модните литератори на съвременна Франция
Фредерик Бедбегер обвини за смъртта й "невежите управници" на страната.
Самата Франсоаз Саган още преживе изповядва, че не разчита на ничие признание
и е безразлична към "посмъртната слава". Разбира се, не и нейните
почитатели, които отдавна са й отредили място не само на ярка звезда, но и на
голяма и известна френска писателка.
02.10.2004