О писменехь

Къде са днес тези
Съкровища на старобългаристиката

На различни места по света сега се пазят наши средновековни ръкописи с драматична съдба

Димитър Райков

В светогорските манастири векове наред са съхранявани стотици паметници на старата българска книжнина. Значителна част от средновековните български ръкописи са оцелели до наши дни като са изминали дълъг и драматичен път. В потвърждение на това могат да се посочат редица свидетелства и се припомнят любопитни събития.

Мисията на Арсений Суханов

През 1654 г. руският патриарх Никон изпраща със специална мисия в Османската империя Арсений Суханов - йеромонах от Троицко-Сергиевата лавра. Руският патриарх възлага на московския монах да се запознае с богослужебната практика на източноправославната църква, да подбере и да занесе в Русия богослужебни книги и други ръкописи, писани на гръцки език и на езиците на южните славяни.
Мисията на Арсений Суханов е известна преди всичко с изнасянето на голямо количество ръкописи от Атон в Русия. Писмените свидетелства, останали от онова време, показват, че руският монах е занесъл в Москва около 500 ръкописа, по-голямата част от които са на гръцки език. Сред тях има и творби на българското ръкописно наследство. От манастира "Св. Павел" Суханов взема не по-малко от 27 старобългарски ръкописи, между които:
* Иван Александров (Лаврентиев) сборник, писан в Търново през 1348 г. за библиотеката на цар Иван Александър. В наши дни сборникът се съхранява в Държавната обществена библиотека "Салтиков-Шчедрин", Санкт Петербург;
* Шестоднев от Йоан Екзарх Български, препис от ХV в. Сега се съхранява в Държавния исторически музей, Москва.
От Хилендарския манастир руският монах взема:
* Попфилипов сборник от 1345 г., писан също в Търново за библиотеката на цар Иван Александър. И този ръкопис се съхранява в Държавния исторически музей, Москва;
* Шестоднев от Йоан Екзарх Български. Това е най-старият от известните преписи на Шестоднева. Писан е в Хилендарския манастир през 1263 г. от сръбския книжовник Теодор. В наши дни ръкописът се съхранява в Държавния исторически музей, Москва.
Това са само част от старите български ръкописи, които руският монах пренася от Атон в Русия. Важното е, че те са запазени и сега се съхраняват добре.

Наблюденията на киевския монах Василий Барски

В периода от 1723 до 1747 г. киевският монах Василий Барски предприема продължително и амбициозно пътешествие. По-късно, през 1819 г., Руската академия на науките издава в Петербург записките му под наслов "Путешествие к святым местам в Европе, Азии и Африке".
Какъв е, накратко, маршрутът на любознателния киевски монах? На 23 юли 1723 г. Василий Барски тръгва от Киев. И една интересна подробност - по време на пътешествието си той върви пешком. Използва кораб само там, където липсва друг освен водният път. Най-напред посещава Полша, след това Унгария, Австрия, Италия. През март 1725 г. киевският монах напуска Венеция и с кораб се отправя към остров Корфу. По-късно пристига в Солун, след което посещава Света гора. В началото на 1726 г. Барски се връща в Солун. А по-нататък - Йерусалим, Палестина, Синайския полуостров, Кайро, Триполи, Дамаск, остров Кипър, Цариград. По-късно Барски посещава за втори път Атон. В заключителната част на пътешествието си - от Цариград, преминава пешком през българските земи, а след това - през Влашко и Молдова, стига до Полша. Неуморимият пътешественик се завръща в Киев на 2 септември 1747 г. Там, след 35 дни, на 7 октомври 1747 г., умира.
Какво научаваме от записките на киевския монах за съдбата на част от старобългарските ръкописи в някои от светогорските манастири? Най-напред за наблюденията му в манастира "Св. Павел". Василий Барски посещава този манастир два пъти. Най-напред - през 1725 г. и по-късно - през 1744 г. Първият път той установява, че богослужебните обряди там се извършват на български език. При второто си посещение през 1744 г. Барски установява, че четенето и пеенето в църквата става само на гръцки език. Той съобщава още, че монасите раздават безплатно или продават на съвсем ниска цена славянски ръкописи и печатни славянски книги. Киевският монах отбелязва в записките си, че това се прави с цел - "...да изкорениться древная Болгарская слава и память".

Изследванията на Виктор Григорович

Виктор Григорович (1815-1876) е изтъкнат руски езиковед, един от основателите на славянската филология в Русия, професор в Казан, Новоросийск и Москва. През 1844 и 1845 г. руският учен предприема 15-месечно пътешествие из европейските владения на Турската империя. В продължение на четири месеца - от края на септември 1844 г. до началото на февруари 1845 г., Виктор Григорович гостува на атонските манастири. Той посещава Зографския, Хилендарския, "Св. Павел", Вотопедския, Руския манастир "Св. Панталеймон", лаврата "Св. Атанасий" и др. При крайно трудни условия руският учен проучва стотици ръкописи и други писмени свидетелства. Той не си поставя задача да проучи всички ръкописи, а насочва вниманието си към славянските. Наред с другото, руският учен поставя тревожно въпроса за опазване на ръкописното наследство на Атон. Той установява, че в някои манастири гръцки монаси унищожават много славянски, предимно български ръкописи. "В Зограф - пише той, - малко преди моето идване изгорили куп ръкописи. От очевидци съм чувал, че във Вотопед, Ксеноф, Симопетър и Филотей ги изгорили безпощадно." Специално за Вотопедския манастир, Григорович допълва: "Ръкописите били в голямо количество, защото, както твърдят, в нагорещената от тях фурна изпекли манастирския хляб. В манастира Ксеноф, по същата причина изхвърлили книгите в морето."

02.10.2004