Спомен за Дако Дългото
Здравко Милев сътворява същински шедьовър срещу Спаски
Поредният юбиляр в нашата рубрика е Здравко Милев, роден преди
75 години в Търговище и починал навръх Нова година преди двайсет години. От
бедно семейство, преселило се в Русе, Здравко е един от възпитаниците на Камен
Писков (1909-1972). Камен Пеневич е син на известната антифашистка Вела Пискова
и става емигрант в Съветския съюз след събитията през 1925 г. Дипломира се като
инженер по двигатели с вътрешно горене и през войната работи във военен завод
в Урал.
При завръщането си в България организира шахматна школа в Русе и негови последователи
и ученици са андрей Малчев, Захари Станчев, Здравко Милев, Тодор Тодоров, Атанас
Коларов, д-р Николай Минев, Руско Филчев и други. Камен Писков бе много симпатичен
човек, безумно влюбен в шахматната игра . Притежаваше остър комбинационен стил
и е създал много хубави атакуващи партии, но почти във всяка от тях изпадаше
в цайтнот.
Викахме му "Маестрото". Най-големият му успех бе шампионската титла
през 1947 г., когато аз таман се заразих от шахматната треска. Играеше с младежки
жар и не обичаше ремитата. През 1969 г. бях станал почти сигурен шампион на
ЦСКА - един кръг преди края имах половин точка повече от Радко Бобеков (1928-1993)
и имах да играя с Маестрото с бели фигури. Играх небрежно, защото бях вече доста
по-силен от него, а той бе назад в класирането. Предложих му реми, но той ми
отказа и след това ме би красиво и убедително.
Обичаше да пуши и като се пенсионира играеше често в открити турнири. Лекарите
му забраняваха да се напряга силно заради сърцето и кръвното налягане, но той
не ги слушаше и умря като истински боец на бойното поле - по време на партия
в Габрово през 1972 г.
Ето един образец от творчеството на този обаятелен, симпатичен и достоен човек,
инж. полковник Камен Писков. Бели - Писков, черни - Нейкирх, 1953 г., Сицилианска
защита. 1.Е4 Ц5, 2.КЦ3 КЦ6, 3.Г3 Г6, 4.ОГ2 ОГ7, 5.Д3 Е6, 6.КГЕ2 КГЕ7, 7.0-0
0-0, 8.ОЕ3 КД4, 9.ДД2 ДА5, 10.ТАЕ1 КЕЦ6, 11.ОХ6 КЕ2.
Черните не трябваше да приемат жертвата на пешка и позицията бе равна. 12.ТЕ2
КД4, 13.ТЕЕ1 ОX6?, 14.ДХ6 КЦ2, 15.Е5! Ц4, 16.ТЕ4 Ф5, 17.ЕФ ТФ6, 18.ТЦ4 КБ4,
19.КЕ4 ТФ7, 20.КГ5 ТГ7 (диаграма 1).
ДИАГРАМА 1
21.ТФЦ1 КЦ6, 22.КХ7! Несложна, но ефектна жертва, обоснована от
активността на белите фигури и оголения царски фланг на черните. 22...КЕ7, 23.КГ5
ДБ6, 24.ТХ4 ЦФ8, 25.ДХ8 ТГ8, 26.ДФ6 ЦЕ8, 27.ТХ8! 1-0. Ако не беше безпределната
любов на Маестрото към тази игра, Русе нямаше да стане толкова силен шахматен
център. Да не забравяме, че и Топалов е от този град.
Дако учи в русенска гимназия и според негови връстници бил много силен ученик
и едно от най-умните и обичани момчета там. Близки приятели стават с един друг
чаровник, също шахматист, Тодор Тодоров, известен като Тошко Брата (1930-1978),
за когото искам да пиша идната пролет, когато и той ще има 75-годишен юбилей.
Тошко има изключителни заслуги за детските шахматни школи в България. Те бяха
много гъсти с Дако. Аз също се познавах много добре с Брата и го каних няколко
пъти за разговори по телевизията. Имахме с него големи творчески планове, но
нелепа смърт го покоси, когато бе едва 48-годишен.
Здравко бе изключително интелигентен и приятен човек. Викахме му Дългото, защото
бе висок 198 см. Участва за първи път в републиканско през 1950 г. и заема престижното
4-5-о място. Една година по-късно спечелва международния турнир в Букурещ. 1952
година е още по-успешна за ДАко - става републикански шампион и печели международния
турнир в Мензидруй (Пол). Това всъщност са първите победи в международни турнири
за български шахматисти. Още два пъти става шампион и участва в шест олимпиади
успешно, с резултат 59%. Той е вторият ни международен майстор след Ал. Цветков
от 1952г. Прекратява участието си в състезания през 1964 за да се посвети на
професията си - инженер-химик.
На международния турнир в Букурещ през 1953 г. побеждава 16-годишния Борис Спаски
и оттогава се сприятелява с него и са водили дълга кореспонденция. На мен се
падна да съобщя на Борис Василевич за смъртта на Дако през 1984 г. Спаски пристигна
в София като лидер на западногерманския отбор "Золинген" буквално
броени дни след погребението на Милев. На летището първото нещо, което ме запита
Спаски, бе как е Здравко Милев. Непроницаемият шахматен титан много рядко реагираше
бурно на всякакви изненадващи събития, но този път замълча поне за минута и
ми каза лаконично и бавно: "Жалко, Владилен. Сред шахматистите много рядко
се срещат такива като Здравко..."
Случи ми се да деля с Дако стая в пловдивския "Новотел" на европейското
през 1983 г. Беше както винаги чаровен, жизнен и енергичен. По нищо не личеше,
че му остава да живее само няколко месеца. В Пловдив беше и Мишо Балабанов,
който също почина рано, едва 60-годишен. Мишо беше отговорен външнотърговски
специалист, 11 години по-голям от мен и беше доста приличен шахматист, първоразрядник.
В началото на 50-те години той вдъхна живот на една стара система в Испанска
партия, която по-късно взеха на въоръжение много елитни световни грандове. У
нас се наричаше "Вариант на Балабанов". Мишо бе зам. председател на
федерацията и наш представител във ФИДЕ през 1955. Когато бях в Москва за 7-8
месеца през 1963-1964 г. често му гостувах в квартирата му. Жена му Цеца, журналистка
по професия, традиционно поднасяше агнешки главички или някакво друго българско
вкусно ястие. Тогава в Пловдив през 1983 никой не очакваше, че "Железният
Тигран" също бе обречен.
Дако Дългото разиграваше прекрасно вариант Земиш за бели в Староиндийска защита,
а с черните почти винаги избираше защита Грюнфелд. Играеше солиден активно-позиционен
шах и притежаваше остро комбинационно зрение. Има победа над Е.Гелер, но вероятно
най-хубавата му партия е тази срещу Спаски от 1953 г.
Бели - Б. Спаски, черни - З. Милев, защита Грюнфелд. 1.Д4 КФ6, 2.Ц4 Г6, 3.КЦ3
Д5, 4.ЦД КД5, 5.Е4 КЦ3, 6.БЦ ОГ7, 7.ОЦ4 Ц5, 8.КЕ2 0-0, 9.0-0 ЦД, 10.ЦД КЦ6,
11ОЕ3 ОГ4, 12.Ф3 ОД7, 13.ТБ1 Е6, 14.ДД2 КА5, 15.ОД3 А6.
В тази сложна позиция белите са малко по-добре, но черните търсят контраигра
с Б5, ТЦ8 и КЦ4. 16.ОГ5 Ф6, 17.0Ф4? Орлето Борис е един от най-ярките таланти
в шахматната история, но в маневрено-позиционната игра още не бил достатъчно
опитен. Дако светкавично използва шанса си: 17...Е5, 18.ДЕ ФЕ, 19.ОГ5 ОФ6, 20.ОФ6
ТФ6, 21.ДЦ3 ТД6, 22.ОЦ4 КЦ4, 23.ДЦ4 ОЕ6, 24.ДЦ5 Б5, 25.КЦ3 ДБ6, 26.ДБ6 ТБ6,
27.ТФД1 (диаграма 2).
ДИАГРАМА 2
27...ТЦ8! Целта е вторият хоризонтал в съчетание с проходната пешка "Б".
Всъщност това е една от далечните стратегически идеи в защита Грюнфелд - получаване
на проходна пешка на дамският фланг в ендшпила. В следващите ходове белите не
намират контраигра, а възможности не липсват, например вземане на "Д5"
с пешката и евентуална жертва на тази и проникване на бял топ зад пешките на
дамския фланг - основен принцип в топовните ендшпили.
28.КД5 ОД5, 29.ТД5 ТЦ2!, 30.А4 Б4, 31.А5 ТБ7, 32.ТД6! Б3, 33.ТБ6 ТД7, 34.Т6Б3
ТДД2, 35.ТБ8 ЦГ7, 36.Т8Б7 ЦХ6, 37.ТЕ7 ТГ2, 38.ЦХ1 ТХ2, 39.ЦГ1 ТЦГ2, 40.ЦФ1 ТА2,
41.ЦГ1 ЦГ5? (диаграма 3).
Удивителна позиция, твърде поучителна за топовните окончания, в които изключително
важна роля играе активността на царя. Черните са с пешка в повече, но я жертват,
за да дооплетат матова мрежа.
ДИАГРАМА 3
42.ТЕ5 ЦФ4, 43.ТЦ5 ЦФ3? Това забавя реализацията. Трябваше да
се играе Х6-Г5 и ЦГ3. За да се спасят от хода с царя на Г3, белите трябва да
играят с топ на III хоризонтал, а тогава черните разменят един от топовете и
чак след това вземат на Ф3 и получават елементарно спечелен ендшлил с две пешки
повече и активен цар.
44.ТБ3 ЦФ4, 45.Е5 ТХЕ2, 46.ТБ4 ДФ5, 47.ТБ1 ТГ2, 48.ЦХ1 ТХ2, 49.ЦГ1 ТАГ2, 50.ЦФ1
ТЦ2! и след близо 20 хода белите се предали.
Здравко не реализира и 50% от шахматния си потенциал, но тогава до към средата
на 60-те години нямаше шахматни професионалисти, а той трябваше да си изкарва
хляба. Бобоцов през тези родини бе учител по физкултура, Пъдевски записа второ
следване, Минев работеше като лекар и думичката "спонсор" не беше
известна. Нито един шахматист от това поколение не разполагаше с пари. Следващото
поколение също не забогатя, но от турнирите в Югославия все пак се преживяваше
добре (Радулов, Нино Киров, Ерменков, Л. Спасов, Г. Трингов и др.).
Със Здравко се виждахме често в дома на Наско Коларов, където почти всяка вечер
се събираха шахматисти, но по-често се играеше бридж отколкото шах. Дако бе
понаучил достатъчно английски самостоятелно, за да чете криминалета, които бяха
забранени и често по влаковете и летищата митничарите ги конфискуваха, защото
"не знаели какво пише в тях"...
Прав беше Борис Василиевич Спаски преди 20 години за Здравко Милев, а в наши
дни хептен не могат да се намерят такива шахматисти.
02.10.2004