Дензъл Уошингтън сее
мъст в Мексико сити
Бодигард-наказател твори кървав шедьовър в "Мъж под прицел"
"Мъж под прицел" е добре пипнат екшън, с адекватни ефекти
и перфектно портретиране на образите.
Двойният носител на "Оскар" Дензъл Уошингтън ("Третировъчен ден",
"Глори") е в ролята на пенсионирания рейнджър Крийси, когото Самуел
(Марк Антъни) наема за бодигард на дъщеря си Пита (Дакота Фанинг, "Градски
момичета") пък и за да угоди на съпругата си Лиза (Рада Мичъл). В Мексико
сити, където се развива действието, най-модерният престъпен бизнес е отвличането
на деца от богати семейства за откуп. В "бизнеса" са замесени и висши
полицаи.
![]() |
Мрачният и затворен бодигард (Уошингтън) постепенно се сприятелява с момиченцето (Дакота Фанинг), за което е нает да охранява |
В живота си Крийси е видял много кръв и унищожение и освен бутилката
уиски и компанията на приятеля си Рейбърн (Кристофър Уокън), няма други радости.
Постепенно малката Пита успява да влезе под кожата му. Момичето се научава как
да спечели състезание по плуване, а Крийси - как да живее отново. И всичко върви
добре до деня, в който се случва най-лошото - отвличат Пита. Крийси е ранен,
но когато оздравява започва да твори "най-великия шедьовър на живота си",
а негово изкуство е смъртта.
В тази история за корумпирани мексикански ченгета най-доброто безспорно е играта
на Дензъл Уошингтън и малката Дакота Фанинг, не може да не се отбележи и епизодичната
роля на Кристофър Уокън. Някои от репликите им също са добри попадения, например:
"Отмъщението е ястие, което се сервира студено", "Опрощението
е между тях и Господ, моя работа е да уредя срещата." Може би авторите
на филма са целели да го сътворят и като някакъв сорт религиозна алегория. (Единствената
книга на Крийси е Библията). Този подход определено печели фенове, а оттам и
приходи. Но не е в това въпросът. Екшънът "Мъж под прицел" си го бива,
макар сценарият да е донякъде предвидим. Актьорската игра, режисьорската работа
на Тони Скот ("Истински романс"), ефектите и кинематографията са добри.
Издържан е в онзи кинетичен стил, който завладява с динамиката си и за миг не
може да отегчи дори и противниците на жанра. Портретирането на образите е изработено
до брилянтност, а яростта в отмъщението на героя на Уошингтън е пленителна.
Рада Мичъл също си я бива.. Е, лентата си има и своите пропуски (например актът
на самоубийство на героя на Марк Антъни е малко неубедителен).
В България издателство "Прозорец" пусна паралелно с премиерата на
"Мъж под прицел" и едноименния роман на А. Дж. Куинъл, по който е
направен филма. Разликата е в това, че в книжния вариант действието се развива
в Италия. И ако се има предвид какво прави от Мексико сити Крийси в своя бяс
на отмъщението си, то сигурно много туристи биха отменили евентуалните си резервации
за тази дестинация...
"Селото" - фикция за страха,
традицията и силата на любовта
"Селото" е кръстоска между фикция, трилър, драма и романс,
който хвърля интересен поглед върху човешката природа.
Малка общност живее изолирано в своето селце. Животът в "Селото" е
простичък и добре уреден. Хората живеят без компютри и телефони, осигуряват
сами продоволствията си. Никой обаче не бива да ходи в гората, защото там живеят
кръвожадни същества, с които хората са сключили примирие. Червеният цвят е това,
което ги привлича и всички го отбягват. Постановката обаче се оказва съвсем
различна. Оказва се, че комуната им е основана не от група хипари, а от възрастни,
обединеин от това, че в цивилизования свят са станали жертви на насилие.
![]() |
Сляпата Айви (Брайс Далас Хауърд) тръгва през забранената гора, за да търси лек за любимия си |
Сляпата Айви (Брайс Далас Хауърд) ще се справи със страха си заради любовта
си към мълчаливия Лушъс Хънт (Хоакин Финикс) и неволно ще разкрие голямата тайна,
която крият основателите на комуната. Ключова роля в лентата има и носителят
на "Оскар" Ейдриън Броуди ("Пианистът") в ролята на селския
идиот Ноа. Във филма участват още Сигърни Уивър, Брендън Глийсън, Джейн Аткинсън,
Уилям Хърт.
Режисьор и сценарист на "Селото" е роденият в Индия и отраснал във
Филаделфия Манож Найт Шайамалан ("Шесто чувство"). Лентата е окачествена
от критиците като най-убедителното му и емоционално творение. Тръпката от свръхестествените
сили (те са характерен елемент за неговото творчество) му помага да изгради
съспенса, напрежението и страха. Без свръхестествените сили (всъщност няма нищо
свръхестествено наоколо), той нямаше да успее да постигне и ефекта на внушението
в "Селото". А финалът е непредсказуем. Някои критици зад океана смятат,
че сценарият определено си заслужава да бъде включен в листата на кандидатите
за "Оскар".
08.10.2004