Датата - 9 октомври

Международен ден на пощите

Международен ден за намаляване на стихийните бедствия

1835 - в Париж се ражда френският композитор Камий Сен-Санс (1835-1921), авторът на операта "Самсон и Далила", "Лебедът", "Танц на смъртта" и др. На 7 взима уроци по хармония и пиано, пробва се и в композирането, а на 11 прави концерти с щумен успех. Отказва се от гастролите и учи в Парижката консерватория композиция и орган, като през 1853-а създава своята Първа симфония. От 1858 до 1878 е органист в черквата "Св. Мадлен". През 1867-а печели държавния конкурс за най-добра творба за изложението във френската столица и признанието на съвременниците си. Автор на много концерти за пиано и цигулка, като до смъртта си в Алжир на 16.XII.1921 г. продължава да пътешества и композира.

1846 - във Фраунфелд, Швейцария, в семейството на натурализиран италианец, се ражда Михаел Йоханес Юлиус Маги (1846-1930) - мелничарят и изобретателят, дал на съвременната домакиня разтворимите супи, подправки и кубчета бульони, и естествено създател на фирмата "Maggi". На 21 в Будапеща вече е зам.-директор на най-съвременното мелнично предприятие в Европа, на 23 се връща, за да управлява наследствената мелница в Кемпал, където през 1872-а създава "Julius Maggi & Co.". Две години по-късно с покупката на още две мелници в Шафхаузен и Цюрих става един от големите в бранша. През 1883-а открива начин да запазва задълго месен бульон в изсушен и пресован вид, като му дава името "Златното кубче на Маги" и прави с него пазарен фурор. Останалото са нови продукти и технологии, офиси в Париж, Милано, Прага, Амстердам, складове в Берлин, Виена, Лондон и Ню-Йорк до сливането с компанията "Нестле" през 1947 г.

1867 - край Букурещ от туберкулоза умира Георги С. Раковски (Сава Стойков Попович - 1821-1867), идеолог на националноосвободителното движение, писател, публицист, историограф, етнограф, организатор и ръководител на Първата българска легия в Белград (1862). Негова е идеята за създаване на съюз на балканските християнски народи срещу Турция. Издава в. "Бъдущност" (1864), подпомага преминаването на хайдушки чети в България и изработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято".

1908 - в Льо Пек се ражда френският актьор комик, сценарист и писател Жак Тати (Татишчев, по името на дядо му дипломат в Париж - 1908-1982), творцът, направил като режисьор само 9 филма, но завоювал с черния хумор за изгубеността на обикновенния човек в агресивно настъпващата технологична цимилизация реномето на един от големите в гилдията - "Почивният ден на мосю Кюло" (номинация за "Оскар" за най-добър сценарий), "Моят чичо" ("Оскар" за чуждестранен филм - 1959, "Сезар"), "Време за развлечение", "Парад", "Трафик" и др. През 30-те и 40-те участва и ръководи мюзикхоли, дебютът му на голям екран е с малки роли в "Силвия и призракът", "Дявол в плътта" и др., а пробивът идва с "Почивен ден", последван от запомнящи се участия в "Пощальонът", "Откраднати целувки" и др. От 1944-а до своята смърт е женен за Мишлен Уинтър, с която имат две деца. Получава почетен "Сезар" през 1977 г.

1967 - революционерът и идолът на няколко поколения млади бунтари по света аржентинският герой на Куба Ернесто Гевара Линч (1928-1967) - команданте Че, е убит в боливийската джунгла от местни военни, докато се опитва да организира партизанското движение в страната и да предизвика революция.

1975 - съветският дисидент и правозащитник академик Андрей Сахаров (1921-1989) - "бащата" на съветската водородна бомба, става първият руснак, получил Нобелова награда за мир.