НАУКА

Оскарите на знанието

Отново американци начело в маратона "Нобел 2004", но за пръв път толкова млади

Една година преди смъртта си шведският изобретател и автор на 350 патента Алфред Нобел написал знаменитото си завещание (27 ноември 1895 г.), с което вбесил наследниците си, като оставил 33 млн. шведски крони за основаването на награден фонд в областта на науката. За разлика от всички други дейности в изследователския сектор Нобеловите награди днес са толкова популярни в света, колкото да речем Оскарите в киното. "Научните Оскари" и "Нобелисти в киното" са два типа заглавия, които медиите често използват за "атрактивна" разгласа на призьорите.
Тази година Нобеловите награди, които се дават от 1901г., се присъждат за 103-ти път. По волята на Нобел за физика и химия лауреатите избира Шведската кралска академия на науките, за медицина - Кралският Каролински медикохирургичен институт в Стокхолм, за литература - от Шведската академия в Стокхолм, а за мир - от 5-членен комитет, избран от Норвежкия парламент. Призът за икономика е учреден в памет на Нобел от Шведската банка през 1968 г. и се присъжда от Шведската кралска академия на науките.
Според статута на наградите Нобел не може да бъде присъден съвместно на повече от трима души. За всяко научно направление е предвидена награда от 10 млн. шведски крони (около $ 1,34 млн.). Церемонията за връчване ще е традиционно на 10 декември. В този ден в Стокхолм кралят на Швеция връчва наградите по физика, химия, медицина и литература, а в Осло шефът на Норвежкия Нобелов комитет - тази в областта на опазването на мира.
Често се задава въпросът защо няма Нобелова награда в областта на математиката, която е важна за много други области на знанието, особено днес. Мълвата, която е на повече от 100 години, казва, че Нобел трябвало да се бори с французина Франк Лемарж за сърцето на датската чаровница Ана Дезри. Двамата решили да я вземе този, който пръв реши сложно дифренциално уравнение. Нобел загубил.

Във физиката създадоха "теория на всичкото"

Трима американски физици получиха Нобел за създаването на "теория на всичкото". Тяхното откритие е от 1973 г. и обяснява как си взаимодействат кварките в протоните и неутроните.
Протонът и неутронът на атомното ядро се състоят от по три кварки. Кварките (общо 6) са частици, които нямат вътрешна структура, затова търсенето им е било истински детективски роман. Взаимодействията между кварките се наричат силни (цветни) взаимодействия. Те са ключов елемент при взаимодействието на частиците в протоните и неутроните на атомното ядро. Именно в обяснението на цветните взаимодействия ина силите, доминиращи в атомните ядра, се състои приносът на новите нобелисти по физика.
Резултатите от изследванията на тримата американски Физици са довели до създаването на теорията на квантовата хидродинамика (теория за взаимодействието на кварките). Тя е принос към Стандартния модел - теория, която описва всички явления, свързана с електроматгнитната сила (действаща между заредените частици), слабото взаимодействие (важно за производството на слънчева енергия) и силното взаимодействие (между кварките). Благодарение на откритието на тримата науката се е приближила към великата мечта да се формулира универсална теория на гравитацията, затова то е наречено "теория на всичкото".
Триадата учени физици са сред най-младите нобелисти до момента. Дейвид Грос (63) работи в Института за теоретична физика към Калифорнийския университет в Санта Барбара. Колегата му Дейвид Полицър (55) е от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена. А Франк Уилчек (53) е изследовател в Масачузетския технологичен институт.
Математническата обработка на резултатите от изследванията на Нобеловите физици на тази година е показала, че колкото кварките са по-близо, "цветовият заряд е по-слаб. И обратно - силата на притеглянето нараства, когато кварките се раздалечават.

Химици откриха как клетката си играе с белтъците

Двама израелци - Аврам Хершко (67-годишен и с унгарски произход) и Аарон Чихановер (57), в съавторство с американеца Ъруин Роуз (78) откриват през 1980 г. един от най-важните циклични процеси, протичащи в клетката и регулиращи разлагането на белтъка. Изследването е ръководил Хершко.
Двамата израелци работят в Израелския технологичен институт в Хайфа, а Роуз е от университета в Калифорния, САЩ. В историята на Нобелите досега са се записали други двама израелци - писателят Самуел Агнон през 1966 г. и икономистът Даниел Хаанеман през 2002 г.
Благодарение на работата на тримата лауреати е възмоно да разберем намолекулярно ниво как клетката управлява множеството централни процеси, като разрушава едни протеини (белтъци) и не закача други, се казва в предложението за наградата. От това пък следва обяснение как организмът отделя нежеланите протеини, за да се защити срещу заболявания. В мотивите на Шведската кралска адамия на науките се обосновава, че призът се дава на тримата учени за откриването на "протеиновата целувка на смъртта", която помага да се обясни имунната система. Пример за процесите, които могат да се управляват при нарочно разграждане на белтъка, са деленето на клетката, ремонтът на ДНК, проверка за качеството на произведените белтъци и на важни части от имунната система, се казва в обосновката за наградата.

Двама медици обясниха как ни замирисва люлякът

Двама медици от Колумбийския университет в САЩ завоюваха Нобеловата награда за физиология и медицина за 2004 г. Това са патологът и биохимик Ричард Аксел (5/) и психоложката и микробиоложка Линда Бък (57).
Най-висшата награда в науката се присъжда на двамата за изучаването на рецепторите на обонянието и организацията на обонятелно-сензорната система при хората. Те са открили голяма група гени на рецепторите на обонянието, от което пък може да се разбере как "хората съзнателно могат да помиришат люляка през пролетта и да си спомнят за неговия аромат през друго време на годината", се казва в съобщението за наградата.
Новопроизведените Нобелисти през 1991 г. са открили семейство гени, генериращи протеини, които "улавят" миризмите. Резултатите на техните изследвания позволяват да сеобясни как действат органите на обонянието.
Обонятелните сензорни неврони, свързани с определени рецептори, като че прожектират филм в строго определени места в мозъка, при което създават топографска картина на обонятелната информация. Изследванията на двамата учени откриват картината на възникването на механизма за връзка от рецепторите за миризмата през сензорните неврони към определени участъци на мозъка.

12.10.2004