Шах и бридж

Успехите започват от "чичовците"

Александър Цветков през 1950 г. става първият български международен майстор

ВЛАДИЛЕН ПОПОВ

От всичките "чичовци", за мен той е бил винаги най-симпатичен и близък. Опознахме се когато постъпих на работа в телевизията през 1969 г. и попаднах по разпределение като състезател на ЦСКА заедно с Милко Бобоцов, Пешо Орев, Венцислав Инкьов, по-късно и Димитър Дончев, Сашо Николов, Тихомир Тошков, Семко Семков, Аспарух Крежов и други. От по-големите в отбора играеха Павел Иванов, Георги Ганчев, Павел Иванов. Чичо Сашо беше щатен треньор към ЦСКА и в малкото клубче на "Цар Иван Шишман" ежедневно кипеше живот.

Роден е на 7 Х 1914 г. в Тополовград. Израства в нищета в пансион за сираци. В официални състезания се включва през 1935 г. и скоро става заедно с Олег Нейкирх един от лидерите на българския шахмат. Той е шесткратен шампион на страната - рекорд, ненадминат и досега. Участвал е в два зонални турнира за световно първенство и в четири олимпиади. Играл е в десет международни турнира, а на олимпиадата в Белград през 1946 г. постига на първа дъска прекрасен резултат от 83%.
Най-големи са заслугите на Чичото като общественик и треньор. Той е основател заедно с чичо Михо - Михаил Кантарджиев (1910 - 2002) на списание "Шахматна мисъл". Връх в треньорската му дейност бе третото място на световната олимпиада в Меделин, Колумбия. Имах щастието да бъда заедно с него при спечелването на бронзовите медали (след Съветския съюз и Румъния) в тази южноамериканска страна през 1974г. като водач на отбора и анализатор.
Александър Цветков имаше изключително високо чувство за отговорност. Беше вече 60-годишен и се уморяваше от нощните анализи на отложените партии, а в дебютната подготовка не беше много силен и аз подготвях ежедневно Татяна Лемачко, д-р Венка Асенова (1930-1986) и Антонина Георгиева. 3-4 кръга преди края на олимпиадата имахме шансове и за златните медали, но неприятен спор с ръководството на съветския отбор попречи на Лемачко да играе срещу Нона Гаприндашвили, въпреки разрешението на проф. Макс Еве и изостанахме от победителите само на половин точка.
Ставаха такива работи в онези времена "по заповед на щуката..." Причината за спора бе, че Лемачко още нямаше българско гражданство, макар че беше подала молба за получаване, а руснаците твърдяха, че нямала право да играе срещу техния отбор.
Чичо Сашо е първият български международен майстор през 1950 г. Като състезател беше изключително упорит и прекрасно разиграваше ендшпилите. Играеше солидно позиционно, но понякога с черните избираше остри дебютни системи като гамбит Шара-Гениг в Дамски гамбит или вариант Ласкер-Свешников (сега го наричат и Челябински вариант). Автор е (заедно с Нейкирх) на първата голяма книга за дебютна теория в три тома и на няколко брошури, между които "Пешечни ендшпили", получила международно признание и издадена и в Америка.
Животът му премина в бедност и единствената му утеха бе шахматът. Завеждаше рубриката "Избрани партии" към "Шахматна мисъл", към която бях редовен активен сътрудник, особено като се посветих на шахматната журналистика. Отлични впечатления е оставил и у гросмайстора по шахматна композиция Петко Петков, който беше няколко години главен редактор на шахматното списание.
Александър Цветков беше скромен човек в личния си живот, въздържател и много обичаше бързото ходене из планината. Дълги години живя в тъй наречено оборотно жилище в една стая с жена си и двете си деца в Горна Баня, където моето семейство имаше наблизо виличка и често сме се виждали там на теферич и на шахматни анализи и коректури.
Като шахматист чичо Сашо бе своеобразен талант, нереализирал достатъчно възможностите си. Беше буден човек с културни интереси и бе научил прилично френски език от училище и самостоятелно. Общуването с него бе приятно полезно, но не беше приказлив, особено с непознати. Дойде време да се запознаем с образци от творчеството му.
Бели - О. Троянеску, черни - Ал. Цветков, балканиада в Белград, 1946 г. 1.Е4 Е5, 2.КФ3 КЦ6, 3.КЦ3 КФ6, 4.ОБ5 ОБ4, 5.0-0 0-0, 6.Д3 Д6, 7.ОГ5 ОЦ3, 8.БЦ Х6, 9.ОЦ1. Позицията е симетрична, суховата и скучничка. По това време Троянеску бе лидер на румънския шахмат и вероятно е разчитал да надиграе Чичото в позиционно маневриране.
Ботвиник препоръчва 9.ОX4. 9...КЕ7!, 10.ТЕ1 КГ6, 11.ЦХ1 КГ4!, 12.ДЕ2 Ф5, 13.ОЦ4 ЦX8, 14.ЕФ ОФ5, 15.Х3 КФ6, 16.ТГ1 ОД7, 17.ОЕ3 ДЦ8!, 18.КХ2 ОЦ6. Черните отлично използваха вялата постановка на румънеца и с опростена и ясна игра в стил Капабланка непрекъснато подобряват разположението на фигурите си и подготвят атака на царския фланг.

ДИАГРАМА 1

19.Д4 ДФ5, 20.Ф3 Е4!, 21.ТАФ1 ЕФ, 22.КФ3 ТАЕ8, 23.ЦХ2 ДЕ4, 24.ТЕ1 КФ4, 25.ДФ2 (диаграма 1) КХ3! След класическа централизация на фигурите си Цветков преминава към ендшпил с пешка повече. 26.ГХ ДФ3, 27.ДФ3 ОФ3, 28.ОД3 ОЕ4, 29.ОД2 ОД3, 30.ЦД ТЕ1, 32.ШЕ1 ШЕ8, 33.ШЕ8 КЕ8.
Ендшпилът е спечелен, но реализацията не е лесна и изисква прецизност, методичност и постоянно усилване на позицията на черните и те се справят блестящо с всички препятствия, но реализацията отнема още 25 хода. Основната тема е създаването на проходна пешка на царския фланг. В това окончание черният кон е по-маневрен от белия офицер, но предлагам на читателите да преминем към други партии.

ДИАГРАМА 2

На втората диаграма виждате позиция от партията между Цветков и Здравко Милев през 1950 г. от републиканското първенство. Дебютът е протекъл типично за играта на Чичото с белите - 1.Ц4 КФ6, 2.КФ3 Г6, 3.Б3 Ц5, 4.ОБ2 ОГ7, 5.Г3. Това е схема от дебют Рети, а по-точно - двойно фианкето за бели. Този порядък на ходовете не позволява на черните да разиграят любимата си защита Грюнфелд, а срещу Староиндийска защита Цветков е отлично подготвен.
Младият тогава Здравко Дългото бе само на 21 г. и не му достигаше опит и техника на позиционно лавиране. Постепенно белите постигнаха преимущество и се стигна до позицията на диаграмата, в която белите изведнъж взривяват позицията с два мощни хода: 38.Б4! КБ4, 39.ТЕ6!! ЦЕ6, 40.ДГ4 и Милев предпочете да се предаде предвид на вариантите: 40...Тф5, 41.Дг6 Цд7, 42.Дг7 и черните губят форсирано и двата си топа. А на 40...Цф7 следва 41.Дд7 Цг8, 42.Кф6 Цф8, 43.Де8 Цг7, 44.Де7 Цхб, 45.Кг4 мат! Тандемът дама плюс кон проведоха образцова екзекуция даже без помощта на топа от Д1.

ДИАГРАМА 3

На диаграма 3 виждаме позиция от партията Цветков - Пахман, Хилверсум, Холандия, 1947 г. По това време Пахман бе вече гросмайстор и автор на авторитетна поредица трудове за шахматните дебюти, играеше успешно в международни турнири. Чичо Сашо обаче умело използва лошата координация на черните фигури и решава партията с несложна, но много ефектна комбинация с жертва на дама: 1.КФ6! ЦФ8, 2.ДЕ5!! и Пахман се предал, защото става форсиран мат: 2...де, 3.Тд8 Оф8, 4.Тф8 Цг7, 5.Тг8 мат!
Големи, трудно оценими са заслугите на международния майстор Александър Цветков към родния шахмат, на който той посвети целият си живот. Не очаквах да си отиде толкова рано, защото го смятах за един от най-здравите и жизнени хора. Като човек, дълго живял в недоимък и преживял несгодите на войната, чичо Сашо обичаше понякога да си похапва, но понеже беше много енергичен, винаги остана слаб, строен и много жилав. Рядко се отпускаше, но имаше някои лафове на сръбски език, които още се помнят, като например: "Когато има добру манджу, не жали мешину" (б.а. когато има хубаво ядене не жали стомаха). Беше играл много в Югославия през годините след войната до началото на 50-те, преди появата на новата вълна талантливи млади шахматисти като Бобоцов, Здравко Милев, Никола Пъдевскии др., които поеха щафетата от чичовците и издигнаха малката ни страна като световна шахматна сила.

Българските експерти

От петнайсетина години българският бридж се развива възходящо и вече имаме няколко десетки активни състезатели и 7-8 признати международни експерти на добро международно и дори ниво. Един от тях у Владимир Михов, математик по образование, около 30-годишен.

ДИАГРАМА 1

В днешната игра от републиканското отборно първенство Михов разиграва шлем на кари с ръката на Юг. Той взема атаката с ригата и пуска малка към асото с идея да свършат пиките на Изток. След това тегли козовете и продължава с коз до изчерпването им в ръка и на последния коз Изток е скуизиран в купи и в трефи, въпреки че Запад държи трета дама.

ДИАГРАМА 2

Скуизът е доста необичаен, защото в петкартовия ендшпил на втората диаграма финалът е поучителен. Ръката на Запад е без значение и сега Михов изтегля трефите си и пуска от мора малка купа към валето. Изток трябва да вземе и след това се набожда на вилката от ас и вале в купите! МАйсторско и красиво изиграване. Когато го описвам не ми изглежда много сложно, но да не забравяме, че задачата не е за решаване с отворени всички карти, а е играна на състезание и до изкарването й се стига след прецизно изчисляване, пласиране на картите и предвиждане на крайната позиция. А това никак не е лесно и се постига само с много усилия, тренирано въображение и развиване на способностите.

22.10.2004