Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение,
да споделите проблемите си, да заемете позиция ...
Материали се приемат на следния адрес:
Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
Рубрика "Искам думата" се публикува понеделник
и четвъртък
(по изключение и в други дни)
Минало или бъдеще
Аз съм социалист
 |
|
Стефан Нешев е роден на 21
август 1938 г. в Русе. |
|
Вместо пролог
Днес в България и в останалите страни от бившия Варшавски договор политици, политолози и социолози поставят на дискусия въпроса социализмът и неговата идеология и практика дали са само спомен от миналото или са закономерна предопределеност на бъдещето. Причина за дискусията те намират в аналогията, която се прави между теорията и практиката на социализма въобще и съветския модел на държавно управление. Базирайки се на логически връзки, които реалният живот потвърди, ще изложа собственото си виждане за мястото на теорията и практиката на демократичния социализъм при формирането на обществените отношения днес и в близкото бъдеще. Преди всичко да дадем обеснение на причината, която даде повод да се постави под съмнение социализма като теория и практика за управление на обществената система, каквато е държавата. Преди всичко това е фактът, че
съветският модел на социализъм не издържа проверката на времето
и се провали. Този модел на социализъм не можа да реши проблемите за развитие
на сложните общества и не даде предпоставките, с които постоянно да се развива
производителността на труда в промишлеността, селското стопанство и услугите.
Този модел се провали и като теория и практика, защото освен че не даде алгоритъм
за развитие на сложните общества, но и отказа да се учи от собствените си грешки,
а това го отчужди от обществата в страните, където бе доктрина за управление.
Но провала на съветския модел означава ли, че въобще социализмът като теория
и практика се е провалил.
Не! Напротив, теорията и практиката на социализма в днешните сложни общества
се оказва единствената, която може да гарантира
равна свобода и демокрация за цялото общество
върху принципите на безкласово общество. Ценностната система на демократичния
социализъм доказа, че най-добре регулира сложните общества, като се прилагат
основните ценности на социализма -свобода, справедливост и солидарност.
Категоричността ми не е плод на волунтаризъм. Тя произтича от резултатите, които
се получиха в реалния живот, и които показаха, че в диалектическото си взаимодействие
производителните сили и производствените отношения последните са тези, които
като функция на промените на производителните сили карат човечеството да премине
от родово-общинския строй към съвременния капитализъм. Това взаимодействие и
днес предопределя демократичния социализъм като следващата обществено-икономическа
формация в света. Преход, допълнително иницииран от икономическата глобализация
и преминаването към информационно общество. Доказателството, че производствените
отношения на социализма по-добре удовлетворяват днешните изисквания на производителните
сили, се съдържа в изискванията на съвременните икономически отношения.
Социализмът, на който са присъщи регулативните функции при управлението на държавата,
чрез управлението на тези процеси единствен може да отстрани причините, които
днес спират
развитието на производителните сили.
Причините са породени от от безконтролния пазарен фундаментализъм на неолибералната
ценностна система на капитализма. Такива причини са неконтролираната валутна
търговия при валутния обмен, която води до бързи и лесни печалби, но нарушава
дългосрочната стратегия в производствения сектор; спекулативното вариране с
банковия лихвен процент, с което стихийно се променя икономическата среда на
стопанските субекти и ги кара да се въздържат от инциативи и предприемачество
в инвестиционните процеси, което пречи те да отговорят на предизвикателствата,
свързани с реализацията на стоките и услугите. В резултат на тези две причини
в държавата и в обществото възникват следните негативни последици:
- Деференцирано модернизиране на работната среда и инфраструктурата на държавата,
несъобразено с обективните обществени потребности;
- Отказ на собствениците или менажерите в промишлеността да извършват екологично
обновление в производствените технологии, необходимо за гарантиране живота на
големи човешки маси или животински видове;
- Несвързано с реалните потребности на обществото и на интересите на държавата
разкриване на нови работни места, както и квалификацията и преквалификацията
на младото поколение и на безработните;
- Нерегулирана съобразно демографските интереси на обществото и държавата концентрация
на стопанските субекти от икономиката в границите на държавата или извън нея;
- Установяване на несправедлив стандарт в обществото.
Могат да се изведат и други причини, които пречат за оптималното развитие на
производителните сили, породени от днешната неолиберална политика на капитализма,
но и с изложените достатъчно категорично се доказва, че днес капиталистическата
ценностна система се е превърнала в регресивна сила за развитието на производителните
сили.
Теорията и практиката на демократичния социализъм в своята еволюция са преминали
през различни етапи, каквито са утопичният социализъм; революционният марксизъм,
с вътрешните си противоречия породени от тезата, че смяната на капитализма ще
стане не чрез постепенна промяна на съществуващия обществен ред, а чрез неговата
гибел, т.е. чрез революция. Социализмът от периода на ревионизма се опитва да
отстрани противоречията между революционния социализъм и резултатите от реалния
живот в началото на 20-ия век, а еволюционният път на социализма поставя въпроса:
с какъв социализъм ще бъде заменен капитализмът?
Преди да направя коментара си за вида социализъм, който ще замени капитализма
като обществено-икономическа формация, ще направя уточнението, че социалистическата
идеология и практика не е догма. Напротив, социализмът е процес, който еволюционно
постоянно се развива и зависи от историческото време и от факторите политическа
конюнктура, географска особенност на държавата и т.н. Но трябва да се отбележи
нещо характерно, което е константно за социалистическата теория и практика.
То е, че социализмът не е държавна организация, която от името на цялото общество
управлява производствената структура на стотици хиляди производствени единици
и която гарантира правата на заетите в тях наемни рабатници, като едновременно
с това постига и най-добро развитие на производствените единици на базата на
тяхната икономическа ефективност, т.е. социализмът не е институционално определен
модел на обществото, който организира сложните общества чрез един обществен
план.
 |
Те ще изграждат отново социализъм... |
Социализмът - това са принципи за формиране на обществото,в което всеки член
има еднаква свобода във всички сфери на живота с останалите негови членове.
Това формиране се извършва на базата на създаване на такава организация в обществото,
с която се спазват демократичните принципи и се съблюдава поставянето на обществения
интерес над личния, като се дава право на всеки член от обществото да взема
участие при вземането на решенията, от които той зависи.
Съвременната теория и практика на социализма, който днес наричат демократичен,
е формирана в средата на 20-я век и е плод на породилата се в обществото необходимост
за по-голяма свобода на личността. Това, с което постига по-голямата свобода
на личността, е премахването на наложения от буржоазната ценностна система имуществен
ценз, който е основен принцип на това общество. Буржоазията, която след Великата
френска революция постанови, че правото на човек да бъде свободен не зависи
от неговия произход, веднага ограничи това право, като постави имотен и образователен
ценз. Т.е. либерализмът, който е символ на буржоазията, даде право на всеки
да развива своята икономическа дейност, без да е ограничаван от обществото и
държавата, но и без да му се гарантират изискванията за "свободен човек".
Свободата, постигната от Великата френска революция, бързо загубва своята същност
за безимотните граждани. За разлика от буржоазната ценностна система, социализмът
създава общество от граждани с равна свобода, на които в условията на солидарност
се отстраняват всички ограничения на свободата, които произтичат от притежаваната
собственост. Със социалистическата ценностна система се налага принципът, че
членовете на обществото сами определят съдбата си чрез политиката на държавата.
Защото за човек, който е оставен от управлението на държавата да живее в нищета
и в нужда, не е социално гарантиран и няма достатъчно доходи, думата свобода
е само звук без съдържание. За по-голяма яснота ще опиша основните принципи
на демократичния социализъм.
Ако в едно общество господстваща е борбата на всеки срещу всеки, там няма истинска
свобода за всички, тъй като в тази борба побеждават само по-силните. Равна свобода
има само когато хората са солидарни помежду си.
Социализмът отрича всяка привелегия, защото истинска възможност за самоопределение
и равноправие се постига само при справедливо разпределение на произвеждания
в държавата обществен продукт и при участието на всички граждани при решаването
на общите за тях въпроси.
Социализмът не е идеология само на работническата класа. Той не може да се реализира
в едно социално диференцирано общество, в което работническата класа не винаги
е преобладаваща. Социализмът отчита интересите на широки слоеве от обществото.
Главна цел на демократичния социализъм е
превръщането на демокрацията във форма на живот.
Това може да се състои само в правова държава, в която е гарантирана свободата
на критика и правото на опозиция, които са предпоставка за изграждане на общество
от достойни хора. Където е разрушена демокрацията, няма свободни хора и не могат
да се защитават ефективно интересите на наемната работна ръка, а синдикалната
дейност се парализира. Всеки гражданин е длъжен да уважава убежденията на другите,
а държавата да гарантира свободата на вероизповеданието и съвестта.
Освен привилегии, демократичният социализъм не допуска предпочитанието към личност
или социална група. Той гарантира интересите на всички хора, като създава справедливост
между тях.
Демократичният социализъм утвърждава равнопоставеност на всички форми на собственост,
като използва инструментариума за управлението на тяхното развитие, като се
съобразява с моментните интереси на националната икономика - конкуренция, до
колкото е възможна тя и регулиране, до колкото е потребно то.
Последният принцип, утвърден на Парижкия конгрес на Социалистическия интернационал,
е:
"Да" на пазарната икономика,
"Не" на пазарното общество".
Ценностната система на демократичния социализъм за регулиране на обществените отношения се прилага от партии, които изповядват идеологията му. Те са народни партии, отчитащи не само икономическите интереси в обществото, но и социалните и културни различия в него. В общества, състоящи се от много социални слоеве, тези партии не допускат създаването на предпоставки, с които един от слоевете да завоюва мнозинство. Като народни партии те се стремят да завоюват доверието на цялото общество, сътрудничайки си с другите демократични сили, синдикатите и структурите на гражданското общество. Когато упражняват властта, за да изпълняват горните принципи и да не се допуска отклонение от тях, те създават система от принципи и правила за обществен контрол върху икономиката и социалната дейност на държавата.
Вместо епилог
Всичко доказва, че социализмът не е спомен от минало, а предопределеност на
бъдещето - обществена формация, която ще замени неолиберализма, наложен ни от
капитализма, и ще регулира правните и морални норми в обществото чрез принципите
за свободата, справедливостта и солидарността.
А всички, които приемат идеите му и вярват в предопределеността, че ще стане
доктрина за управление, днес трябва да казваме без притеснение - Аз съм социалист.
27.10.04