Светите могили на руските войничета

Похвално е, че нашият вестник ДУМА публикува няколко материала и дори страници за паметника на Съветската армия в София. Много добре е описал и сравнил младият човек от Плевен, Алекси Дамянов, четвърто поколение под червеното знаме, състоянието на паметника на победителите във Виена и в София в материала "Европейско не означава дясно - Свежи цветя за съветския войник... във Виена (ДУМА, 9 август т.г.).

60 години след 9 септември 1944 г. Поклон от живите за братята-освободители Снимка Калоян Сомлев

Пред паметника във Виена по всяко време на годината има цветя, а върху софийския - мръсни надписи, свастики, суха трева...
Не стига този позор пред народа, Европа и Русия, но сините "светила" се наеха да пренаписват историята с лъжата, че у нас няма загинал нито един съветски войник.
За нас, съвременниците, истината е друга. Няколко дни преди 9 септември 1944 г. немска моторизирана колона настъпва на наша територия и стига до гр. Кула, където е спряна от партизани от партизанския отряд "Георги Бенковски" и присъединили се към тях доброволци. Колоната се изтегли и зае опорен стратегически пункт - планинския хребет Връшка чука и прилежащите към него села Киряево и Извор махала. Там германците стояха укрепени до започване офанзивата за освобождаване на Източна Сърбия в началото на ноември 1944 г. За пробива над Връшка чука по направление Зайчар - Белград 75-а армия, действаща на Южния фланг на Трети украински фронт, започна да съсредоточава своите части откъм 20 септември до настъплението между 1 и 4 ноември 1944 г.
На всички гари, които имаха рампи за разтоварване, като Брусарци, Орешец, Видин и др. ежедневно пристигаха жп ешeлони с танкове, артилерийски оръдия, "Катюши", които бяха на пътя към Кула и северно - към Брегово. Там в най-северната част на България съсредоточени чакаха часа на атаката.
На 20 октомври в салона на читалище "Развитие" - гр. Белоградчик, Щабът на Трети украински фронт, командван от маршал Толбухин, приема оперативен план за овладяване на Връшка чука и пробива за освобождаването на Сърбия. Началото за овладяване на стратегическия опорен пункт Връшка чука знае и помни цялото население на крайния Северозапад на България, което три дни чуваше бумтежа на артилерийското сражение.
Тогава загинаха и бяха погребани 58 съветски офицери и войници, чиито кости са в Руските гробища на Видинския гробищен парк. На всеки надгробен камък са изписани името и чинът на боеца. Видинската община опазваше - и сега опазва! - гробовете на загиналите, а на календарните дати и задушниците отбелязваха тяхната памет и героизъм.
На злобарите, които искат друг прочит на историята и друга оценка на ролята на Съветската армия във Втората севтовна война, и които лъжат, че нямало нито един загинал войник на наша земя, предлагам да посетят видинското гробище и да се уверят в това, което съм написал. Що се отнася до рушенето - знаем, че това го могат.

П.П. Белградската обшина е издигнала паметник на генерал Жданов, командир на танковата дивизия, освободила града, и на негово име е наименован един от големите булеварди в Белград. Там има и булевард "Цървена армия". Това го знам, тъй като от 1969 до 1977 г. работех там. Зная също, че в бивша Югославия никой не посгяга да оспорва заслугите на Съветската армия за освобождението на Европа!

О.з. полковник Йордан Велков, с. Върба, община Белоградчик

Бележка на редактора:

Видинската община наистина е поддържала винаги в ред, чистота и с особени грижи Руското военно гробище, както е известно мястото, където са погребани руските момчета. То е в края на Видинския гробищен парк, неотделено от гробовете на обикновените хора.
Майките, бабите и дядовците от града, когато посещават гробовете на своите близки - по задушници или просто от тъга, винаги оставят цветя - без помпозност, показност, без фотографи и без камери, и върху гробовете на загиналите русначета, както майчински и бащински наричат убитите червеноармейци.
И при всички противопоставяния в годините на прехода Видинското руско военно гробище остана като че ли едно от малкото места, където паметта за онези дни е неосквернена. И където момчетата от далечния СССР са намерили покой...

01.11.04