Наука

"Изтърсаците" на голямото знание

Наши физикохимици превръщат ръждата в защитно покритие и "обличат" кабелните носачи за метрото в София

Велиана Христова

Институтът по физикохимия (ИФХ) при БАН втора седмица показва в академията интересна изложба, която преминава някак тихомълком. Жалко, защото тя е великолепна илюстрация на онова, което нашата наука дава на страната. Експозицията се нарича "Физикохимията - наука за високи технологии".

Електрохимичен реактор за пречистване на замърсени води

ИФХ от 1958 г. насам е средище на една най-известните български школи на фундаменталната наука - тази по физикохимия, основана върху теорията за растежа на кристалите, вписана във всички учебници по света и създадена от проф. Иван Странски и акад. Ростислав Каишев. Изложбата обаче поставя акцент върху приложната научна продукция на института и блестящо потвърждава известната максима, че фундаменталната наука ражда приложните резултати за практиката. Без нея те пресъхват. Десетки висши технологии са създали учените от ИФХ, 20-ина от тях са показани в изложбата.
При откриването директорът на института ст.н.с. I ст. Христо Нанев припомни едно българско постижение от 70-те години, което и сега работи в заводите в Европа, но се оказва и в основата на множество следващи приложни разработки на ИФХ за най-различни области на икономиката. Това е технологията за галванични покрития чрез блестящо поцинковане и помедняване, създадена от екип на ИФХ и Института по органична химия при БАН - акад. Иван Юхновски, проф. Стефан Рашков и чл.-кор. Иван Пожарлиев. На времето това бе първият технологичен пробив на СИВ спрямо Запада и неслучайно авторите получиха най-високата тогава награда - Димитровската, разказва ст.н.с. Георги Райчевски от ИФХ. От внедряването на технологията в чужди заводи - главно "Шкода" и "Толиати", България е спечелила над 40 млн. долара. Впечатляващо е, че при невероятно бързото развитие на технологиите в световен мащаб това българско постижение продължава да се прилага и днес и да печели авторитет за авторите си в чужбина.
Всъщност нашата наука много пъти е създавала водещи технологии, но твърде малко е била ценена в собствената ни страна. В изложбата могат да се видят например първите тънкослойни магнитни дискове, създадени през 1984 г. от ИФХ в сътрудничество с ДЗУ-Стара Загора. Били са изпитвани в голяма американска фирма, работеща за сигурността на САЩ. Интересът от страна на консорциума на производителите на елементи за дискове "Айдема" не помогна обаче срещу унищожаването на ДЗУ. Но интелектът на учените ни продължава да бъде високо ценен в чужбина. В момента ИФХ работи по договори с партньори от цял свят - от САЩ, Мексико и Бразилия до Европа и Тайван. Понеже държавата осигурява единствено заплатите и донякъде парното на научните институти, научната работа на ИФХ се финансира по програми на ЕС, НАТО, МАГАТЕ, от фирми като Фолксваген, Шеринг, Шел, Атотех, Фраматом, Юнион-миниер, Мелтекс, Синтех и др. По договори се работи и с АЕЦ "Козлодуй".
Прави впечатление разнообразието на партньорите, но то става разбираемо, когато човек погледне в колко области на индустрията, екологията и медицината се прилагат продукти на ИФХ. В последните 15 години например по договори с нашата АЕЦ и с Агенцията за ядрено регулиране научни екипи изследват корозионните процеси при различни стомани, които се използват в съоръженията на 3, 4 и 5 блок на централата. Конструирани са и специални апарати, с чиято помощ образци от стоманите се изследват и изпитват за корозия. Нещо повече - френският консорциум Фраматом е поръчал на нашите учени да направят покрития за защита от корозия на съоръжения, които се използват в атомните централи на Франция. Поръчката е изпълнена блестящо, разбира се, но съвместният европейски патент за технологията принадлежи на Фраматом. По простата причина, че българският научен институт няма откъде да вземе 20-30 хил. евро за поддържането му. Но и печалбите съответно също не са за България...
Проблемът с печалбите за българската наука по принцип стои остро. У нас няма законово създаден механизъм за продажба и пазар на научните продукти. Действа се по стария социалистически принцип - науката не продава това, което създава, тя практически го подарява. В най-добрия случай печелят фирми, поели производството на наукоемкия продукт, в който всъщност са вложени постиженията и знанията на поколения водещи представители на нашата физикохимична школа. Такова нещо по света няма, там учените печелят от това, което създават. У нас хем държавата ги финансира оскъдно, хем в законите упорито не се приемат клаузите за пазар на научния продукт и за финансовите стимули за науката и за фирми, които я потребяват. В резултат на което учените от ИФХ например са получили хонорар от някакви си 150 лв. за създаването на технология, с която във фирма АСА-Костенец се обработват произвежданите носачи на кабели за софийското метро, разказва Георги Райчевски. Около 11 000 такива носачи са поставени само в участъка на метрото между "Опълченска" и "Св. Неделя". Същото е и с покритието за жп траверси по технология на ИФХ, с което се удължава животът на изделията, произвеждани от фирма в Пловдив. В крайна сметка всички крепежни елементи дори в магазините блестят с нашето покритие, обобщават изследователите.
ДУМА вече писа за защитното покритие на комуникационна техника срещу подслушване и заглушаване, създадено в института за нуждите на МВР и МО. То защитава телефони и специални разузнавателни срества срещу електромагнитни въздействия чрез многослойни галванични покрития. Един от двата слоя на покритието е помедняването, за което стана дума в началото, другите два са от аморфни метални сплави. Огромната полза от защитата на стационарни и мобилни телефони оценяват добре и в БТК, откъдето също се интересуват от технологията. Само срещу 20 000 лв. тя може да бъде пригодена и за защита на компютрите, но няма кой да ги даде. В чужбина биха изсипали веднага поне 200 000 евро за такъв научен продукт, казват учените.
В изложбата е показан и действащ макет на лабораторен електроимичен реактор, с който се пречистват замърсени води. Това е технология за разрушаване на вредните примеси в индустриални и битови води чрез анодно окисление в електрохимичен реактор. Новият модерен метод създава възможност за пълно пречистване на водите. Титановият анод, поставен в троен титанов електрод, е покрит чрез нова технология с оксиден филм от рубидиев окис с висока електрохимична активност. В екологията възможностите за приложение са практически неограничени. Още повече, че до 2007 г. трябва да докажем реално чистотата на водите в България, а изгарянето на пестицидите например е отровно, отчитат учените. Когато обаче предложили в конкурс на МОСВ разработването на тази технология, ексминистър Манева отказала. Намерете си частна фирма, която да кандидатства с вашата разработка, ще има по-голяма вероятност да пробиете, посъветвали ги доброжелателни чиновници. Коментарът е излишен. Сега ИФХ възнамерява да вкара технологията в германския център за трансфер на технологии, който има седалище в БАН. Трансферният център на Щутгард финансира такива разработки, а освен това изкарва и европейски патенти за тях, с които търгува, обяснява Райчевски. Нашите учени ще спечелят пари, с които да работят науката си, но това не носи нито възнаграждение за тях, нито достатъчна печалба за България.
Защо сме толкова нефелни, та при цялата ни бедност държавата се отказва от реалните приходи? И тук става дума само за един институт на БАН, какво ли, ако обобщим за всичките 60?! Само от т.нар. ръждопреобразувател на ИФХ, например, изгодата за държавата и за хората би била огромна. С него се намазват металните детайли в индустриалната и в битовата техника и ръждата по тях бързо се превръща в защитен филм, върху който като върху грунд се нанася лак. Материалите се раждат за нов живот. Всичките подобни ефективни разработки, създавани с никакви пари и паралелно с фундаменталната наука, са интересни, разбира се. Неслучайно в института въпреки смешните заплати има приток на млади хора, които искат да се занимават с наука - една четвърт от 108-те човека в ИФХ са на възраст до 35 години. Имаме здрава сплав между много опитни учени и ентусиазирани млади изследователи, които има на какво да се научат, казва директорът Христо Нанев. Разбира се, има и "изтичане на мозъци", наши опитни учени отидоха заради добрите условия за наука и заради доброто заплащане на работа в Европа, в САЩ, в Австралия дори, добавя Нанев.
Той самият работи в направление, което има практически изход към медицината - белтъчната кристализация. Сравнително големи (няколко десети от милиметъра) белтъчни кристали са необходими главно за ренттгенографското определяне на структури на молекулите им, обяснява той. Това е важно за изследването на начина на действие на молекулите в живите организми. Именно нарастването на кристали е най-трудният етап в процеса, защото днес няма обща рецептура за кристализация на белтъците, се разбира от специализиран стенд в изложбата. Прогресът в геномиката в световен мащаб засили много интереса към молекулярните структури на белтъците. А с помощта на рентгеново-структурни данни за активните центрове в белтъчни молекули се разработват нови лекарства - например против рака, обясняват учените. Препаратите се предпочитат в кристална форма, защото стават по-ефективни, затова и фармацевтичните концерни са заинтересовани от тези изследвания.
А има хора, дори в политическите среди, които понякога питат какво се работи в БАН. Като има предвидизложбата на ИФХ, човек си казва: ами да я посетят. И да видят!

02.11.2004