Шампиони

Руският Шварценегер

Походът на великана Александър Невски, наричан още Херкулес, за покоряване на Америка, е успешен

Пенка Чернева

Като чуем Александър Невски, ние веднага си представяме великолепния храм-паметник в центъра на София, истинско чудо на съвременното строително изкуство. След това се сещаме за неговия патрон княз Александър Ярославич, който повежда руската войска срещу шведските нашественици и на 15 юли 1240 г. ги побеждава при река Нева. Оттам идва името му, а го канонизират за светец заради многобройните му успехи като войн и държавник.

Ще превземе ли Холивуд?

Но сега ще стане дума за един млад и красив мъж на име Александър Невски, чиито успехи са в съвсем друга посока. Наричат го руският Шварценегер или руският Херкулес. Харесват го и ако някой от много редките заядливци припомни, че Невски е фамилното име на майка му, той спокойно отговаря: "До 25-та си година се казвах Курицин. И какво от това?"
Саша Невски си пожелал: "Аз ще стана руският Шварценегер!", когато бил на 14 години. Тогава във вида му нямало нищо шварценегеровско, освен ръстът - 192 см. В училище му викали

"върлината" и "наблюдателната кула".

Отчасти прякорите отговаряли на истината - тежал около 60 кг, а бицепсите, предмет на гордост за всяко момче, едва достигали 28 см. Десет години по-късно физическите параметри на Александър били: ръст - 198 см, тегло - 142 кг, гръдна обиколка - 147 см, талия 88 см, бицепс - 56 см. От легнало положение вдигал щанга 230 кг, от седнало - 250.
Саша растял в прекрасно семейство. Бащата на бъдещият секссимвол бил професор по икономика, майката - инженер, и двамата от рано го пристрастили към книгите. Четял Солженицин, Ахматова, Манделщам, Гумильов, изучавал научни трудове по икономика, вероятно под влияние на бащините гени. Много хубаво, обаче като повечето "книжни плъхове" растял хилав. Често в училище пропускал часовете по физкултура. Когато завършвал средно образование, общата картина от отлични оценки разваляла тройката по физическо. Освен това районът, в който живеел, не бил от най-престижните в Москва - разбирай, че вечер по улиците и в подлезите се разхождали хулигани и те често задявали "професорското синче". Един ден момчето си казало: толкова стихове знам наизуст, а не мога да се защитя като хората, така повече не бива! И потърсил секцията по бокс.
Треньорът Вадим Латишенко станал за него втори баща. Умният и строг наставник отгледал личност. Майка му и баща му непрекъснато му говорели, че няма нужда да се бие, че трябва да избягва конфликтите. Треньорът научил момчето да не се бои от нищо и често му повтарял: "Никога не ритай срещу ръжена, но и никога не отстъпвай!" А когато му разбили носа и бил готов да напусне "негостоприемния ринг", треньорът му казал думи, които Александър Невски повтаря и до днес:

"Не бива да се предаваш. Никога.

Ще се предадеш веднъж, дваж - и ще ти стане навик. Навикът да се предаваш е най-страшното и в бокса, и в живота. Избери си цел и върви. Паднал си - нищо, на всекиго се случва. Ставай и продължавай да вървиш. Бори се!"
Скоро момчетата от махалата и от училище започнали да го уважават. За унижения и издевателства и дума не можело да става. В бокса постигнал много, в института станал призьор в шампионата на Москва за студенти в полутежка категория. И макар че по-късно "превключил" на бодибилдинг, боксът и до днес си остава негово хоби. В движение усвоил и кикбокса: "Да не се застояват на едно място краката". За пръв път демонстрирал мускули на корицата на сп. "Супермен" през 1993 г. Признава си, че изкупил поне една десета от тиража. А бицепсите му били вече 60 см...
Телевизионен водещ станал случайно. Руската телевизия го поканила в детското предаване "Там-там-новости" да изнесе няколко демонстрационни урока по културизъм. След първото предаване с негово участие децата от цяла Русия затрупали редакцията с възторжени писма. Тогава Александър за пръв път осъзнал колко остър е стремежът на младите към самоусъвършенстване и колко им е необходим истински положителен пример на силен и красив във всяко отношение човек, способен да стане едва ли не съвременен национален герой. Предаване след предаване Александър Невски разказвал не само как се трупат мускули, но и как се калява характерът, как се създава съпротивляемост срещу ударите на съдбата - с една дума, как се побеждава злото.
Пишели му потресаващи писма. Едно "неблагополучно" момче от Томск му изплакало: "Аз не искам да пия водка, аз искам да бъда като тебе. А другите ми се смеят. Сигурно нищо няма да стане от мене." Александър му изпратил своя снимка, на която написал: "Ти можеш да станеш такъв. Аз вярвам в теб." След известно време дошъл отговор: "Благодаря. Сега вече и аз вярвам в себе си..."
През 1995 г. в Германия

спечелил конкурса "Мистър Свят".

След турнира заваляли покани да се снима в списания и телевизионни реклами. Естествено, че го радвали комплиментите на професионални фотографи за мускулите му и пропорциите на тялото му. Но сам за себе си отчитал, че не му достига артистичност на подиума. Започнал да взема уроци по актьорско майсторство в театралната студия на Ролан Биков. Снимал се в документални филми, дошъл и първият художествен...
А още след онези детски телевизионни предавания Саша решил, че трябва да докаже на всички и главно на себе си, че е нещо повече от планина от мускули. Постъпил в Държавната академия по управление, завършил я, започнал аспирантура. Но не защитил дисертация, защото заминал за... Холивуд. И най-после се срещнал със своя кумир от детските години Шварценегер. Ще кажете, не, той се запознал с "двойника" си още през 1996 г. в Русия, когато Арнолд дошъл в Москва за откриването на ресторанта "Планета Холивуд". Харесали се. Саша твърди, че Шварценегер е забележителен човек, без всякакъв снобизъм ще ти подаде ръка, ще ти даде искания съвет. Стивън Сегал пък бил първата знаменитост, която го поканила вкъщи. Има прекрасни отношения с тях, може би защото... никога не ги е молил за помощ. Гордият Невски смята, че достойнството му позволява да поиска само съвет.
А сигурно е имал нужда от това. Когато пристигнал в Лос Анжелис, си дал сметка, че неговият нелош английски е добър да даде интервю, но не и да играе актьорска роля. Започнал да учи езика в Калифорнийския университет. После постъпил в театралната академия да изучава актьорско майсторство...
За многобройните му почитатели е като студен душ, но това е положението: Александър Невски е женен. Оженил се в Америка, но за рускинята Катя, с която се познавал още от института. Веднъж приятелите му казали: има тук едно момиче, което постоянно те пародира. Тя наистина била призната институтска хубавица, но пък той вече се "въртял" по телевизионни екрани и корици на списания, каква дързост! Катя пътувала до Италия и му донесла оттам огромни боти. Изрисувала му стъпалото върху хартия, да не сбърка с размерите. В магазина я попитали:

"Вие за снежен човек ли купувате обувки?"

После започнал романът им. Заедно заминали за Щатите и ако не разбърка картите някоя холивудска лъвица, романът ще се чете дълго и красиво.
Да не си мислите, че този планина-човек няма човешки слабости? Бои се от... високото. Веднъж с Катя били на Канарските острови и се разхождали в аквапарка. А там огромно възвишение, наречено "Камикадзе". Катя изчуруликала: качвай се, искам да те снимам в движение (Катя опитва да се наложи с фотографията). Как да й признае, че го е страх! По сигнал на инструктора трябва да отпуснеш ръце от перилата и да полетиш. Една свирка - Саша си стои горе, втора - той се прави, че се настройва. Край него прелетяло едно седемгодишно дете, той се засрамил, затворил очи и... После обяснявал, че просто "дълго избирал траекторията, за да се получи хубава снимка".
В Русия смятат, че походът на Александър Невски за покоряване на Америка е успешен. А ако иска да прилича докрай на брата-близнак Арнолд Шварценегер, трябва да реши американски щат ли ще управлява или руска губерния.

13.11.2004