Памет

Френското "Шаспо" се преобрази в "Сокол"

Какво общо имат автомат "Каолашников" и булгарреното, първият български самолет ЛАЗ и бронзовият лъв на връх Шипка - ще научите в музея на "Арсенал"

Христо Христов

Какво свързва супермодерният уред "Снифекс", първото безоткатно оръдие Б-10 , 7,62-милиметровият "Калашников", гранатометът "Лавина" и автомобилите "Булгаррено"? Ами едно нещо, но то е безкрайно съществено - всички те са се родили в заводите на казанлъшкото "Арсенал" АД, а прототипите им могат да бъдат видяни в залите на уникалната музейна сбирка на дружеството. Само дето достъпът до експонатите е труден. Както би трябвало да бъде в място, където май всичко, до което се докосне неопитна ръка, гърми и трещи, смее се изпълнителният директор инж. Николай Ибушев, докато разписва допуска за хранилището.

Почетно място в музейната експозиция има за създателя на легендарния АК -7,68, конструкторът Михаил Калашников.

"Защо казанлъчани поливат розите в домашните си градини с нафта? Ами за да не ръждясат закопаните в корените им пушкала..." - припомням си стария анекдот, докато стопанката на музея при "Арсенал" - Казанлък Първолета Петкова ме води из залите, подслоняващи вече 30 години над 1000 изделия, излезли изпод талантливите ръце на тукашните майстори. И като във всеки виц има и капчица истина, установявам минути по-късно, докато разглеждам документите, узаконили раждането на родния оръжеен отрасъл. Защото след сключването на унизителния Ньойски договор не една и две митральози и карабини от складовете на непобедената по бойните полета, но предадена от некадърните политици българска армия, биват скрити по плевни и кошари из Балкана. А съвсем наскоро, когато насред Казанлък съборили вехтата къща на местен розотърговец... в основите й намерили стотина цеви за пушки система "Шаспо", ползвани от войската на Сюлейман паша при атаките на Орлово гнездо. Кога и как са се озовали там - историята мълчи, но пък в музейната сбирка на "Арсенал" има няколко...преработени в ловни едно и двуцевки от същите пушкала. А незнайният майстор тюфекчия гордо им лепнал своя марка: "Сокол".
Така де, защо да става зян изоставеното от османлиите?!
Инак първият документ, показващ откъде сме тръгнали, е от пролетта на 1876 г. Когато със заповед под № 314 се създава подвижна работилница към руското военно ведомство в Киев. Работилница вървяла подир предните части и в самото начало на освободителната война се настанява в Свищов. От там е пребазирана в Русе, а на 13 юни същата година княз Дондуков-Корсаков пише до военния министър, че ако императорът иска България да има своя войска - трябва да има и оръжейница.
На 18 септември главнокомандващият генерал Тотлебен решава въпроса кардинално: издава заповед, с която установява работилница за постоянно в границите на бъдещето княжество. По това време има много първи. Първи министър, първи офицер, първи...И сред тях е и първият български артилерийски инженер Симеон Ванков, назначен за първи началник на работилницата. Годината е 1884-а, а датата - 28 февруари. Месеци по-късно идва и първото голямо изпитание за арсенала - Сръбско-българската война, покрила бойните знамена на младата армия със слава, а за оръжейните майстори - голямото признание да бъдат наречени свещенослужители в...храма на техниката. През 1890 г. фабриката е преместена в София на мястото, където след десетилетия ще израсне елитният квартал "Лозенец". И така до есента на 1923-а, когато министърът на войната генерал Иван Вълков успява да убеди правителството, че именно Казанлък е най-подходящ за бъдещата база на държавната военна фабрика. На 26 декември 1924 г. е приет закон, указващ обемите на производството, съобразени с изискванията на Ньой. Две години по-късно фабриката е готова и работи, а неин началник става роденият в Радомир възпитаник на петербургската михайловска артилерийска школа генерал Димитър Стоенчев. Успоредно с производството върви и строителството на нови и нови цехове, номенклатурата се разнообразява чак до...пускането на технологична линия за сглобяване на леките автомобили "Булгаррено 8". Но вече сме 1966-а, когато от конвейрите вече са слезли стотици хиляди автомати "Калашников". И като става дума за това оръжие, арсеналци не без гордост показват сертификатите с подписа на Михаил Калашников, удостоверяващи, че българското производство по нищо не отстъпва на руското. Пазят се и два автомата - първият, произведен през 1958-а и милионният. А на крачка от тях в залата са оригиналния казанлъшки автомат "Арсенал", лека картечница и пистолет със същото име, пригодени за стрелба вече с натовски боеприпаси. Тук са пистолетът "Шипка", минохвъргачките по лиценз на австрийската "Хиртенбергер", гранотохвъргачката "Лавина", звуково-светлинната ръчна граната "Кертеч 13"...
Първосъздателите на музея, казанлъчаните Павел Кънев и Стефан Бозаджиев са имали чувство за история и са запазили уникалните чук и мистрия, изработени от войнишки ножове, с които е положен основният камък на бъдещите Вазовски машиностроителни заводи в Сопот. А специално за меломаните са подредили и снимката на оперния певец Стефан Македонски. Да се помни и знае, че преди да стъпи на сцената е усвоявал оръжейния занаят в Тулската школа. Всъщност възпитаници на тази школа са десетки арсеналци, които с усмивка припомнят как преди няколко години новоизлюпен демократ ги произвел в руски шпиони. И дори били обект на прокурорска проверка. Добре, че прокурорът също се оказал тулски възпитаник.
Пътем с изненада разбирам, че тук, в "Арсенал" през 1930 г. е отлят гигантския бронзов лъв, украсяващ паметника на свободата на връх Шипка, както и че пак тук е произведен първият български струг марка НИЛЕС през 1947-а. На арсеналска територия е произведен и първият български самолет ЛАЗ, а музеят е съхранил може би последната оцеляла при върлуващата напоследък демилитаризация в България картечница "Максим Соколов". Онази, дето сме я виждали върху тачанката на легендарния Чапаев.
Миналото тук върви ръка за ръка с настоящето и бъдещето, настоява Първолета Петкова и близо час показва най-новите производства, сред които е и чудодейният прибор "Снифекс", появил се на пазара преди броени месеци. Голямата колкото кибритена кутийка машинка позволява да бъдат откривани всички възможни взривни материали, включително и пластичните. Без при това да се налага митничарите да преравят куфарите на пасажерите. Бързам да науча колко бройки са купени и от кого, но изпълнителният директор инж. Ибушев парира любопитството с многозначителното "търговска тайна".
Затова пък предлага да си взема на символична цена детската "Еързука", стреляща с въздух. Преди още някой нашенски чиновник да я е засекретил.

13.11.2004