Дако Даковски - поезията на изображението
85 години от рождението на режисьора
 |
Роден на 7 август 1919 г. в с.
Търнак, Врачанско. Починал на 28 януари 1962 г. Завършва право в СУ "Климент
Охридски" и кинорежисура във ВГИК - Москва (1952 г.). Участва в антифашистката
борба като партизанин в отряда "Георги Бенковски" и доброволец
в Отечествената война. Артист в студийния "Опитен театър" на Стефан
Сърчаджиев (1939-1941) и в театъра в Скопие (1941-1944). Главен секретар
(впоследствие председател) на Съюза на българските филмови дейци (1954-1962).
Съпругата му Иванка Даковска е актриса, дъщеря му Гергана Даковска е киноведка. Игрални филми: "Вечна дружба" (док. 1947), режисьор "Под игото" (1952), "Неспокоен път" (1955), "Героите на Шипка" (1955), кинопродукция със СССР, актьор, "Тайната вечеря на Седмаците" (1957), "Стубленските липи" (1960), "Калоян" (1963, завършен от Юри Арнаудов). |
Дако Даковски е емблематична фигура от първоначалния период на социалистическото
ни игрално кино. Съдбата му отреди кратък живот, малко години за професионална
дейност в художествения филм и крехко здраве, но "расата, средата и моментът"
го изведоха в авангарда на някога наричаното "най-важно и най-масово"
от всички изкуства. Приложено към него, триединството от фактори на Иполит Тен
търпи разностранно тълкуване. Първо, Дако, да ми бъде позволено да наричам така
моя състудент, съквартирант, приятел и колега кинематографист, беше роден талант.
Това предопределя от най-ранна възраст участието му в ученическата самодейност
в родното му село Търнак и в белослатинската гимназия. Студентството му в юридическия
факултет на СУ "Св. Климент Охридски" не охлажда актьорските му увлечения
и вместо в адвокатската кантора той постъпва още през 1939 г. в "Опитния
театър" на Стефан Сърчаджиев. Две години по-късно от неговата сцена той
се прехвърля на тази на новооснования театър в Скопие, на която шлифова своя
талант. Въвличането на България във Втората световна война е момент, който преобръща
изцяло неговия личен и професионален живот. Верен на своите идейно-политически
убеждения, младият артист нарамва пушката и се присъединява към партизаните
от отряд "Георги Бенковски". Веднага след победата на 9 септември
той заминава доброволец на фронта. В аналите на Отечествената война се среща
многократно името му на организатор и артист във фронтовия театър, за което
е удостоен с "Орден за храброст" - I степен. После има привилегията
да учи в най-стария и реномиран в света киноинститут за подготовка на кадри
по всички специалности на седмото изкуство - московския ВГИК. В този институт,
в лицето на 27-те пионери на новото българско кино - режисьори, сценаристи,
оператори, киноведи, монтажисти, киноикономисти, аниматори, се формира ядрото
на държавната ни национална кинематография, чието начало датира от национализацията
на киноделото у нас през 1948 г. Дако е първият председател на това пъстро сборище
от таланти, най-многочисленото сред чуждестранните землячества и, нека се похвалим,
с най-висок учебен успех по всички специалности. Именно тук, още на учебната
скамейка и в снимачните павилиони се зародиха и формираха професионалните умения
на такива първокласни майстори като скъпите ни покойници Борис Шаралиев, Въло
Радев, Тодор Динов, на Анжел Вагенщайн и Христо Ганев и на мнозина още.
На Дако се падна честта да бъде първият възпитаник на ВГИК между чужденците,
който има смелостта да защити дипломна работа с цял игрален филм, а не с документална
късометражна или с киноновела. Става дума за неговия дебют през 1952 г. с "Под
игото". Постановката на тази жалонна за нашето кино творба бе съпроводена
с небивали снимачни трудности. Снимките се извършваха главно в стар тютюнев
склад, с остаряла или оскъдна техника, с дебютанти или слабо обучени кадри и
с пределно скромен бюджет. Освен това "Под игото" беше едва петият
игрален филм на държавната ни кинематография, а непосредствено предшестващите
го "Калин Орелът", "Тревога", "Утро над родината"
и "Данка" бяха камерни творби с много по-леки постановъчни проблеми.
Дако трябваше да разчита само на своята студентска подготовка, на актьорския
си личен опит, на съветите на своя забележителен учител Михаил Ром и на твърде
скромната производствена практика на оператора Бончо Карастоянов и на помощта
при някои масовки на пребиваващия в България Сергей Василев, знаменития съавтор
на "Чапаев".
Многобройната и авторитетна изпитна комисия във ВГИК даде отлична оценка на
"Под игото". Единодушно ласкавите отзиви на критиката, престижната
Димитровска награда, с която бе удостоен, и шествието му по множество чуждестранни
екрани доказа неговите зрели професионално-художествени достойнства. "Под
игото" бе видян от три милиона и половина зрители, фактически, от всеки
втори българин.
Отличното познаване на селската душевност и бит сякаш предопределиха избора
на Дако за снимането на първия ни игрален филм за съвременното ни село - "Неспокоен
път", екранизация на романа на Стоян Ц. Даскалов "Своя земя".
В тази си творба Дако се изяви като психолог, моралист и педагог едновременно.
В нея той успя да обедини таланта, гражданската съвест и уменията на вдъхновен
колектив начело с актьорите Иван Братанов и Цветана Николова, които със своето
изкуство убеждаваха колебаещите се селяни да изберат пътя на задружния труд
и благоденствието. Вариации на същата тема за предимствата на колективното земеделие
и за неговата роля за духовното извисяване на тружениците от полето той прокара
и в следващите два филма от трилогията: "Тайната вечеря на седмаците"
и "Стубленските липи". А снимките на филма "Калоян" обещаваха
вълнуващ патриотичен филм, който злата орис не му позволи да завърши.
С тези скромни на брой пет филма Дако зае своята ниша в пантеона на българското
киноизкуство. Във всеки негов компонент той има своя дял за бързото му и всестранно
професионализиране. Личните му актьорски данни му помагаха да открие или преоткрие
десетки таланти, да ги шлифова, лансира и предаде в наследството на своите колеги.
Примерите с Апостол Карамитев, Иван Братанов, Георги Георгиев-Гец са красноречиво
доказателство за тази му заслуга. При него бяха привлечени такива големи имена
от другите изкуства като Филип Кутев, Найден Петков, младият, но многообещаващ
белетрист Антон Дончев със значим принос и във филмовото изкуство. Той наложи
селската тема в новото ни кино, придаде й важност, благородство и перспектива.
Другите за него
"Тайната вечеря на Седмаците" притежава ярък национален колорит - факт извънредно важен за изкуството на милионите - киното. Това се отнася колкото до сюжетните ситуации и образите на героите, толкова и до чисто външната страна - декор, натура, облекло, обстановка, бит."
Йордан Величков - кинорежисьор
"Във филмите му имаше наивитет и момчешка възторженост. Той ни караше да
"изживяваме мига", без да си служи със сложни метафори и търсена асоциативност.
Интересът към обективната истина се изкупваше от неговата сърдечност, което
раждаше поезията на изображението. Изразът на националното той търсеше в различни
плоскости - в българската интонация, във фолклорното богатство, в детайла, в
предметната подчертаност. Но всичко това той умееше да превърне в заразителен
живот, да открие естетическата стойност на вещите и бита, всред който оживяваше
героят".
Проф. Любомир Тенев - театровед
Дако Даковски за киното
"Сега повече от всякога е нужно да говорим за мислите и чувствата в киното. И преди всичко - за мислите и чувствата на самите кинодейци. За нашата способност да мислим и чувстваме съвременно. Без това е невъзможно да претворяваме нашето време в значителни художествени произведения. Колкото по-дълбока е нашата мисъл, колкото по-непосредствено нашите чувства са вдъхновени от живота на народа, толкова по-фини ще бъдат и художествените средства за тяхното изразяване."
***
"Нямаме филм на държавната ни кинематография, който да е направен заради
празно развлечение или от чисто комерсиални съображения. Всичките ни филми носят
важни идеи, посветени са на значителни тези от миналото и съвременността. И
макар не всичко да е направено в желаната художествена форма, струва ми се,
че оценявайки обективно пътя, изминат от "Калин орелът" до днес, можем
с чиста съвест да кажем: у нас вече се създадоха здрави основи на една наша,
национална кинематография". 1957 г.
01.12.2004
Мнения по темата: