ПАМЕТ
Дълг към героите
Радомирският партизански отряд "Георги Димитров"
През 1944 г. Втората световна война бе в разгара си. Виждаше се и се чувстваше неизбежният разгром на хитлерофашисткия пакт. Назряваше тежка национална катастрофа за България. Отчитайки обстановката, Националният комитет на Отечествения фронт и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) предприеха активни мерки за засилване и масовизиране на антифашистката съпротива в страната.
 |
София, 9 септември 1944 г. сутринта. Работници свалят символите на фашизма от сградата на ъгъла на бул. "Цар Освободител" и "Раковски" |
Монархофашистката власт в България предприе сурови наказателни мерки срещу участниците
в антифашистката борба. В Радомирска околия бяха опожарени 7 къщи на излезли
в Балкана партизани. По това време в гр. Радомир, освен местните сили на фашистката
власт, действаха и евакуираните от София Областно управление на полицията, част
от Дирекция на полицията, Школа за запасни офицери и др.
За противодействие на наказателните мерки на фашистката власт, пълномощникът
на ОК на БРП Георги Аврамов (бай Пешо) и околийските ръководители на БРП и РМС
организираха излизане на 100 души партизани в един ден. Новите партизани бяха
от селата Долна Диканя, Друган, Кондофрей, Проваленица и Горни Раковец. Това
бе възможно в резултат на дългогодишната политическа дейност сред населението
на нелегалните организации на БРП, РМС и БЗНС. Излизането на партизаните стана
на 6 май 1944 г. Сборният пункт бе местността Растова глава в Голо бърдо над
Радомир. Денят бе големият български празник Гергьовден.
Организаторите проявиха голяма смелост, конспирация и солидна организация при
придвижването на новите партизани до сборното място и прехода им към Балкана
в Трънско.
Придвижването на партизаните от Растова глава до Трънско стана по пътеките на
Голо бърдо, жп моста на река Струма край с. Батановци, през връх Китка на Черна
гора, връх Кръст над с. Одраница, Маринкова махала на с. Ерул, Трънско.
На 10 май 1944 г. в Маринкова махала на с. Ерул новоизлезлите партизани се срещнаха
с Първа софийска въстаническа бригада, командвана от Славчо Трънски. Проблем
бе намирането на храна за толкова много хора в махалата, който бе решен успешно
от интенданта на бригадата и ятаците от селото.
На 11 май 1944 г. партизаните блокираха с. Ерул и проведоха голям митинг. Вееха
се двете знамена на бригадата - националният трикольор със знака на ОФ и бойното
червено знаме на бригадата с надписи от двете страни: "Смърт на фашизма
- свобода на народа!" и "За свободна, силна и демократична България!".
Тези две знамена са били връчени на бригадата от името на Главния щаб на НОВА
от военния ръководител Владо Тричков по време на полагането на клетва от партизаните
в с. Кална, Югославия. По време на митинга с голяма скорост ниско прелетяха
два самолета, които изплашиха хората. Самолетите навярно търсеха партизанската
бригада, която предния ден бе водила тежко сражение с полиция и войска при връх
Огорелица, Трънско.
В с. Ерул се проведе и заседание на ръководството на Първа въстаническа оперативна
зона с център София (I ВОЗ). Заседанието се ръководеше от Боян Българанов. Йонко
Панов стана началник щаб на I Софийска въстаническа бригада. В нея се включиха
и стоте нови партизани. Бригадата се отправи отново към с. Кална, Югославия,
за въоръжаване на новите партизани. Получено бе английско оръжие, доставено
от военна английската мисия.
Съгласно решение на същото заседание бяха подбрани 15 души партизани от различни
села на Радомирска околия, които под ръководството на Георги Аврамов посрещнаха
идващите нови партизани от София и страната и създадоха Радомирския партизански
отряд "Георги Димитров" с командир Славчо Радомирски, политкомисар
Георги Величков и началник щаб Ефтим Рангелов. Антифашистката съпротива се разрастваше.
В съответствие с обстановката в района, дейността на Радомирския партизански
отряд бе насочена главно срещу местната фашистка власт, която осигуряваше хранителни
доставки за немската армия. Властта бе задължила мандрите да произвеждат големи
количества кашкавал, сирене и масло, а комисии - да реквизират и изпращат в
кланниците овце, кози, говеда и коне.
Радомирският партизански отряд провеждаше акции в мандри и складове за млечни
продукти. Партизаните унищожаваха малка част от продукцията, а останалата раздаваха
на населението.
Населението най-активно подпомагаше партизаните, а те разясняваха на населението
Програмата на ОФ за изгонване на хитлерофашистките нашественици от страната,
за сваляне на фашистката власт в България и за създаване на демократично правителство
на Отечествения фронт.
С помощта на Червената армия поставената цел за спасяване на България от надвисналата
над нея катастрофа бе постигната.
Великите сили, победителки във Втората световна война, взеха предвид съставеното
демократично правителство на Отечествения фронт, изпълнението на задълженията
на България по примирието, участието на българския народ в антифашистката съпротива
и участието на българската армия в разгромяването на хитлерофашизма в Европа.
Парижкият мирен договор запази непокътнати границите на България и ограничи
размера на репарациите.
В навечерието на 9 септември 1944 г. Радомирският партизански отряд "Георги
Димитров" наброяваше 380 души. Негови подразделения участваха при завземането
и укрепването на властта в околиите Радомирска, Пернишка, Босилеградска и в
столицата - по охраната на ЦК на БРП.
По време на антифашистката въоръжена борба от тогавашната Радомирска околия
геройски загинаха 85 партизани - ученици, студенти, работници и селяни. Те дадоха
живота си за свободата на българския народ, без да искат и без да вземат нещо
за себе си. Народът в знак на признателност, с голям ентусиазъм, изгради паметници
и паметни плочи на тези герои.
А депутатите от СДС - мнозинството в 38-ото НС, в края на 1998 г. отмениха закона,
с който партизаните се признаваха за участници във Втората световна война. Този
закон имаше обаче огромно морално значение за бившите партизани.
Във всички европейски страни участниците във въоръжената антифашистка съпротива
са признати за участници във Втората световна война.
Политическите ръководители на България са длъжници към тези герои.
02.12.04