Помнете своите!
Болка или срам?
55 години от обесването на Трайчо Костов
На 17 декември т.г. се навършват 55 години от обесването на Трайчо Костов. Може би някои ще си зададат въпроса защо споменавам тази дата, която не е тържествена и юбилейна. Бих искала да цитирам мнението на неговия син Бойко Костов: "Тази дата действително не е тържествена юбилейна дата, тя е по-скоро трагична, характеризираща началото на установяване на тоталитаризма в България".
 |
Трайчо Костов (17 юни 1897 - 17 декември 1949) Фотографията е една от последните - от 1948 г. |
И ако днес все пак имам смелостта да насоча вниманието на обществото към нея,
то е за да обърна внимание преди всичко на историците към съдбата на историческата
памет, независимо от комерсиалните издания, т.нар. политически романи, които
продават несъществуващи сензации.
Свободата на печата доведе до появата на много недобросъвестни публикации, макар
че достъпът към засекретените факти дава възможност за сериозна, непреднамерена
и обективна изследователска работа. Когато не се вниква в духа на разглежданата
епоха много от оценките се оказват погрешни. След 1989 г. сините политически
сили започнаха своята преоценка и всичко "червено" в новата българска
история беше обявено за "враждебно". Тяхната дейност (ако мога така
да я нарека) започна не само с обругаване на чисто партийни дейци, но и с паметта
на героите на антифашистката съпротива. Вместо да дадат правдива оценка на миналото,
включително и за допусканите в онзи период грешки и залитания, те с ненавист
и злоба се нахвърлиха върху антифашистката съпротива, съзнателно "забравяйки"
набучените партизански глави, изложените трупове по площадите, разстреляните
деца от Ястребино. Тази тенденция не може да подмине и паметта на Трайчо Костов,
тъй като той си беше "червен", макар и загинал от "червени ръце".
Това водеше, а и сега води до задълбочаване на разкола в нашето общество или,
според сполучливия израз на покойния академик Илчо Димитров, до задълбочаване
на българо-българската война.
Нямам право да давам оценка за отношението на партията (БСП) в защита на т.нар.
мандраджии и кашкавалджии. Мога само от моя гледна точка да кажа, че тя, партията,
се отнесе много равнодушно и към паметта на Трайчо Костов, и към паметта на
много други честни комунисти, загинали при сталинските следствия и наречени
"трайчокостовисти". Дълго време това клеймо отравяше живота на редица
невинни хора. Задавала съм въпроса: "Какво е за партията Трайчо Костов?"
- болка или срам? Отговор досега така и не получих. Но искам да вярвам, че тази
партия, на която Трайчо Костов остана верен до бесилото си, ще върне на нас,
както обичат да ни наричат - "обикновените хора", вярата в социалната
справедливост.
С болка пиша и се обръщам към всички, независимо от цвета на партийната им принадлежност
да разберат един път завинаги, че гибелта на Трайчо Костов в условията на сталинския
тоталитаризъм, извън всички скалъпени обвинения на процеса, се предопредели
и от това, че в своята дейност той изхождаше преди всичко от националните интереси
на България и се стремеше да я удържа в ролята на пълноправен партньор, а не
на сателит. Годишнините от обесването на Никола Петков се отбелязват редовно
и по радиото, и в пресата, и в парламента, а паметта на Трайчо Костов си остава
в пълна сянка. Но всеки от тях е действал в съответствие с разбиранията си и
с линията на своята партия. А нека да напомня, че партиите са много, а България
е една, и тя принадлежи не на партиите, а на всички граждани.
Покойният Георги Тамбуев искаше от нас, наследниците на Трайчо Костов, статия
за в. "Особено мнение" за броя 12-18 декември 1995 г. Бойко ми отстъпи
правото аз да пиша. Завършвайки статията си написах, и ми разрешете да го повторя:
Питат ни хора къде да поставят едно цвете в знак на уважение към паметта на
Трайчо Костов. Сега, в навечерието на 17 декември, им отговарям: Скъпи мои,
няма паметник, няма и гроб, а само незнайна дупка, в която е бил хвърлен, и
земята е била изравнена. Цветето е вашата памет и знак, че не сте го забравили,
и че името на Трайчо Костов въпреки всичко не може да се заличи.
Благодаря ви, че поне вие си спомняте за него.
16.12.04