Бончо Карастоянов:

Гонят ме от дома ми след 56 години

Корупция в съда позволи на спекулант да върне отчужденото си жилище, твърди общественикът

Бончо Карастоянов е роден през 1928 г. в Сливен. Завършва право в СУ "Св. Кл. Охридски". Дългогодишен член на СБЖ, той и в момента работи като журналист на свободна практика. Създател и председател е на Националния комитет на Националното движение "Защита на засегнатите от Закона за реституцията". Пенсионира се като полковник в българското политическо външно разузнаване.

Дългогодишният журналист и юрист Бончо Карастоянов живее вече 56 години в София, в апартамент, разположен в непосредствена близост до т. нар. "Пет кьошета". Жилището не е негово. Води се общинска собственост и Карастоянов и семейството му плащат всеки месец до стотинка наема, който им е определен.
Но след 7-годишно съдебно дело, миналата година Върховният касационен съд излиза с решение, по силата но което четиримата обитатели на жилището - Бончо Карастоянов, синът му, дъщеря му и пълнолетната му внучка - трябва да напуснат дома. Причината - апартаментът е върнат на стария собственик.

Каква обаче е историята?
Още докато е студент, през 1948 г. Бончо Карастоянов е настанен от Студентския фонд в една стая в апартамента на ул. "Св. Иван Рилски" 1.
"По онова време нямаше студентски общежития, а София беше полуразрушена от бомбардировките, затова се създадоха фондове за ползване от студенти и хора, чиито жилища са срутени", разказва възрастният журналист. По думите му, фондовете предоставяли стаи, апартаменти и къщи на много по-нисък наем от свободния. Така Бончо се сдобива със стая, а след като се задомява, семейството му заживява в целия апартамент, като продължава да плаща общински наем.

Бившият собственик

От 1948 до 1950 г. апартаментът все още е имал собственик. Това е Найден Конишев, вече покойник. Занимавал се е с търговия на едро и дребно на платове в Троян, като никога не е живял в София.
Интересен е начинът, по който търговецът се сдобива с апартамента. Това става 2 години преди 9 септември 1944 г., след като бива осъден от Ловешкият областен съд на година и половина заради спекула с недекларирани стоки и на още една година заради това, че е представил пред троянското околийско комисарство по снабдяването неверни данни за продадени от него платове на по-висока цена. Малко преди да влезе в затвора, за да излежи присъдата си от строг тъмничен затвор, явно уплашен за "съдбата" на натрупаните си състояния, търговецът решава, че най-сигурният начин да ги спаси, е да ги вложи в недвижим имот, който обаче не декларира. И преди да бъде влезе зад решетките за 30 месеца, Конишев издава генерално пълномощно на втората си съпруга, с което тя купува въпросното жилище в София. Стойността на апартамента е 505 000 тогавашни лева. Така Конишев влиза в затвора "спокоен" за бъдещето си.

Машинациите

Дълго време жилището е било укривано, като данъци върху имота не са плащани, но въпреки това е давано под наем, твърди Бончо Карастоянов. По думите му, освен този апартамент, Конишев разполага и с имоти в Троян. След влизането в сила на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост престъплението, извършено от Конишев, се разкрива и той няма как да не декларира укривания дотогава имот. Още повече, че търговецът по това време залива с жалби различни институции с искане да му оставят всички декларирани имоти.
"В крайна сметка, след като Конишев успява да запази част от имотите си в Троян - голяма къща, магазин и 4/5 от двете дворни места в града, той сам пише молба до комисията в града с искане да му се отчужди само апартамента в София, на който има тежест на голямо задължение към държавата", разказва Карастоянов. По думите на журналиста, съгласно документи, с които той се е сдобил, комисията определя окончателния размер на обезщетението на отчуждените на Конишев имоти, като се съобразява с молбата му и се отчуждават само 1/5 идеални части от двата дворни парцела в Троян и апартамента в София.
В крайна сметка с решение на Върховния касационен съд конфискуват в полза на държавата кредитна сметка в размер на 491 272 лева на търговеца Конишев. От приложената сметка към решението се вижда, че прихванатите данъци са в размер на 752 138 лева, а на Конишев са дадени облигации за 127 432 лева от общата сума на обезщетението, което трябва да получи за всички отчуждени имоти, парцели и апартаменти в размер на 879 470 лева.
"Така реално се получава, че Конишев е обезщетен за отчуждения апартамент с прихванатите данъци, а не с облигации, както се твърди в позицията на съдебната власт", обяснява журналистът Бончо Карастоянов. По думите му наследниците на Конишев могат да претендират единствено за получаване на обезщетение в размер на 127 432 лева от облигации за всички отчуждени имоти. "А след като с дължимите данъци за апартамента се покриват 90 % от стойността му, то за него наследниците могат да претендират единствено за 83 512 лева като облигации от общата стойност 127 432 лева", категоричен е общественикът.

Картите се обръщат

Дотук добре - собственик на апартамента става държавата, а наемател си остава журналистът Бончо Карастоянов. И това продължава до 1996 г., когато наследниците на покойния вече Найден Конишев решават да поискат обратно "имота си" и да изгонят законните му наематели. Внукът на Конишев - също Найден, завежда дело в Софийския районен съд срещу вече пенсионирания юрист.
И тук, според общественикът, започва "съдебната гавра" с него. Защото от общо петте заседания по делото на първа инстанция, той няколко пъти е призован нередовно. Въпреки това в протоколите по делото е записано обратното. Най-интересни са машинациите преди последното заседание. Внукът на Конишев моли делото да бъде изтеглено за дата, няколко месеца по-ранна от предварително обявената. През това време обаче Бончо Карастоянов е в провинцията и няма кой да го уведоми. И настъпва парадоксът - делото завършва на първа инстанция в негово отсъствие. След собствено разследване, журналистът успява да открие, че уж редовните призовки, с които са го уведомявали за съдебните заседания, са подписвани от призовкарки.
Общественикът обжалва решението на районния съд, като застава зад позицията, че апартаментът отново трябва да се върне в собственост на държавата, тъй като Найден Конишев е реално обезщетен с приспадане на дължимите към държавата данъци за жилището, а не с облигации.
"Въпреки това дори Върховният касационен съд твърди в решението си, че Конишев е обезщетен с облигации и потвърждава решенията на СРС и СГС, без да коментира събраните доказателства", разказва журналистът.
Бончо Карастоянов се принуждава да се обърне към областният управител на София Росен Владимиров, като му предоставя документи, с които се опитва да докаже, че апартаментът е бил деактуван незаконосъобразно. След 8 месеца "ходене по мъките" от областната управа се съгласяват с позицията му. Неочаквано обаче устно те отхвърлят искането му.
"Сега единственото ми желание е в замяна на отнетото жилище да ни дадат друго, пак на общински наем", обяснява Карастоянов, който вече е стегнал багажа си и е в готовност за местене. Той и наследниците му няма къде да отидат. По думите на Карастоянов най-малкото, което може да направи общината, е поне да ги "обезщети" с нов апартамент.
"Най-много ме е яд, не затова че ни гонят, а затова че съдът позволи на един спекулант чрез наследниците си да си върне имот, който не му принадлежи", обяснява журналистът. Той е убеден, че държавата е майка за едни и мащеха за други и припомни, че неговият случай е само един от общо поне 100 000 подобни...

Страницата подготви Нели Донева

29.12.2004