Театър
Притча за любовта и добротата
Това, което даваш, е спечелено завинаги, онова, което запазваш за себе си, е безвъзвратно загубено, убеден е Мариус Донкин в "Господин Ибрахим и цветята на Корана"
 |
Мариус Донкин в "Господин Ибрахим и цветята на Корана" |
Мариус Донкин разказва и изживява историята на малкия Моисей,
превърнал се в Мохамед след срещата си с господин Ибрахим, на изцяло облечената
в бяло камерна сцена на Народния театър "Иван Вазов". Това е празният,
студен свят на невидимия баща, после топлият уют на бакалничката на господин
Ибрахим или огряната от слънце Райска улица, където го очакват жриците на любовта,
или пък морският бряг, че и текето, където се въртят дервишите (сценографията
е на Тони Кондев). В едно време, когато светът е разтърсван от мрачни предчувствия
и религиите са грабнали оръжията, пиесата на Ерик-Еманюел Шмит "Господин
Ибрахим и цветята на Корана" е текст, изпъстрен със забавни шеги, нежност
и дълбочина. А в моноспектакъла на Мариус Донкин се смесват сериозното и фантастичното,
и под формата на едно пътуване на познанието, завършващо с постигането на любовта
към самия себе си (а това, както казва авторът, е единствената любов, позволяваща
да се помириш с другите), разказват притча за добротата и обичта.
Историята на малкото еврейско момче Момо и приятелството му с "арабина
на квартала, което ще рече, че бакалницата е отворена всеки ден от 8 до 12,
дори и в неделя" господин Ибрахим печели изведнъж и тотално сърцата на
зрителите най-вече с чисто човешката си същина и с особена, пречистваща тъга
и радост. А също и с мъдростта на толерантността и взаимното разбиране. В начина,
по който Мариус Донкин разказва живота на Момо в Париж и магическото пътуване
на посвещението с господин Ибрахим през Европа до родното му море, в способността
на актьора едновременно да е, да бъде и да е бил, се крие особеното очарование
на това представление.
Срещата на Мариус Донкин и режисьорката Снежина Танковска с този текст е една
от онези желани и търсени срещи, които дават не само нови изживявания, но и
нови измерения на желанията и търсенията. В съучастието на целия екип на постановката,
а тук непременно трябва да се отбележи и работата на композитора Сашо Младенов
и на видео художника Рене Беекман, се заключава силната изразност и заразителност
на спектакъла, който успява да говори искрено, честно и емоционално за нещата
от живота, за любовта, за морето, за хората и за Бога.
Асен Шопов поставя "Нора" от Ибсен в Благоевград
Явно "гражданската магия на Ибсеновите пиеси" (според проникновения
израз на Томас Ман) не е загубила силата си с течението на времето, след като
и сега "Куклен дом" предизвиква интереса и вниманието на публиката
от ХХІ век. Тайната е не само в това, че пиесата отдавна се е превърнала в класика,
което ще рече винаги жива и предизвикваща размисъл, но и в това, че проблемите
за манипулирането на личността, за честността и истината, за истинското и фалшивото,
съвсем не са нещо отминало и все още са актуални и дори болезнени както за обществото,
така и за индивида. И именно това прави от "Нора" пиеса, която има
смисъл да се поставя и да се играе тук и сега. Струва ми се, че точно това е
накарало и Асен Шопов да се насочи към тази най-прочута Ибсенова творба и да
я прочете отново интересно и съвременно.
На пръв поглед в спектакъла на Благоевградския драматичен театър няма нищо ново
и изненадващо, т.е. нищо, което да предизвика удивление и очакване за нещо невидяно.
Представлението е изградено в класическата реалистична стилистика и живее в
абсолютно реална материална среда (сценография и костюми Цвета Маринова). Но
именно този подход към творбата на Ибсен дава възможност на Асен Шопов да направи
радикална дисекция на обществото, която има съвсем съвременен адрес и рефлекс.
Не съм от тези, които се задоволяват само да местят пионките - да обърквам играта,
такъв е моят подход!, казва Ибсен и във всичките си пиеси успява да разкрие
с изключителна точност характера и да го противопостави или съпостави в обществото.
Баща ми ме наричаше "моята малка кукла". От ръцете на татко минах
в твоите ръце... Дете-кукла, после жена-кукла, казва Нора и започва неистовата
си борба за реализация, свобода и чисто човешко достойнство.
Създавайки своята "Нора", Асен Шопов се стреми към пресъздаването
на пълнотата на човешкия характер, към изследването на взаимоотношенията личност-общество
и личност-семейство и успява да овладее проблематиката на текста. Независимо
от някои моменти на излишна емоционалност във финалната сцена, неговата трактовка
на "Нора" постига своеобразната образност на Ибсеновия театър. Силният
и стилен актьорски ансамбъл на представлението - Силвана Пишимарова като Нора,
Огнян Спиров - Хелмер, Николай Кимчев - д-р Ранк, г-жа Линде - Биляна Дилкова,
Румен Попкостадинов - Крогстад, и Юлия Дживджорска - Ане-Мари, прави от "Нора"
на Благоевградския театър едно стойностно представление.
Арсеник и стари дантели
Най-новата премиера на театър "София" е класическата комедия "Арсеник и стари дантели" от Джоузеф Кесърлинг, постановка на проф. Здравко Митков, сценография и костюми - Невена Кавалджиева.
В блестящия черен фарс, в който добротата и съчувствието водят
до съвсем неочаквани резултати и изумителни последици, се вихрят Величка Георгиева,
Петя Силянова, Сава Пиперов, Ангел Генов, Пламен Манасиев, Ириней Константинов,
Николай Антонов, Лилия Лазарова, Милен Николов, Росен Белов, Ани Вълчанова,
Васил Димитров, Доси Досев, Николай Върбанов. Шеметното развитие на действието,
остроумният диалог и незабравимите сцени между двете прелестни възрастни дами
- Аби Брустър на Величка Георгиева и Марта Брустър на Петя Силянова, осигуряват
на представлението интереса на публиката.
29.12.2004
Мнения по темата: