Преселниците от Западните покрайнини в Македония:
Защо ни пишат македонци или сърби?
В Македония няма нито един българин, сочат данни от последното преброяване.
Сънародниците ни там обаче имат българско самосъзнание
В края на 50-те години в Югославия стават значителни демографски размествания.
Част от българите в Западните покрайнини търсят плодородна земя в Македония
и други райони, от които пък емигрират турци. В новите им поселища, възползвайки
се от нарушената им компактност, ги застига манипулативната машина на Белград,
която се опитва да ги представи като "прави срби" и изкуствено да
увеличи броя на сръбските колонисти и сърбомани в Македония. Български журналисти
посетиха наскоро западнопокрайнинските преселници в областта Тиквеш, Македония,
където живеят най-много преселници от Западните покрайнини.
В Република Македония съществуват няколко села, в които живеят преселници от
Западните покрайнини - например селата Сирково, Паликур и Дреново. Да не говорим
за хилядите преселници, главно от Босилеградско, преселили се в Крива паланка
и Скопие, с мнозина от които авторът лично се познава и са му потвърдили, че
в Македония не им позволяват да се пишат българи.
И Георги Стоянов, началник-счетоводител, и Иван Божков, икономист в селскостопанското
обединение, и Милан Николов, касиер във футболното дружество "Младост",
и Горан Адамов, келнер в мотела, и повечето жители на село Росоман, едно от
големите в Република Македония (около 5 хиляди души), намиращо се в централната
част на младата македонска държава, са българи - преселници от Западните покрайнини.
Кога и как в това село, отдалечено на повече от 500 километра на юг от Западните
покрайнини, са започнали да се настаняват западнопокрайнинци, е записано в "Историята
на село Росоман".
"В село Росоман допреди Втората световна война живяха турци, които след
войната напуснаха селото и заминаха за Турция, а тук започнаха да се заселват
българи от Източна Сърбия, краища, които самите преселници наричаха Западни
покрайнини. Тук се заселиха цели семейства от градовете Цариброд и Босилеград.
От тамошните села най-много преселници има от Гложие, Тлъмино, Любата, Белут,
Райчиловци, Божица, Звонци, Ясенов дел, Берин извор, Драговита, Искровци, Петачинци."
Тук се срещнах с почти цялата рода по майчина линия на спортния ни министър
Васил Иванов - Лучано, които са преселници от известното западнопокрайнинско
село Звонци.
"В историята най-вероятно никога няма да бъде записано, че многобройните
преселници от Западните покрайнини, дошли в Росоман (oт скоро - община) са пристигнали
с надежда, че тук няма да останат завинаги. Уви! Тук те започнали нов живот,
който просто не им позволи да се върнат назад", осведомява ни Илия Велинов,
потомък на преселници от босилеградското село Лисина.
Заселили се хора от бедни планински села, които са знаели, че пристигат в плодородна
Македония, където, както те казват, "каквото хвърлиш в земята, то никне."
Цели села се преместват на юг
Отначало на преселниците са давали потребните количества семена за сеитба и
места за построяване на къщи. По- късно (ново)росоманчани започват да пишат
писма на близките си, в които ги осведомяват, че в Македония условията за живот
са много добри. И започват да пристигат роднини, съседи, приятели - цели села
от неплодородните Западни покрайнини. Настанявали се при най-близките си. Купували
земи и къщи и започвали нов живот.
Росоман тачи връзките със стария край. В селото до неотдавна пристигаше вестникът
на българското малцинство в Сърбия "Братство" (заради който не малко
западнопокрайнинци бяха викани в полицията, че четат "бугарски вестник",
въпреки че той се печата в Ниш и е изцяло просръбски ориентиран). Съществува
културно-художествено дружество, където се тачи фолклорът от стария край. Футболистите
на ФО "Младост" успешно се състезават в Тиквешката лига и навсякъде,
където гостуват, биват посрещани с "Ура, бугари!"
Бугарите сами строят всичко
За сравнително краткото време, откакто живеят в Росоман, българите-преселници от Западните покрайнини наистина имат с какво да се похвалят. Сами са си асфалтирали улиците в едно от най- големите села в Македония, построили са си нови, големи къщи, купили са си модерни селскостопански машини, построили са си училище, футболно игрище, амбулатория, българска черква. Гордеят се най-вече с големите ниви и зеленчукови и овощни градини, чиито плодове най-често продават (забележете) в Западните покрайнини, на пазарите в Босилеград, Цариброд, Звонци.
Политиците само ни лъжат
"Откакто Македония стана отделна държава, нашите проблеми станаха неимоверно големи. Сложиха граница между Македония и Сърбия, дадоха ни македонски паспорти, и което е най-лошо, писаха ни, че сме или македонци, или сърби. В селото по време на предизборни кампании идват всевъзможни политици и ни обещават, че ако бъдат избрани, ще се борят да ни бъде позволено "да се пишем" това, което сме си - българи; ще ни позволят да получаваме вестници от майка България, ще позволят на децата ни да учат български език в селското ни училище и какво ли още не", осведомява ни господин Драган Стоянов, преселник от Царибродско, и добавя: "Това дали македонците са българи или не - нека да спорят политиците и историците. За нас спор няма - ние тук сме си чистокръвни българи, всички до един, и такива ще си останем без значение дали официалните власти и насетне ще продължават да не ни позволяват да се пишем такива."
27.12.04