Апострофи срещу заблудите

Комплексът на Касандра

На нашите икономически форуми никой не обръща внимание на прогнозите, особено когато противоречат на предварително защитаваната теза

Лиляна Панева

Касандра е фигура от гръцката митология. Според преданията тя е дъщеря на цар Приам и троянската царица Хекуба. Нейната митологична съдба е превърнала името й в олицетворение и символ за съдбата на онези, които говорят верни, но неприятни неща. На тях обикновено не им вярват. Поне докато не се сбъдне предсказанието и стане късно за промени. Оттам и отежняващият комплекс, който развиват носителите на вярната, но неприятна информация - комплексът на Касандра. Този комплекс поражда у тях нежелание да споделят информацията и възможните последствия от нея. Какви са митологичните повествования за съдбата на Касандра?

Легендите за Троянската война описват красотата на принцеса Касандра като толкова необикновена, че в нея се влюбил самият бог Аполон. Като знак за любовта си към нея той я дарил с уменията на пророчица. Непостоянен и капризен като всеки бог обаче, впоследствие той я разлюбил и не отнел дарбата й, но я обезсмислил. Аполон направил така, че нейните предсказания да са верни, но никой да не им вярва. Така Касандра предсказала появата на Троянския кон и предупредила

да не се вярва на даровете на данайците,

но предсказанията й били приети като безумни бълнувания. Какво е станало с Троя в резултат на това неверие е всеизвестно.
Защо свързвам името на митичната троянска принцеса с комплексите на онези наши съвременници, които предлагат на обществото ни вярна, но неприятна информация ли? Ами защото вече 15 години по-голямата част от него продължава да се отнася към тях и прогнозите им, както троянците са се отнасяли към пророчествата на Касандра. И това поражда у тях нежелание да споделят прогнозите си с него.
Когато Троянският кон на демокрацията се пръкна у нас и ни се заподнасяха притчите за благодатните дарове на всесилната невидима ръка на пазара, не една и не две съвременни Касандри предрекоха, че безпределната вяра към тази ръка ще има катастрофални последици за икономиката и обществото им. Те не преставаха да твърдят, че

икономиката е консервативна система,

която не търпи необмислени революционни промени и, за да се прояви регулативната роля на свободния пазар, е необходимо време и много много грижи. Тези техни "прозрения" обаче, бяха неприятни за реформаторите. А обществото ни, подобно на троянците, пренебрегна предупрежденията им и се полакоми за обещаните дарове.
Реформаторите побързаха да обявят "Времето за свое" и първо под ножа им падна селското стопанство. В резултат на това от едно сравнително съвременно и добре функциониращо земеделие днес земята ни е раздробена на милиони маломерни парчета, част от които въобще не се използват. Сега плащаме скъпо и прескъпо за вносни плодове и зеленчуци, и се дискутира усилено как и колко трябва да се похарчи, за да се осъществи нейното уедряване.
Не закъсня и поредицата от реформи в другите сектори на националното ни стопанство. Началото на всяка поредна мащабна промяна започваше с бомбастични фрази и заклинания за необходимостта от нея и за бъдещите ползи от извършваните светкавични преобразувания. Едно след друго реформаторите ни осъществяваха начинанията си, въпреки предупрежденията на техните противници. Даровете на съвременните данайци обещаваха плодовете на извършваните промени да ликвидират деформациите на социализма и да доближат битието на българина до това на проспериращите западни общества. Всички съвременни Касандри, които се опитваха да докажат несъстоятелността на тези обещания, бяха обявявани за ретроградни комунисти. Тогава, пък и сега, голяма част от обществото ни приемаше тази квалификация като клеймо и не повярва на предупрежденията. Няма да забравя как на поредния форум, на който привидно демократично се обсъждаха проблемите на българската икономика,

гласовитите поддръжници на пълната либерализация

"поставиха на място" един от сравнително приземените и здравомислещи наши икономисти- проф. Иван Ангелов. Икономически грамотно и аргументирано той се опитваше да докаже, че крайната либерализация в някои области може да донесе на икономиката ни значителни щети. Като контрааргументи на неговите твърдения бе изгърмяна такава лавина от данни за ползите от либерализацията на "еди кои си икономики", че професорът наистина седна на мястото си, произнасяйки нещо, което прозвуча като Галилеевото "тя все пак се върти". А защо обсъждането на проблемите на форума заслужава квалификацията "привидно демократично" ли? Защото при такива обсъждания никой не обръща внимание на прогнозите, които противоречат на предварително защитаваната теза.
Днес, когато плодовете от разрухата в селското стопанство, разпадането на промишлеността, упадъкът в здравеопазването и образованието са факт, на българина се предлагат нови внушения. Душеведите на демократичния ни преход - социолози, политолози и прочее платени посредници между управляващите и обществото, титулувани с "чисто българското" обобщаващо название "Социални пиари", сега пеят друга песен. От амвона на вечно запазеното си медийно пространство напоследък те се опитват да внушат на ошашавения от реформите нашенец, че навремето никой не му е обещавал светло бъдеще. Че преходът бил свършил, но не можели всички да забогатеят и да им се "оправи положението". Платените глашатаи на въвеждания у нас див вариант на пазарната икономика продължават да отричат предимствата на социалното общество за мнозинството, въпреки че държавата ни все още вегетира върху руините на социализма. А в Европа и до днес

никой не е отрекъл социалната държава.

Тези и други подобни словесни еквилибристики се поднасят на българина вече 15 години, т.е. една трета от времето, което един от парламентарните ни избраници обяви за престъпно и незаконно. Впрочем вярва ли или не вярва нашенецът на тези внушения, приема ли или не приема тези квалификации обществото ни, така и не става окончателно ясно. Защото, то обикновено мълчи. И, ако има нещо, за което наистина трябва да виним преддесетоноемврийските порядки у нас, това е, че те ликвидираха у нацията ни чувството за солидарно самосъхранение. Лишена от това чувство, тя реагира на неприятната, но вярна информация - с апатично мълчание. А това не помага за развенчаването на заблудите. Напротив, то дава пространство за нови заблуди и резултатът от него е като този за Троя.
Нацията ни наистина се нуждае от появата на общество с ясна и недвусмислено обявявана гражданска позиция по въпросите за приоритетите в развитието на България. Призивите за неговото създаване обаче ще продължат да са глас в пустиня, ако продължи практиката предупрежденията за неблагоприятните последици на някои от извършваните промени да се посрещат с мълчание. Тогава, съзнателно игнорирани от управляващите и без подкрепата на съгражданите си, носителите на вярна, но неприятна информация окончателно ще се предадат и ще станат жертва на собствения си комплекс - този на Касандра. А, ако продължите да не правите нищо по въпроса, после само не казвайте, че не сме ви предупредили.

05.01.2005