Александър Хаджихристов:

Да облечем детското съзнание с култура

Филмовата гилдия трябва да се научи, че съдбата й е в нейните ръце, казва режисьорът пред Надежда Ушева

Александър Хаджихристов е роден на 26 август 1948 г. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски" специалност "История и литература" (1983) и "Журналистика" (1989). Учи "Кинознание" във ВИТИЗ. Бил е асистент-режисьор в киностудия "Бояна", кинорежисьор - студия "Екран". След 1991 г. е режисьор на свободна практика. Художествен директор на Демо телевизия (1999-2001). Автор е на много филми, сред които "Земята, градът, човекът", спечелил специалната награда на журито на международния филмов фестивал в Острава - Чехословакия; "Спасете времето", екологична киносага за "Кремиковци"; "Кураж" документален филм в две серии за инвалидите; "Екоутопия" и т.н. От 1997 до 2000 г. е член на Консултативния съвет към Комитета за младежта и спорта към МС. Поставя основите на Детска киностудия към фондация "Българско кино" и ръководи Мултимедиен център към нея. Член е на Комисията по културата към НС. Снимка Иван Стоименов

- Какви тенденции се наблюдават в развитието на българското детско кино в момента?
- Бих казал, че не се наблюдават тенденции, защото въобще ги няма. Преди промените у нас ситуацията беше сравнително положителна. На практика детското кино в най-добрите си години носеше езоповски език, т.е. нещата се казваха чрез децата. Но това не е детско кино. И все пак, тогава се раждаха хубави филми. Най-страшното е, когато дойде свободата и творецът няма какво да каже. Този вакуум можеше да се запълни с типично детски филми. Имаше възможност да се експериментира със специални детски студии... Впоследствие от нея се роди фестивал, който тази година бе за филми и тв детски програми. В световната практика има много блестящи примери за детско кино. Но у нас няма типични детски продукции както беше преди промените. Имаше хрумване за детска студия, в която децата да творят. Идеята бе дали те не могат да застанат от другата страна и да кажат на родителите си, на обществото това, което ги вълнува. Това обаче само показва кризисния момент в твореца. Когато той не може да каже нещо, се обръща към детето... Важно е какво послание носи сюжетът.
- В това ли е проблемът?
- Да. Проблемът е в личността. Киното се прави уж от много хора, което е вярно и не съвсем. Прави се преди всичко от един режисьор. Той е господ. А другите - ангели. Въпросът е да има качествен творец, който да иска и да може да пресъздаде даден свят.
- Как може да се роди българският Хари Потър, който да привлече вниманието на нашите деца?
- Като си прочетем фолклора. Трябва да го разчетем с душевност. Той е много хубав и има как да се осмисли и да се изрази с кинематографичен език - и да се вплете в новото време. Необходимо е да видим накъде върви светът и да адаптираме фолклора си към него. Той е извор на интересни филми ("Момче и вятър" и др.), много е добър и безкрайно любопитен. В България "Аудио видео Орфей" на Николай Лазаров крие всички възможности да се правят детски филми, в които да има приказни елементи от фолклора ни. Проблемът е, че българският кинорежисьор няма фантазия, не може да измисли какво иска. Затова и няма да имаме детско кино, защото трябва въображение. Създателите трябва да имат собствена стратегия за работа, желание и воля за творчество. Не би трябвало да се очаква отнякъде директива... Нужни са творци и механизъм, по който да се оценяват добрите проекти. Правят се все по-некъдърни продукции, защото се гледа само към парите...
- Да разбирам ли, че средствата стигат?
- Според мен сега се дават повече. Забележете какви бляскави афиши и плакати има. Мечта. Това са доста пари. Въпросът е как се организират. Има и за кино, и за театър... Трябва да има приемственост между режисьорите. По-младите да се учат от по-възрастните.
- Какви са впечатленията ви от филмовия фестивал за деца и юноши, който се състоя миналия септември в София? Това не е ли един от начините, по който могат да се лансират идеи...
- Да. В цял свят фестивалите са измислени като форми за лансиране на идеи. Първоначално форумът нямаше достатъчно средства, но беше подкрепен от Държавната агенция за закрила на детето. Той показа, че има хора, които работят. Представи през последните 15 години опитите да се прави детско кино. Изводът е, че се правят отделни неща. Людмил Стайков, който представяше фестивала, бе много тъжен и обезнадежден, аз - също. Има колеги, които са готови да се отдадат на меркантилността на публиката. Фестивалът показа, че няма средна линия. Открояват се единични по-силни филмови образци и стари ленти... Няма обаче нито една нова продукция, която да е завладяваща. И това е тъжно. Налице са усилията на много хора. Но нищо не се докосна даже до корицата на "Хари Потър". Не че нямаме възможности за това. Напротив.
- Форумът завърши с кръгла маса в Несебър. До какви резултати достигнахте, реши ли си нещо на практика?
- Кръглата маса показа проблема. Тя беше по-важна. Видяха се хора от различни поколения, които могат да правят нещата. Филмовата гилдия трябва да се научи, че съдбата й е в нейните ръце. Творци има, но тези, които могат и са в разцвета на силите си, са отчаяни. Детското кино трябва да се прави от хора, които има какво да кажат чрез езика на киното и детето. В тази посока фестивалът имаше много силен акцент. Показа истина и моментна фотография...
- Каква ще е неговата съдба?
- Силно се надявам да оцелее. С много усилия от страна на организаторите се прави вече няколко години. Според мен ще има и други издания... Въпросът е да има и бъдеще. Да бъде форум, който да покаже необходимостта от детските програми.
- Навремето си спомням, че имаше много детски предавания, които гледах с интерес, а сега...
- Като цяло българската телевизия силно куца с предаванията си за деца. Липсва целенасочена детска програма. Гледал съм тъжни опити за образователна програма, която много по-трудно се прави. Изисква много по-голям професионализъм. Тук не влизат детските игри. Трябва да има концепция, подходяща конструкция на предаванията, направена от хора, които разбират от занаята си. Най-важното е не да съблечем някой, а да облечем съзнанието на детето с култура.
- В София като че ли не останаха и места, където могат да се гледат детско-юношески представления. Младежкият театър от доста време е без своя сграда...
- Целта на Младежкия театър бе да има възпитателна политика към младежта, да се занимава с нейните проблеми. Но когато няма сграда... Не мога да не спомена името на Коста Цонев, който като депутат се мъчи да намери пари, преговаря с Министерството на културата... Благодарение на усилията на екипа е запазен един от най-интересните колективи на Младежкия. Министерството полага старание, прави нещо по въпроса. Дай боже, тази година да бъде открита новата сграда на театъра.

11.01.2005