Честито колеги
На вълните на
70 години Българско национално радио
Сградата на БНР на бул. "Драган Цанков" 4 ще бъде опакована в цветовете
на радиото - бяло и синьо, по повод 70-годишнината на медиата. Опаковането започва
днес от алпинисти и ще бъде готово в понеделник. По повод годишнината на радиото
ще бъде представена пощенска марка. Поля Станчева - генерален директор на БНР
ще се откриe бюст-паметник на първия директор на БНР Сирак Скитник във фоайето
на радиото и ще бъде подредена изложба на първите микрофони, на първия гонг
за точно време и на книги с автографи на хора, работили в радиото.
Традиционните награди на БНР "Сирак Скитник", за чиито пет категории
има по 10 номинации, ще бъдат връчени на 24 януари на концерт в Народния театър
"Иван Вазов". Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и петте музикални състава
на БНР ще участват в тържеството. За първи път радиотеатърът ще постави на живо
пред публика "Не аз" на Семюъл Бекет. Режисьор е Иван Добчев. Ролите
са поверени на Жорета Николова, Снежина Петрова и Вяра Табакова. Джаз на живо
в изпълнение на формация "Булгара" пък ще се състои на живо от Първо
студио на БНР на 29 януари.
Еди Емирян и Петър Пунчев водещи "Христо Ботев"
Еди Емирян, Петър Пунчев, Петър Колев, Георги Василски и Кирил Калев стават водещи на "Утро" по програма "Христо Ботев" в последната седмица на януари. Всички те са започнали професионалната си биография в Българското национално радио и "връщането" им в ефира с по едно предаване е по повод 70-годишнината на радиото.
Преди първите опити
Първият българин, който пише за електромагнитните вълни 30 години преди тяхното
откриване, е Петър Берон - в своя труд "Панепистем", издаден в Париж
през 1864 г. През годините 1896-97-а в България се внася апаратура за радиотелеграфия
за българската войска и за големите пощенски станции. Но това не е радио, а
е "радиодифузия", както го наричат тогава, защото чрез електромагнитните
вълни се предава морзовата азбука.
Първите опити за радиоизлъчване в България започват през 1927 г. със създаването
на радиотехническо сдружение с председател инж. Георги М. Георгиев. По това
време започват да се обсъждат и проблемите на радиото в Народното събрание.
Във връзка с тези дебати и с публикациите във вестниците на материали за радиото
и новини за събиранията на хора, които слушат излъчваните от чужбина радиопрограми,
на 20 май 1927 г. министърът на железниците, пощите и телеграфите Кимон Георгиев
внася в Народното събрание законопроект за радиото. На 6 април 1927 г. е приет
Законът за радиото, който се състои от девет члена.
През 1930 г. инициативни българи, между които са проф. Асен Златаров, Елин Пелин,
инж. Георги М. Георгиев, инж. Димитър Бунев, Никола Колушки и др., създават
движение за образуване на кооперация, която да поиска разрешение за концесия
за радиоразпръскването в България. Към тези интелектуалци се присъединяват още
генерал Велизар Лазаров, Стефан Янчулев, Димо Казасов и Никола Джебаров. На
30 март 1930 г. в БИАД се свиква учредително събрание на кооперация "Родно
радио". Избира се управителен съвет, в който влизат споменатите личности
и още: Хенри Левенсон - директор на БТА, М. Христов, П. Пейчев, Т. Белковски
и д-р Милко Балан - син на известния академик Александър Балан.
"Родно радио" на "Бенковска" 3
На 15 май 1930 г. министър Петко Стайнов отпуска за нуждите на "Родно
радио" сградата на ул. "Бенковска" 3, където да бъде инсталиран
предавателят на инж. Георги Вълков от Първа инженерна работилница и да се оборудва
студио. През юни 1930 г. започват излъчванията на "Родно радио" в
часовете 18-20 ч. на вълна 329 м. Излъчванията се чуват в Перник, Кюстендил,
Дупница, Червен бряг, Лом, а при добро време и в Шумен. В София излъчванията
могат да се хванат и слушат чрез кристален детектор. "Родно радио"
има програмен съвет в състав проф. Асен Златаров, проф. Саша Попов, Хенри Левенсон,
Константин Сагаев, Ст. Стоилов, Никола Колушки - говорител, Г. М. Георгиев завеждащ
техническата част, и Г. Георгиев-Томов - говорител. През есента на 1930 г. инженерите
Г. М. Георгиев, Марин Маринов и Мехмед Рафик (внук на последния султан на турската
империя Абдул Хамид - инженер, практикувал и в Радио Виена) построяват нов предавател
с мощност 400 вата и вълна на излъчване 319 метра.
На 31 октомври 1931 г. в голямата зала на Спестовна каса на ул. "Московска"
(на ъгъла с ул. "Бенковска") е поставен микрофон и на живо се предава
тържественото събрание на кооперация "Родно радио" по повод Деня на
българските будители. Говорят проф. Асен Златаров и ген. Георги Кратунков (това
е първото в България излъчване на извънстудийно предаване).
На 24 март 1934 г. Софийският митрополит Стефан отслужва водосвет при откриването
на новия Софийски национален предавател в Добруджанския квартал на София за
Княжево. Официалното название на предавателя е "Радио София". В тази
програма обедният блок се оформя като най-устойчив елемент, установява се програмна
схема, която започва да се разраства, прави се стабилна неделна програма с четири
блока - сутрешен, обеден, следобеден и вечерен. Фиксират се тематични предавания
- утринна неделна литургия от катедралния храм "Св. Александър Невски",
"Час за селото", "Детски радиочас". През 1936 г. се изграждат
Радио Варна и Радио Стара Загора.
Епохата на Сирак Скитник
Министерският съвет в Царство България издава наредба, одобрена с указ от цар
Борис III от 25 януари 1935 г., с която радиоразпръскването в България става
държавна собственост. Регионалните радиостанции в София, Варна и Стара Загора
оформят държавното радио на България. За главен ръководител на Държавното радио
и на Радио София е назначен Панайот Тодоров (Сирак Скитник). В екипа му са Димитър
Ненов - музикален уредник, Йордан Стубел - завеждащ литературно-драматичните
предавания, Александър Джаджев - завеждащ информационните предавания, Есто Везенков
- завеждащ професионално-стопанския отдел, д-р Васил Спасов - завеждащ народната
музика, инж. Иван Ганчев - завеждащ студията, инж. Неделчо Узунов - завеждащ
предавателите, Стефан Янчулев - уредник на спортния отдел, и Здравка Добрева
- предавания за семейството. Говорители - Мария Попова, Петър Витанов, Венча
Добрева, Ксения Дабнишка, Цветанка Антонова и Невена Куманова. Създава се радиопрограмна
служба. Първи уредник на дискотеката на грамофонните плочи на Радио София е
музикантът Любомир Романски.
През 1936 г. започват излъчванията на къси вълни на новини от България само
на есперанто. От 1 май 1937 г. започват да се излъчват емисии за чужбина и на
италиански, немски, френски, английски. На 3 октомври 1937 г. се открива предавателят
на Вакарел, оборудван от фирмата "Сименс", и в Европа вече се чуват
българските емисии на чужди езици.
В годините на Втората световна война
През годините на Втората световна война радиото най-активно участва като пропагандно
средство в гигантския военен и политически конфликт. Ефирът на Европа се разкъсва
от престрелките по радиовълните. България не остава назад. Започва българската
"радиовойна". По решение на задграничното бюро на БКП в Москва и с
личното ръководство на Георги Димитров на 23 юли 1941 г. от Москва започват
своите излъчвания народните радиостанции "Христо Ботев" и "Народен
глас". Те предават комунистически програми до 22 септември 1944 г. В тези
предавания те призовават българския народ на въоръжена борба срещу т. нар. "монархо-фашистка
диктатура". На 7 октомври 1941 г. в 20,30 ч., когато българското радио
започва вечерния си информационен бюлетин, неочаквано в ефира на вълната на
Радио София се намесва глас, който призовава българския народ на въоръжена борба
срещу властта. Предаването на Радио София е прекратено и започва да звучи музика.
Така радиостанция "Народен глас" от Москва повежда двубой с българското
радио, като нейните предавания са на вълните на Радио София и Радио Скопие.
През 1938 г. започва да се строи новото студио на Радио София. Строежът е завършен
през 1942 г. и Радио София от ул. "Московска" се премества на бул.
"Драган Цанков" 4, в старата вилна зона на София.
Бомба разрушава радиото
На 5 март 1943 г. умира Сирак Скитник и на негово място за няколко месеца директор
на Радио София става Йордан Стубел. След него до 9 септември 1944 г. директор
е писателят Константин Константинов. През зимата на 1943-1944 г. започват бомбардировките
над София, бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано
в училището на Нови хан.
След 9 септември 1944 г. радиото е овладяно от новата власт. След Орлин Василев
за директор е назначен завърналият се от Москва Карло Луканов.
Раждат се "Неделя 150" и "12 плюс 3"
Радио София се преименува в "Христо Ботев" - първа и втора програма. Последователно се откриват регионалните радиостанции в Пловдив, Шумен и Благоевград. В края на 60-те години в радиото започват да се търсят различни композиционни форми и предавания. Това е нов етап, в който радиожурналистът влиза в студиото на живо. Музикално-информационият блок "От 6 до 8" е преддверие за изграждането на цялостна, нова програма "Хоризонт" - 24-часова, с блокови предавания, които се водят на живо от журналисти. Едно от първите е "Разговор с вас" - най-слушаното предаване, което остана в ефир 25 години и бе първата стъпка към общественото радио. След 1974 г. в БНР са изградени три национални програми - "Хоризонт", "Христо Ботев", "Орфей", "Знание" и "Предавания за чужбина". Пак в тези години се раждат и персонифицираните предавания - "Ние, българите", "Преди всички", "Добър ден", "12 плюс 3", "Неделя 150", авторските и редакционните хумористични предавания на Главна редакция "Хумор, сатира и забава" и музикално-сатиричното предаване "Златният кос".
Използвани са материали на Божидар Методиев - уредник на Музея на БНР, на проф. В. Димитров и на д-р Антоанета Радославова
15.01.2005
Мнения по темата: