Имена

Петя Герганова - "дар небесен"

Стараех се всяка роля да бъде истински правдива и съвършено моя, казваше актрисата, родена преди 100 години

СВЕТЛАНА ПАНЧЕВА

Петя Герганова

Петя Герганова несъменено е една от големите звезди на българския театър през 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век. И то във време, когато звездоманията не процъфтява в такива размери, тя със своята красота, финес, изключителна артистичност и непокорен пламенен темперамент наистина властва на сцената и в душите на многобройните си почитатели. Сега сигурно е много трудно да си представим как една театрална актриса може да бъде звезда, за нея да се разказват истории и анекдоти, почерпани от аристократичните й маниери, съпоставени с реалните битови проблеми, но за Петя Герганова и нейния съпруг Георги Стаматов все още битуват множество остроумни, смешни и очарователни истории. И във всички тях актрисата е онази, която отказва да приеме пошлостта, категорично отхвърля обикновеното. Петя Герганова има удивителна интуиция, не само като актриса на сцената, тя има интуиция и към хората. Много бързо усеща кой е неискрен, кой не е добър човек. На сцената тя е безкомпромисна и наистина

не направи никакъв компромис

нито в живота си, нито в изкуството си.
Петя Герганова е необикновено красива жена, рано стъпила на театралната сцена и изиграла над двеста роли в героико-романтичния и съвременния репертоар. Необикновеното богатство и многостранност на актьорския й талант й позволяват да се изявява и като дълбоко трагедийна, и като лирико-романтична, и като драматична, и като ярко характерна актриса. За 50-те години, които Петя Герганова отдава на сцената, тя създава образи, понякога изградени с коренно различни техники и стилове, което подчертава нейната многолика и богата актьорска природа. Защото Петя Герганова е не само първата изпълнителка на роли като Милкана в "Майстори" на Рачо Стоянов, Албена на Йордан Йовков и Алгара в "Еленово царство" на Георги Райчев, но и лейди Чилтърн в "Идеалният мъж" на Оскар Уайлд, Йоана в "Света Йоана" от Бърнард Шоу, а също и Офелия в "Хамлет" на Шекспир, Мария Стюарт на Шилер, Лариса в "Без зестра" на А. Н. Островски или Химена в "Сид" на Корней.
Никога няма да забравя репликата, която изричаше в диалога на третото действие, преди убийството: "Колко си хубава, Милкано!". С какво разтапяне, с каква мъка и същевременно със загатване за предстояща смърт изричаше той това, спомня си актрисата в своята книга, посветена на любимия Жорж.
За Петя Герганова няма любими или нелюбими роли. Във всяка роля тя прави за себе си едно откритие - едновременно насочено към характера на драматургичния образ и към всеобхватността на ярката й творческа индивидуалност. И въпреки това "определено мога да кажа - най-добрата ми роля бе Алгара в пиесата приказка на Георги Райчев "Еленово царство", споделя актрисата в едно интервю. Тогава в една критика писаха: "на сцената тя ходеше като сърна..." Нима има по-голямо признание за моята роля - нали Алгара се превръща ту в сърна, ту в девойка".
Себастиан-Виола от шекспировата "Дванайсета нощ" Петя Герганова играе в продължение на единадесет театрални сезона на сцената на Народния театър. В тази роля сякаш са събрани някои от най-характерните черти на нейния талант - решимост, дързост, предизвикателство към неизвестността, желание да се действа и да се побеждава. Онова, което прави Петя Герганова уникална на сцената, е нейната поразителна способност за тънко индивидуализиране на образите, особената задълбоченост и проникновение в пресъздаването на характера, при това без да се изпуска поетичността и възвишеността на чувствата. Това особено се усеща и налага в ролите от класическия репертоар, където незабравими и непостигнати остават нейната страстна Химена в "Сид" на Корней, където актрисата играе с Владимир Трандафилов и постига един от върховете на актьорското си изкуство, дълбоко драматичната Мария Стюарт в драмата на Шилер или пламенната и пленяваща Йоана в "Света Йоана" от Бърнард Шоу, трагичната Офелия в "Хамлет". Този тип героини Петя Герганова играе с упоение и истинска страст, които се предават и на публиката, която години наред пази спомена от необикновените емоции, създадени от актрисата. Като някаква приказна очарователка Петя Герганова прикова вниманието на публиката, която следеше със затаен дъх всяка дума като божествено откровение", пише Д. Б. Митов за изпълнението й в "Хамлет". Жестът на Петя Герганова, изразът, походката, нейният изразяващ всички нюанси глас наистина превъплътяват образа на Химена така, както го схващат всички знаменити литературни историци и театрални критици", отбелязва критиката.
На нейното знаме са изписани две думи -

"дълг" и "чест".

Строга и взискателна както към себе си, така и към другите, Петя Герганова трудно дава одобрението си, но винаги е справедлива, когато го прави. Защото нейното изкуство е изкуството на романтичния порив и страст, изкуство отрицание на битовизма и наподобяването, на познатото и ординерното. Играта й винаги е подчинена на заразителната висока емоция, на страстния интелект. Достигнала върхове в класическия и героично-романтичния репертоар, Петя Герганова осмисля голямата си актьорска дарба и в редица пиеси, написани в стила на строгия психологичеси реализъм, отбелязва Ана Иванова в потрет на голямата актриса. В тях Петя Герганова впълъщава образа на жената жертва, трагично разминаваща се с житейските обстоятелства, които разрушават вътрешната й хармония - Юлия от "Лилиом" на Франц Молнар, Ана Кристи от едноименната пиеса на Юджин О'Нийл, Татяна от "Врагове" на Горки, Маша от "Три сестри" на Чехов, една от последните й роли на сцената на Народния театър. Несъмнено Петя Герганова остава в историята на българското сценично изкуство с великолепието на своето романтично изкуство и, както се казва, прави цяла епоха в него. Но заедно с това нейният разнолик талант й позволява да създаде и немалко образи с подчертан комедиен характер, в които се проявява способността й за ярък характерен рисунък. Така става с успехите й в ролите на Зоя от "Изгубеното писмо" на Караджале, Лиди от "Изпитание" на Е. Урбан, където Петя Герганова посяга към сатиричното и смешното и отново успява да направи ролите съвсем "свои".
Последната й роля в театъра е г-жа Конти в "Соло за биещ часовник" на Освалд Захрадник в Театър 199. Там тя имаше няколко появявания на сцената - един танц, едно поразително с изразната си сила седене с гръб към публиката и тъжно-ироничната равносметка на живота си. Но именно тогава, след толкова години отсъствие от сцената цяло поколение видя какво е пламенното и страстно изкуство на Петя Герганова, какво означава неповторимо сценично присъствие и поразителна актьорска истинност и защо Симеон Радев я е наричал "дар небесен".

20.01.2005