Първият български филм

Единственото автентично свидетелство за "Българан е галант" са мемоарите на Васил Гендов

Димитрина Иванова

На 13 януари 1915 г. тогавашният в. "Дневник" отпечатва следното съобщение: "Сензация в "Модерен театър"!БЪЛГАРАН Е ГАЛАНТ. Това е името на първата българска кинематографична комедия, снета в София и играна от българските артисти г-ца Мара Липина и г. Васил х. Гендов. Комедията и снимките са доста сполучливо направени и тази комедия представлява голяма новост за българското общество и конкретно за столичани. Интересно за всеки е да види как се заражда едно изкуство в една млада и напредничава страна като България, която се стреми във всичко да подражава на западноевропейските гиганти, не иска да остане назад в областта на кинематографа и почва да слага началото на един нов отрасъл в изкуството..."

Васил Гендов, снимачът и артистът на първата българска лента "Българан е галант"

На следващия ден се съобщава, че комедията е била "сърдечно аплодирана и посрещната с особено въодушевление от зрителите, които пълнеха салона на театъра. Публиката остана доволна от относителния успех и изпрати с бурни ръкопляскяния комедията, която е предшественик на много по-ценни творби в областта на кинематографа".
Така преди 90 години се ражда българското кино. Край люлката му стоят италианските собственици на първия киносалон в България "Модерен театър" и пионерът на родното кино Васил Гендов. "Модерен театър" включва в програмите си кратки хроники из живота на софиянци от 1909 г. (за 6 години техният брой е около 30), което предполага, че е имал собствен оператор и снимачен апарат. Кинотеатърът е финансирал най-вероятно начинанието и е реализирал снимките. Останалото - организация, сценарий, изпълнение - е дело на асил Гендов.
След двудневните премиерни прожекции в София "Българан е галант" обикаля немногобройните по онова време провинциални кина, появява се още веднъж в програмата на "Модерен театър" през септември същата година и изчезва. За жалост, първият български филм споделя съдбата на по-голямата част филми от пионерския период на киното ни- забутан в някое прашно мазе или таван, той е безвъзвратно изгубен за историята. В тези случаи киноведите събират данни троха по троха от вестникарски съобщения и мемоари на съвременници, но те не са надежден източник. В своите спомени "Трънливият път на българското кино" Гендов сочи 1910 г. като година на производство на "Българан е галант" и слага началото на един дългогодишен спор в българското кинознание. Колкото и да е съблазнителна идеята раждането на българското кино да се изтегли 5 години по-рано, липсака та потвърждение от втори независим източник прави тази идея невъзможна.
Гендовите мемоари са единственият източник за съдържанието на филма:
"Елегантният и обичащ приключенията Българан среща на улицата млада дама и започва да я ухажва. Тя решава да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи до пазара, където прави покупки с щедра ръка. Изненадана, открива, че не носи пари и моли ухажора си да й даде назаем. Той се съгласява.
Дамата води Българан в луксозно заведение и за негова сметка поръчва скъпи напитки и закуски. После натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. По пътя среща своя съпруг и му предлага да извикат файтон и да освободят "носача". Двамата потеглят пред смаяния Българан, който получава дребна монета за извършената услуга".
Както се вижда, "Българан е галант" не е по-добър, но не е и по-лош от сниманите по света комедийни филми по това време. Той утвърждава първите имена в българското кино: 26-годишния тогава Васил Гендов и колежката му от Народния театър Мара Миятева-Липина. Опитът им от театралната сцена не им е дал кой знае какво предимство - изпълнението ще да е било характерно с познатоте от това време пресилени жестове и мимики. Но са имали дързостта да застанат за пръв път пред камера.
Първият български филм е плод на упоритостта, амбицията и изключителната влюбеност на Гендов в кинематографа. Две години по-късно той снима "Любовта е лудост" - запазена до днес комедия, от която "Българан..." не ще да се е отличавал кой знае колко. В следващите десетилетия той се бори с липсата на средства и с безразличието - залага дома си, затъва в дългове, но успява да снима: мелодрами и комедии, както и първия български звуков филм "Бунтът на робите" (1933). След 1944 г Васил Гендов е назначен за пръв директор на новосъздадения Филмов архив. Хора от бранша, които са го познавали, твърдят, че се е чувствал обиден и пренебрегнат, защото се надявал да снима филми. Но времената са се променили - занаятчийският период на българското кино е отминал, в него навлизат професионалисти. Дори и само "Българан е галант" да беше заснел Васил Гендов, заслугата му за българското кино щеше да е значителна.