Стоп кадър

Дишай, Юри Жиров!

Философията на известния документалист е нещото, от което днес въпиющо се нуждаем

Димитрина Иванова

Винаги е интересно да разговаряш с него. Сдържан и мълчалив на вид, той е готов да споделя нестандартните си възгледи за света, за политиката, за изкуството. И филмите му са нестандартни - само дето в последните години е принуден да "мълчи" в кинодокументалистиката. Впрочем това не е само негова съдба - споделят я мнозина негови колеги, които в предишните години изследват социалните и нравствените недъзи на системата.

Неотдавна Юри Жиров навърши 60. Дори и този факт остана незабелязан от медиите. Името на режисьора документалист в публичното пространство в навечерието на демокрацията. През 1989 г. "Дишай" - повече от година "арестуван" негов филм, взриви мълчанието и обедини интелектуалците около тревогата за Русе. Режисьорът получи правото на дисидентство, но не го закачи на ревера си. И днес отстоява свободата на своя позиция - откровена, неконформистка.
Малцина - предимно свързани с киното, познават творчеството му "до" "Дишай". Поразителният с внушението си "Паноптикум" за малката сатирична пластика на художника Тодор Цонев. Или поредицата "Трудни деца" - "Учителката", "Интелектуалката", "Детето", "Момичето", "Косата е част от тялото", "Празникът". Това документално изследване за трудово-възпитателните училища, за прекършени детски съдби не видя екран, но спечели адмирациите на критиката и донесе на Юри филмови награди. И фиксира темата, която е основна във филмите му: насилието и конформизма. "Всеки ден от живота" (награди в Лайпциг и от Пловдив) представи една различна от официалната картина на гиганта Кремиковци. Странна способност притежават филмите на Юри Жиров. Те успяват да постигнат лицето на времето. Не само фиксират външните му прояви, но и синтезират неговата философия - скрити тенденции и перспективи. Тази "философичност" е нещото, от което се нуждае днешния ни ден. Защото обществото изпитва остра потребност да осъзнае какво става с него, да дорасне до мащаба на събитията, които го разтърсват. Но Юри не прави кино. След "Дишай" беше режисьор на политическото предаване "Наблюдател", засне два портрета на художниците Иван Ненов и Георги Чапкънов. Заявява, че не му се прави стандартна докуманталистика, а политиците са му естетически безинтересни. "У нас преди имаше цензура, имаше и филми. Сега няма цензура, няма и филми" Затова пише стихове, рисува - и преподава кино. Диша въздуха на промените и си е все същият - нестандартен и неконформист.