(С)ВИДНИ БЕТЕАНЦИ
Станислав Станчев:
Детството не може да се отлага
Последната ни книга не е за продан - ще се дарява, за да стигне до всички деца, казва директорът на издателска къща "Логос 91" пред Лилия Томова
38 приказки на славянските народи ще учат българчетата у нас и по света на доброта и обич
 |
Станислав Станчев е дългогодишен журналист
в БТА - репортер, редактор, завеждащ отдел и наблюдател в главни редакции
"Вътрешна" и "Международна" и в отдел "Балкански
страни". Бил е специален кореспондент на държавната информационна
агенция в Ангола (1975-1976) и постоянен кореспондент в СФР Югославия
(1982-1986). |
- Станиславе, от години се знаем, от славното общо бетеанско време
- как ти дойде наум да се захванеш с книгоиздаване? При това издаваш книжки
за деца, което нито е печелившо занимание, нито е неглавоболна работа.
- Ясно е, и ти го знаеш - обичам децата, всичките, не само моите. И друго има
- журналист книгоиздател е все пак по-близко до логиката, отколкото инженер
нощен пазач например.
- Журналист "и в кръвта си", както се казва, при това - от
БТА, запазена марка, както цялата гилдия знае... Какво всъщност ти даде БТА?
- Много. Първо - отговорност. Когато се захвана с нещо, да го правя както трябва.
Второ - да разчитам на собствените си възможности, а след това - и на помощта
на колегите. Трето - да не изпускам момента. Изпуснеш ли го, появилата се възможност
отлетява обикновено завинаги. Четвърто - убеждението, че когато вярваш силно
в нещо и си готов да направиш всичко, за да го постигнеш, ще намериш начин за
осъществяването му.
Споделям, макар да не си спомням вече кой го е казал, максимата: "Аз да
правя каквото си знам - пък да става каквото ще." А накрая ще стане каквото
трябва!...
- Тези дни излезе от печат новата книга на издателство ти "Логос-91"
"Приказки на славянските народи". Струва ми се, че много се гордееш
с това издание, защо?
- Мисля, че има защо. Смятам дори, макар да прозвучи нескромно, че сегашното
издание на приказките на славянските народи в известен смисъл е уникално.
- Кое му е уникалното?
- През последните 15 години бяха издадени много книги с приказки за деца. Но
със славянските народни приказки, неизвестно защо, никой не се захващаше сериозно.
Нашето издателство от 1992 г. до днес издаде поредица от десет книжки. Преди
ние да се захванем със славянските раздумки, у нас те са преиздавани няколко
пъти, подбирани и обработвани навремето от Ангел Каралийчев и Николай Тодоров.
Десетте книжки от нашата поредица "Приказки на славянските народи"
достигнаха стохиляден тираж с допечатките. И да е нескромно, ще го кажа - ние
сме първите, които с поредицата и особено със сегашния сборник, се захванахме
сериозно да запълним тази празнота в книжовния живот на страната.
- Колко славянски народи представяш в сборника?
- Предишната ни поредица съдържаше приказки на десет славянски народи, в този
сборник те са 14. Приказките са 38. Стремежът ни беше да ги представим равностойно,
защото знайно е - в областта на фолклора няма малки и големи народи.
- За кои "малки" славяни ще научат децата?
- С особено старание работихме, за да издирим и обработим приказки на лужичаните,
известни в научните среди като "лужишки сърби". Тяхното оцеляване
през вековете и до днес на територията на Германия като език, култура, книжнина
е колкото невероятно, толкова и възхищаващо. В книгата намериха място и приказките
на кашубите, които, макар и отдавна да са част от полския народ, са единствените
останали живи до наши дни потомци на славянските племена от прибалтийската племенна
група на западните славяни.
Позволявам си да твърдя, че изданието ни е уникално и заради неговата пълнота.
- Корицата е много красива, изданието има 150 цветни илюстрации, твърда
ламинирана подвързия. Отлично оформено е, и това, разбира се, е достойнство.
- Книгата има и други достойнства, които могат да се добавят към нейната характеристика.
Основното й предназначение е да даде възможност на българските деца да се потопят
в огромното море на славянската приказна съкровищница. Сигурен съм - това ще
им достави неизмерима радост и духовно удовлетворение. Но този сборник има също
образователни и възпитателни цели. В началото на приказките на всеки славянски
народ сме поместили кратка справка за произхода и историческото му развитие,
придружена от очертанията на държавата, в която той днес живее. Постарали сме
се също да включим в илюстрациите и елементи на архитектурата, бита и облеклото
от онези далечни времена, когато са създавани приказките.
- Всичко това е прекрасно, но изглежда, че книгата ще бъде доста скъпа.
Това няма ли да я направи недостъпна за повечето българчета?
- Книгата няма да се продава. Такъв е замисълът на този проект. Поне на този
етап.
- Няма да се продава? Че как ще стигне все пак до децата?
- Ще стигне и още как - ще я разпространяваме като дарение. Книгата трябва да
достигне до малките ни читатели, независимо дали родителите им имат или нямат
пари да им я купят.
- Как се търсят спонсори за културата, за книгоиздаването, за твоите
"Приказки на славянските народи"?
- Лесно се търсят - трудно се намират. Ние например намерихме едва миналата
година. Но преди да кажа кой е, се изкушавам да споделя, че го търсих в продължение
на 7-8 години. При лична среща занимах с проблемите на книгоиздаването за деца
дори вицепрезидента на републиката ген. Ангел Марин...
- Ще си издадеш ли спонсора?
- Има си хас! Това не е тайна. Единомишленици открихме в ръководството на фондация
"Млада България" и "Овергаз холдинг" АД. В реализацията
на проекта се включи и Държавната агенция за българите в чужбина. И ето, първите
2000 книжки вече тръгват към българчетата по света, 420 остават у нас, 100 от
тях вече стигнаха в домове за деца, лишени от родителски грижи. Агенцията ще
достави книгите главно чрез българските просветни, културни и научни дружества,
техните асоциации и съюзи, чрез културните центрове и читалищата, чрез катедрите
по български език в университетите и, разбира се, чрез училищата, където децата
се обучават изцяло или изучават разширено български език и литература. "Приказки
на славянските народи" ще се четат в Украйна, Молдова, Сърбия и Черна гора,
Румъния, Хърватия, Албания. Част от тиража ще бъде непременно предоставен и
на училища и читалища в България.
- Доизясни - защо все пак приказките на славянските народи са винаги
с предимство за издателството ти. Ние сме отгледани и с братя Грим, Шарл Перо,
Андерсен...
- Децата продължават да четат и братя Грим, и Шарл Перо, и Андерсен, но не трябва
да се откъсват от славянските си корени. Славянофилски звучи, както ме набедиха
наскоро, но не смятам, че принадлежността към една или друга народностна група
е недостатък, още по-малко е грях. Българи сме, но сме и част от голямото славянско
семейство.
- Какво различно има в славянските приказки и кой акцент би извел от
тях?
- Мисля, думите на Правин от българската приказка "Правда и Кривда":
"Не прави така, братко мой. Не върви по лошия път! Безчестието никому не
носи добро - и на теб няма да помогне. Ако лъжеш хората, ако им пакостиш, никой
няма да те обича!"
- А да те обичат е важно - и за малки, и за големи.
- Май е единствено важно. Ето, едно джудженце от чешка народна приказка е сигурно:
"Човек не бива да се труди само за своето собствено щастие, а да се стреми
към доброто на всички. Ако хората живееха в сговор и обич, ако си помагаха един
на друг, повече щастие щеше да има по света."
- Самият ти вече си дядо. Какво ще предадеш като лично послание на майките,
татковците, бабите и дядовците на българчетата - у нас и по света?
- Приказките на славянските народи са упълномощени да разговарят сами с малките
ни читатели от името на своите създатели. Нещо повече: чрез тази книга българчетата
по света ще разговарят със своите предци, сътворили и съхранили до наши дни
чудния славянски приказен фолклор.
Бих искал да се обърна към всички, от които зависи щастието на българските деца,
за да напомня - детството е нещо, което не може да се отлага за други, макар
и по-добри времена.
24.01.2005
Мнения по темата: