Историята
Възгледите на Ленин
В класовото общество проблемите нямат еднозначно решение. От което не следва
обаче, че изобщо решение няма. Решението предполага научна интерпретация на
реалностите. Като се придържаме в координантите на този стил, неизбежно ще установим,
че историята не опровергава, а утвърждава концепциите на Ленин. И то като идентични,
интегрални и оптимални. Същевременно историята опровергава приложението на концепциите
на Ленин след неговата смърт.
Ето някои съществени страни на тези концепции:
Първо. Те се отличават с мощен политико-стратегически потенциал, защото прецизно
отразяват нужното и обективното, както и възможното в навечерието на Първата
световна война.
Второ. Историята произнесе точна присъда за концепциите на Ленин. Тя пунктоално
потвърди характеристиката му за империализма. Войната е необорим аргумент за
нейната стойност.
Трето. Въплъти се в реалност прогнозата на Ленин за възможна революционна ситуация.
В Русия, Германия и Унгария избухнаха пролетарски революции.
Четвърто. Точно по дефиницията на Ленин в Русия стартира революцията. Тя прие
динамичен характер и ускорение. Само за дни събитията в Русия разтърсиха света,
вледениха сърцата на угнетителите, стоплиха душите и възпламениха надеждите
на угнетените.
И не отделни хора, а светът и историята бяха принудени да признаят, че в полето
на революцията е изгряла звездата на уникален революционер, гений на политическата
и революционна стратегия. С исполинска мисъл Ленин адекватно преценяваше и мълниеносно
реагираше на обективните повели на времето. Той генерираше неподозирана енергия
и инициатива в милиони работници и селяни. Разви учението на Маркс и Енгелс
при новите революционни условия. Дефинира параметрите и динамиката на социалистическата
революция. Работеше при изключително сложна ситуация. Отдаваше всичко на идеала
дори в предсмъртните си часове. До последното си дихание, до последната искрица
на живот!
Често се пренебрегват две съществени повели на ленинизма.
Първо. Да се осъществява непрекъснато развитие на революцията във вертикална
позиция.
Второ. Революцията се осъществава в дълъг период от време, който съдържа радикална,
същностна промяна на образа и на цялата надстройка на обществото.
Обвиняват Ленин, че подценил възможността капитализмът да премине в нов етап
от развитие. Обикновено се визира съвременият глобализъм. Това твърдение няма
научна опора. Ленин никога не е твърдял, че капитализмът вече е изчерпал всичките
си възможности, че стихийно и главоломно е устремен към някакъв мистично предсказан
от съдбата крах. Обратното, той твърди, че капитализмът ще преживее крах тогава
и там, където възникне революционна ситуация и непремено чрез социалистическа
революция. Капитализмът е само опит на буржоазията да намери изход от присъщите
пороци на обществото. Не се наблюдава революционна промяна нито в базата, нито
в надстройката на обществения строй. Наблюдава се само глобална поляризация
на противоречията, глобални центрове на силите, а оттук - и възможност за съдбоносен
глобален конфликт.
И нещо още по-значимо. Капитализмът запази известна относителна жизненост не
защото историята опроверга Ленин, а защото концепциите на Ленин се оказаха верни.
Това твърдение звучи като абсурд, но всъщност е исторически факт. Именно историята
ни предоставя необходимите и достатъчни основания за тази постановка.
Първо. Концепцията на Ленин и нейният успешен старт до смърт изплаши буржоазията.
Второ. Буржоазните анализатори и стратези прецениха, че ако не беше порочният
застой на революцията след смъртта на Ленин, социализмът би завоювал доминиращи
социални върхове и неизбежно би провокирал антикапиталистически тенденции в
глобални измерения.
Трето. Първите две констатации заставиха буржоазията да търси съюзник и да се
защитава. Отличен съюзник се оказа социалдемокрацията, която играе ролята на
спасителна лодка.
Имагинерно е обаче твърдението, че коалицията на буржоазията и социалдемокрацията
ще създаде общество на класовия мир и класовото сътрудничество.
Историята не опроверга концепциите на Ленин, но категорично отрече действията
на номенклатурата след смъртта му. Поради егоцентрични и тесни лични интереси
номенклтурата постави съдбоносна точка на революцията. И сама извърши контрареволюцията.
Това е съдбоносно, потресаващо и античовешко дело на номенклатурата. Вместо
социалистически, тя установи държавно-капиталистически производствени отношения.
Вместо демокрация, установи безпощаден тоталитарен режим. Вместо ръководство
на високо развита марксистко-ленинска партия, установи диктат на вожда. Вместо
хегемония на работническата класа, установи своя котерийна хегемония.
Не е възможно да опишем всички алчно присвоени привилегии, власт и богатства
от номенклатурата и нейната злокобна изолация от широките народни маси. Тя сама
се изяви като прикрит, но основен фактор на реставрация. Широките народни маси
днес са подложени на бавна смърт.
А историята неопровержимо доказа, че това, което начерта гигантът Ленин, беше
съсипано от номенклатурата.
24.01.05