Родословно дърво

Българин основава Харковския университет

Преди 200 години Василий Каразин изпреварва времето си със столетие и е наречен "Украинският Ломоносов"

Лазар Георгиев,
зам.-председател на Българското генеаложко дружество "Родинознание"

Украинската културна общественост тържествено ще отбележи на 29 януари т.г. 200-годишнината от основаването на Харковския императорски университет - първият в Украйна и вторият (след Московския) в царска Русия, наречен сега на името на създателя му, българина Василий Назарович Каразин. Която и енциклопедия да прелистите, ще срещнете бележки за неговия принос в различните области на културата и науката, но не и определението за националния му произход: едни учени и биографи премълчават народността му, а други по вина на незадълбоченото проучване преповтарят папагалски погрешния извод, че е грък, сърбин, но не и българин.

Василий Каразин със съпругата си

В българската книжнина като многотомната история, енциклопедия "България", трудове на професорите Стефан Дойнов, Николай Генчев и други, както и в писания на Добри Попов, Христо Георгиев, Цонко Генов, Петър Атанасов, Тамара Стоилова утвърдително се сочи българският произход на бащата Назар Каразин, изпращан от Екатерина II в навечерието на руско-турската война от 1769-1774 г. да изучава турските крепости, пътища и водоизточници на Балканския полуостров. В няколко свои рескрипти тя изрично подчертава българския произход на тогавашния секунд-майор Назар. И в благодарност за отлично изпълнената от него задача му подарява две имения в Слободско-украинска губерния (недалеч от Харков): село Кручик с 244 крепости селяни и Основинци - със 140 крепостни. Уволнява се с чин полковник и поема владението на двете села.
Като военен Н. Каразин се отличава още във войната на Русия срещу Англия и Прусия (1756-1763 г.) като един от най-добрите офицери. Отличава се и в мисията си през дунавските бастиони до Черно море, стига до Адрианопол (Одрин) и макар заловен и затворен в зандана, успява да се върне здрав и читав в Санкт Петербург не само с подробни данни за укрепленията, но и с доброволчески отряд от 1000 души българи и арнаути, с които после се бие храбро срещу турците,

превзема Букурещ и пленява турския васал на Влашко

Григорий Гика с фамилията му. Като помешчик обаче не успява да преживее дълго. Жени се за дъщерята на сотника от Харковския полк Яков Ковалевски - Варвара Яковлевна, и след раждането на трите му деца: Василий, едно момиче, което умира малко, и Иван, на 52-годишна възраст нелепо умира от коня си. През 10-годишния живот с първородния си син Василий успява не само да му даде добро възпитание и начално образование, но и да му разкаже за легендарния си живот като военен и храбрец, достойно изпълнил отечествения си дълг. Неслучайно след смъртта му синът прави всичко възможно да тръгне по пътя на баща си.
Василий се убеждава, че избраната военна кариера не е за него. И през свободното време посещава престижното Минно висше училище, слуша лекции по физика, математика, медицина и естествени науки. Упорито изучава латински, френски и немски езици, запознава се с европейската култура. Предприема пътешествия по необятната руска страна и това още повече го отдалечава от армията, предизвиква го да напусне военната служба и посвети живота, знанията и силите си на друго поприще.
След доста премеждия в живота е забелязан от Александър I през 1801 г. Той е очарован от знанията и културата му и го повишава с титлата статски съветник. Изведнъж Каразин

става един от най-приближените съветници на императора,

прави реформи в образованието и създава първото в Европа Министерство на народното просвещение, поставя основите на Харковския университет. Със своите знания той изпреварва времето си и неслучайно противниците му успяват да го отделят от императора, който го освобождава от длъжност, заради упорството му дори го затваря в крепост, забранява му да напуска имението си. Но макар и изолиран в Кручик, той не престава да твори и превръща имението си в опитно поле на различни дейности: земеделие, изобретателство, научни експерименти, за което съвременниците му ще го нарекат "Украинският Ломоносов". Печата статии в най-престижните руски издания, стига до гениални изводи в областта на познанието, имението му се превръща в лаборатория и с постиженията си в някои науки изпреварва времето си със столетие.
През годината на откриването на университета Каразин се жени за достойна партия - Александра Василевна Мухина (Бланкеннагел) от знатно семейство, и едно след друго им се раждат 8 деца: Пелагея (1806-?), Василий (1807-1847 г.), Егор (1809-?), Филаделф (1810-1878 г.), Александър (1814-1839), Николай (1816-1874 г.), Феодосия (1819-?) и Валериан (1823-?). За дъщерите Пелагея и Феодосия почти нищо не се знае, но за повечето от синовете е известно, че от ранни години преминават през армията, участват във войните и

проявяват изключителна храброст.

Първият син Василий през Руско-турската война от 1828-1829 г. се отличава в повече от десет сражения. Умира на 40 години, без да създаде семейство и остави поколение.
Вторият син Егор (Георги) също започва служба в армията и участва във войните като офицер, без да се знае по-нататъшната му съдба. Третият брат Филаделф завършва Харковския университет и като статски съветник служи в щаба на командващия Черноморския флот адмирал М. П. Лазарев. Рано умира четвъртият син Александър - след дипломирането си в Харковския университет, без да прояви способностите си.
Най-щастлива е съдбата на петия син Николай, също преминал през армията и завършил военната служба с чин щабс-ротмистър. Уволнява се и отива при майка си в имението Анашкино край Москва. Умира на 58-годишна възраст, но оставя четири момичета и две момчета, от които четвъртото - Николай (1842-1908 г.), достига световна слава.
През 1861 г. Николай завършва Московския кадетски корпус и започва военна служба като офицер. Проявява изключителна храброст, за което е награден с ордена "Св. Владимир - IV степен с мечове", а командващият руската армия ген. К.П. Кауфман лично му връчва златна сабя с надпис "За храброст".
Николай Николаевич се уволнява от армията през 1865 г. с чин щабскапитан и се записва в Петербургската художествена академия. Участва в експедиции и походи, изучава източните краища на Русия и живота на местното население в Азия. Рисува и през 1871 г. се появяват първите му рисунки и писания в сп. "Нива". През Сръбско-турската и Руско-турската война на Балканите е кореспондент на сп. "Нива" и вдъхновено с четка и перо отразява Освободителната война - особено битката при Плевен, на Шипка, преминаването на Балкана и други военни събития

Той е не само знаменит баталист,

но и известен писател със значително творчество - творбите му са издадени в 20 тома - романи, повести, разкази и пътеписи. Българският читател не познава творчеството му, дори и книгата "Дунай в огне. Дневник кореспондента", посветена на българското освобождение. Избран е за академик по живопис.
Вторият клон от рода на Назар Александрович Каразин е по-многоброен. Началото си води от имението Основинци, където живее по-малкият брат на Василий Каразин - Иван Каразин (1780-1836 г.). Като предците Иван също получава закалка от армията. През 1801 г. се уволнява. Завръща се в имението и се заема с развитието на земеделието и горското стопанство. Обича природата и с всички сили работи за нейното облагородяване - прилага модерни начини за обработване на земята, засажда нови сортове семена и плодни дръвчета, горски насаждения с непознати иглолистни и широколистни дървета. Прочува се като добър стопанин и от 1823 г. е избиран от Богодуховското дворянство на различни длъжности в губернията. Награждаван е от Министерството на държавните имоти.
През 1833 г. се жени за младо и с неподходящ характер момиче, което му ражда едно дете - Иван (1834-1903 г.) При спор със съпругата получава разрив на сърцето и на 56-годишна възраст умира. Синът му Иван Иванич завършва гимназия и Харковския университет и продължава в Основинци делото на баща си. Изгражда чудесен дендропарк, произвежда екзотични растения, засажда хиляди декара гори с нови и непознати дървета. Като дворянин е избиран на различни длъжности. Построява първата фабрика в района за тухли и керемиди.
Преките наследници на Назар Александрович Каразин не са много, защото родът цялостно не е изучен, но

измежду потомците има славни имена,

с които може да се гордее всяка нация - знаменити военни, учени и творци със световна слава, академици, професори, лекари, учители и най-много потомци със завършено висше образование и знаене на няколко чужди езика. Надяваме се тържественият повод да се чества 200-годишнината от създаването на Харковския университет да подтикне неколцината потомци родоведи и краеведи да изучават цялостно рода и той да блесне още повече не само в Украйна, Русия и България, но и в целия свят.

29.01.2005