Алън Голдстийн:

Тук се чувствам у дома

Шегуваме се, понякога пеем любовни песни, можем и да плачем също, но всичко е в името на музиката, казва известният пианист пред Надежда Ушева

Снимка Калоян Сомлев

Алън Голдстийн и Росен Миланов между две репетиции

Днес от 19,30 ч. в зала "България" Симфоничният оркестър на БНР със специалното участие на известния млад пианист Алън Голдстийн ще изнесе поредния си голям концерт под наслов "Виена на Моцарт". Той включва увертюрата "Дон Жуан", 39-а Симфония и Концерт за пиано и оркестър номер 23 със солист Голдстийн. На пулта ще застане главният диригент на оркестъра Росен Миланов. Спряхме се на Моцартова програма, защото за нас, музикантите, винаги е огромно предизвикателство и същевременно възможност да се докоснем до първичното в музиката, пояснява маестро Миланов. С това сме закърмени като изпълнители и ни е накарало да обичаме музиката като такава. Музикантът с удоволствие се връща към Моцарт. Музиката, която той е написал, е невероятна, недостижима... Няма значение кога човек я изпълнява, тя ще бъде актуална, докато свят светува.

Росен Миланов:
"Алън Голдстийн е изключителен музикант. Изключителен човек. Според мен, в музиката тези две неща са много важни. Те не могат да се скрият".


Алън Голдстийн е сред най-перспективните млади пианисти на международната сцена. Изключителната му клавирна техника и музикалност го нареждат сред водещите музиканти от неговото поколение. В последните години е концентрирал със симфоничните оркестри на Филаделфия, Сан Франциско, Сейнт Луис, Ванкувър и др. Свирил е под палката на диригенти като Рафаел Фрюбек де Бургос, Питър Оунджиян и Леон Флайшър.

- Г-н Голдстийн, преди да дойдете в България сте познавали Росен Миланов и сте работили заедно. Чия беше идеята да свирите със Симфоничния оркестър на БНР?
- С Росен се запознахме преди три години, когато отивах във Филаделфия за прослушване с оркестъра. Трябваше да свиря пред администратора на оркестъра и пред Росен, който в момента е асистент-диригент на същия оркестър във Филаделфия. Прослушването мина много добре, но не ми казаха нищо. Година по-късно ми се обадиха и ме поканиха да свиря като солист с оркестъра. След време Росен ме покани да свиря заедно с другия негов оркестър в Ню Джърси. А миналата година, докато на вечеря след концерт във Филаделфия Росен ми предложи да дойда в България и да записвам с оркестъра на националното радио. Бях възхитен. Има и друго - баща ми е роден в България. Това е важно за мен и ми беше още по-интересно да дойда.
- Как се чувствате тук?
- Като у дома. Хората са много гостоприемни и учтиви. Чувствам се като в Израел, където съм роден. Храната също е сходна. Ако имам възможност след концерта ще остана ден-два, за да разгледам.
- Какви са впечатленията ви от българските музиканти?
- Мисля, че искат да направят всичко с желание. Eдно от най-хубавите неща е, че имат дългогодишна традиция. За разлика от Запада, където се работи много точно и организирано, например от 9,30 до 11,30 ч., а тук - докато има работа и желание. Това е по-добро от гледна точка на творческия процес. Ако ме поканят отново, ще направя всичко възможно пак да дойда. Надявам се съвместната ни работа да продължи.
- Какви са очакванията ви за днешния концерт?
- Много високи. Тук съм, за да служа на музиката. На първо място очакванията ми са към мен самия - да мога да докосна същността и сърцето на музиката и да я представя по най-добрия начин на публиката. Надявам се, че успяваме да осъществим диалог с оркестъра и Росен. Понякога се шегуваме, понякога пеем любовни песни, можем да плачем също, но всичко е в името на музиката, заради това, което тя иска да каже. Надявам се да постигнем неповторимата магия между музиката, изпълнителите и публиката.
- Маестро Миланов ще ви представи на публиката 45 минути преди началото на концерта, какво ще й кажете?
- Прекалено съм притеснителен и не бих желал да говоря пред публиката преди да свиря (смее се). В Америка публиката обожава да говори със солистите. Понякога това се прави преди началото на концерта, ако е такъв случаят - не участвам. Защото съм доста неспокоен и трябва да се концентрирам. Ако е след програмата, оставам с удоволствие, защото обичам да говоря и да споделям с хората това, което съм прочел за музиката.
- Как се озовахте в САЩ?
- Когато бях на 22 г. отидох да уча в консерваторията "Прийбоди" в Балтимор, където срещнах моя учител Леон Флайшър. След това заминах да живея и работя в Лондон. След което се преместих в Италия. И сега отново съм в Щатите. Двете важни школи обаче, които повлияват най-силно върху моето артистично виждане, са университетите в Тел Авив и в Балтимор.

04.02.2005