Хералдика

Променят герба на столицата заради 13 букви

Проектът на Хараламби Тачев бил приет преди 105 години от Софийската община и утвърден веднага от Фердинанд, който много го харесал

Кирил Момчилов

Преди 105 години, на 7 февруари, Софийското градско общинско управление провело заседание, на което кметът Христо Г. Попов прочел писмо от Париж. Французите предупреждавали България, че за да участва в предстоящото Всемирно изложение, столицата ни трябва да представи екземпляр от герба си, който да бъде поставен в тържествената зала редом до гербовете на останалите столици.
Какво ли е имала София, та да се кичи и с герб! Същия ден била утвърдена специална комисия под председателството на кмета: на директора на Държавното Рисувално училище Ян Мърквичка и на директора на Народния археологически музей Вацлав Добруски възложили да решат практически задачата като изберат "нужния знак из старите паметници". Големият художник лесно избрал между възпитаниците си Харалампи Тачев, който още като негов ученик в Пловдив рисувал винетки, а като студент в София -заглавки и корици, календари, пощенски марки и проекти за монети. Само Харалампи можел да изработи хубав герб и то за месец. Младежът обитавал една от мансардите на столицата, а безпаричието (нищо че правел клишета за монети) тясно го свързвало с пролетарската журналистика: негови са заглавките на "Работнически вестник" от 1902-1903 г., на списание "Ново време" от 1902 г. и на "Червен народен календар" от 1904 до 1909 година...
С какво ли

вдъхновение и настървение

25-годишният художник-декоратор е работил над проекта си? През 1937 г. по молба на Александър Балабанов Харалампи Тачев му разказал как е създал герба на София. А Балабанов публикувал спомена на професора по декоративно изкуство в брой 8 на вестник "Развигор":
"Установих формата на щита, разделих го на 4 полета, като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града; а долните две - за други сюжети, характерни за града - четем от пожълтелите страници изповедта на Тачев.

В горното дясно поле поставих образа на Улпия Сердика зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София - Сердика (богинята Юлия Домна, с характерна крепостна корона, пазителка на градовете - бел. К. М.); в горното ляво поле поставих църквата "Св. София", от която столицата е добила сегашното си име; в долното дясно поле - Витоша, вековният свидетел на исторически събития под полите й; в долното ляво -

златен балдахин, под който е изобразена статуята

на Apollo Medicus (храмът на Аполон Лечителя - бел. К. М.) - като персонификация на минералните извори в и около София. И този сюжет е зает от една антична монета."
Докато рисувал герба, Добруски му показал от колекцията на Народния музей едно медальонче, намерено при разкопките на хълма Трапезица във Велико Търново. На него бил изобразен един лъв в момент на скок и едно малко лъвче под него - върху червен емайл. Тачев "взел" големия лъв и го поставил върху отделно щитче, което сложил в средата на общия щит - в сърцевината (dans l abime), както се изразяват хералдиците. Този мотив подчертава факта, че София е

приемница на Велико Търново,

старата ни столица. Над щита поставил зидова корона (Couronne murale - Wandkrone), каквато имали право да носят само гербовете на градовете.
Що се отнася до цветовете, боите били положени в зависимост от сюжетите. Тези, които са изобразени като металически, например Ulpia Serdica и Apollo Medicus, са сложени върху цветен емайл, Serdica върху червен, а Apollo върху син; а тези, които са изобразени в бои, поставени са върху металически фонове (Св. София - червена върху златен фон и Витоша - зелен върху сребърен фон) - както го изисква хералдическото правило.
Проектът на Харалампи Тачев бил приет от Софийското градско общинско управление на 17 март (ст. стил) 1900 г. Фердинанд, сам голям познавач на хералдическото изкуство, харесал много герба и лично го утвърдил. Първото копие на оригинала било изпратено в Париж и София се наредила между другите столици на държавите, участнички във Всемирното изложение.

Девизът "Расте, но не старее"

бил поставен по-късно, при кметуването на Ради В. Радев (1915-1918). Подсказан му бил от девиза на герба на Париж - "Fluctuat nec mergifuz" ("Плава, но не потъва"). Отначало девизът на столичния ни герб бил "Расте, не старее", но след като някой преброил буквите и казал, че са 13, веднага се решило да прибавят "но" и буквите станали 15. Неведнъж на специални общински покани, върху които луксозно е бил отпечатван столичният герб, девизът е бил изписван на латински език: "Crescit, sed non benescit".
Двата стръка с лаврови листа, по един от дясно и ляво на герба, са вмъкнати през 1928 г. по време на кметуването на генерал Владимир Вазов /1926-1931/. Те изразяват младост, постоянство и успех...
През 40-те години Борис Ангелушев предложил по-опростен вариант на герба, а Иван Радев в 1974 г. добавил петолъчката и още по-силно стилизирал герба. Червената звезда падна с рухването на епохата на социализма. От 1991-а София е с герба от вида му през 1928 г. Жалко, че софиянци не го познават в цветното му изображение нито от пощенски картички, нито от значки. Не знаят нищо за художника не само днешните жители на София, но дори и живеещите на уличката, която преди да дойдат "демократите" на власт носеше неговото име! Защо ли я прекръстиха на "Кораб планина", щом като приеха отново неговия последен проект за герб на столицата ни?... Харалампи Тачев не бива да бъде никога и от никого забравен!

Харалампи Константинов Тачев е роден на 19 юли 1875 г. в Пловдив, починал е на 13 април 1944 г. в София. Като ученик в Пловдивската гимназия е учил рисуване при Ян Мърквичка. Той е един от завършилите първия випуск на Държавното рисувално училище в София /1902/. Първият български художник-декоратор, родоначалник на популяризирането на стария български орнамент. Един от основателите /1903/ и пръв председател на дружество "Съвременно изкуство". От 1910 г. е професор в художествено-индустриалното училище /дн. Художествена академия/ по декоративно изкуство, българска орнаментика и стилознание.
Харалампи Тачев е бил оформител на българските павилиони на 9 международни изложения /Лиеж, 1905; Милано, 1906; Лондон, 1907, и другаде/. По негови проекти са изработени фасадите и вътрешната украса на много обществени сгради /храм-паметника "Александър Невски", "Врана", купола на Духовната академия "Св. Климент Охридски", къщата-музей "Христо Ботев" в Калофер, мозайките в Софийските минерални бани и Синодалната палата в София, стенописите в черквата "Света Марина" в Пловдив и др./. Чет нямат илюстрациите и календарите му, автор е на проекти за дипломи, марки и монети. Художник е освен на герба на София и на герба Габрово. Негови пейзажи има в Националната художествена галерия, портрети с темпера - "Георги Данчов на смъртно легло" и "Патриарх Евтимий Търновски" в Художествената галерия в Пловдив и др.

05.02.2005