Галерия

Колекция на "Масларски" смая Виена

Експозицията на известния галерист е представителна извадка на съвременното българско изкуство- смята директорът на БКИ "Дом Витгенщайн" във Виена Борислав Петранов

Борислав Петранов

- Българският културен институт "Дом Витгенщайн" е известен със своите интересни културни прояви. Как се роди идеята да представите галерия "Масларски" във Виена?
- През месец ноември 2003 г. БКИ съвместно с Българската национална телевизия и Държавната агенция за българите в чужбина представи документалния филм на журналистката Петя Тетевенска за акад. Светлин Русев. Едновременно с прожектирането на филма се състоя и премиера на книгата, издадена от Иво Масларски, със стихове на Константин Павлов и рисунки на Светлин Русев. Изданието е уникално поради факта, че литографиите във всичките 40 бройки са оригинални. Премиерата бе посветена на 70-годишнината от рождението на художника. По време на престоя на Иво Масларски във Виена се роди идеята в нашите изложбени зали да бъде представена част от неговата колекция от картини на съвременните български майстори. За съжаление няколко дни преди да се открие експозицията през октомври 2004 г. неприятен инцидент с галериста осуети представянето й във Виена. Картините бяха вече при нас и на 8 февруари т.г. изложбата бе открита в БКИ "Дом Витгенщайн", като експозицията бе обогатена и от картините на изключително известния в Австрия български художник Стоимен Стоилов и младата художничка Диана Стоилова.

Стоимен Стоилов, "Пощальонът"

- Какво включва колекцията подредена в галерията на БКИ "Дом Витгенщайн" ?
- Колекцията включва картини на Светлин Русев, Ивайло Мирчев, Свилен Блажев, Милко Божков, Захари Каменов, Явора Петрова и споменатите двама автори.
- Кои са най-интерсните творби в колекцията на Масларски и как се посреща тя от австрийската публика?
- При тези имена ми е изключително трудно да отделя най-добрите творби. Мисля, че експозицията е една представителна извадка от най-добрите образци от съвременното българско изобразително изкуство. Интересът към нея е голям не само от страна на българската диаспора, но и на австрийската публика. След откриването, много от посетителите отбелязаха разнообразието от стилове и техниката на изпълнение на картините. Особено съм радостен, че тази колекция ще бъде показана през месец април и в гр. Линц в залата ДУрсолиненхоф".
- Доколкото ми е известно изложбата е подредена като аукцион. Какъв е интересът от страна на виенските ценители на изкуството?
- Не,това не отговаря на истината. Целта на това представяне е пред австрийската публика да бъдат показани едни от най-добрите автори на съвременното българско изобразително изкуство. Самият факт, че галерията на "Дом Витгенщайн" не можа да побере всички посетители, отговаря на въпроса колко е голям интересът към изложбата на галерия "Масларски". Специален интерес към експозицията прояви и дългогодишният колекционер на съвременно българско изобразително изкуство господин Хервиг Хадвигер.
- Замисляте ли други подобни представяния на български художници във Виена?
- Да. Веднага след настоящата изложба - на 23 февруари ще бъде открита изложба с картини от колекцията на "Дарик радио". Тя включва произведения от Андрей Даниел, Веса Василева, Вихрони Попнеделев, Десислава Минчева, Димитър Чолаков, Магда Абазова, Тома Трифоновски и др. Считам, че колкото по-често запознаваме австрийската публика с различни и интересни имена от нашето изобразително изкуство, толкова по-голям ще бъде интересът към него.

Ивайло Савов издаде... лапидариум

Известният ваятел издаде изящен албум с фотографии на едни от най-красивите си скулптури

Ивайло Савов

В творчеството на този скулптор има "мигновено духовно усещане" и дълбоко проникновение върху мимолетните състояния на човешкото съществувание. Нещо, което е забелязал в своя блестящ портрет на художника покойният изкуствовед Христо Ковачевски. Той търси корените на необикновената му дарба в родословието, което води към фамилията на ставрофорния свещеноикомом Андрей Попов, прадядо на скулптора. Завършил Художественото училище в Троян, по-късно в академнията Ивайло Савовов учи скулптура в класа на проф. Димитър Бойков - Хесапа. Изучава тайнствата на бронзолеярството при камбанолеяра Атанас Алексиев.

"Човек и природа"

За разлика от останалиите големи майстори на българската скулптура има свой стил, който го отличава с разнопосочните тематични търсения и лаконичнта му пластична линия. "Тръгва" по своя път сам, без реминисценции на познати стилове и форми. Неговата първа "Клоунеса" е откупена от Националната художестена галерия още докато е студент в академията. Първата му самостоятелна изложба през 1992 г. е открита в галерия "Аросита" от Георги Чапкънов - Чапа. Но дотогава вече е направил своя прощъпулник в чужбина. През 1990 г. едни от първите му творби "Сцена" и "Кланящият се" са зачислени в трезора на парижката галерия "Леал". По-късно една след друга негови работи остават зад граница: "Носен от съдбата" (1994 и 1995 г. в Гърция и Швейцария), прочутият "Еднорог" ( 2000 г. в галерия "Льо Мироар де Метр"), забележителната скулптурна композиция "Кентавър" (2000 г. в "Арт юник", Германия)... Така е и до ден днешен - твърде малко от неговите творби "се свъртат" в български колекции.

"Ликорна"

Няколко типично негови теми спират погледа на икуствоведите. На първо място - колекцията "Клоунада", в която прави своя интерпретация на митичния комичен образ. В "Човек и природа" търси проекциите на античните сюжети във вечните теми за силата, красотата и преходността. Неслучайно неговият "Еднорог" е смятан за една от най-съвършените му творби. В нея чудодейната ликорна е изобразена с виталност и пречистваща доброта. Третата колекция на художника включва изображения на жената и женственото, на красотата и хармонията. В нея се отроява "Мистерията на българските гласове", показана в няколко от известнте световни галерии като "Арт юник" - Германия, "Галери дю Лак - Швейцария и колекция "Шулц" - Ню Йорк.
Светът на Ивайло Савов е многолик и запленяващ с почти скриваното майсторство, зад което остава съвършенството на творбите му, силата на младостта и изяществото. Това е перефразирана оценка за художника от Хр. Ковачевски, в която има истина и признание за този млад творец и неговия неповторим свят на съвършенство и красота. Честито, Ивайло!

15.02.2005