Разговор

Доц. д-р Андрей Йотов:

Не гледаме осигуровките при спешни случаи

В "Пирогов" не връщаме пострадалите, които имат нужда от неотложна помощ, дори когато те не са здравноосигурени, казва началникът на Втора клиника по травматология и ортопедия пред Силвия Николова

Доц. д-р Андрей Йотов е роден през 1960 г. Средно образование е завършил в Москва, а висше - в Медицинска академия - София през 1983 г. Кариерата си започва в селския здравен участък в Обзор. Три години по-късно, след спечелен конкурс за научен сътрудник, започва работа в болницата за спешна медицинска помощ "Пирогов", където работи и досега, вече като началник на Втора клиника по травматология и ортопедия. Заместник-председател е на Републиканското научно дружество по ортопедия и травматология. Има 150 научни статии и изнесени доклади.

"Бъдещето е на оперативната хирургия"

- Д-р Йотов, клиниката, която ръководите, май е една от най-натоварените в "Пирогов". Как се справяте?
- Нашата клиника е само част от секцията по ортопедия и травматология в "Пирогов", която включва четири възрастови клиники, детска клиника и отделение за хирургия на ръка и микрохирургия. Занимаваме се предимно с травматизъм, работим и ортопедия.
Годишно лежащо болните в клиниката са около 1000 души. Само през 2004 г. те бяха 1731 човека. Екипите ни в дежурните кабинети оказват помощ средно на стотина пострадали на денонощие. През вече отминаващия зимен сезон и при поледица броят на спешните ни пациенти достига дори до 150, случвало се е да бъдат и 200. От тях обикновено 40-50 са със счупвания и около поне 20 остават на лечение, а от тях 60-70 процента претърпяват операция.
"Пирогов" не връща спешни случаи, дори пациентите да са без здравни осигуровки. Случвало се е да връщаме хора, които са за планови операции. За да бъде приет такъв човек, той трябва да е здравно осигурен. Ако обаче не е здравно осигурен, операцията му може да бъде извършена, само ако си плати по регламентираните в болниците разценки за хора в неговата ситуация.
- Тъй като стана дума за сезона на зимните травми, досега създадоха ли ви много работа софиянци?
- Имахме доста работа. Пострадалите от поледицата бяха много, като, разбира се, по-уязвими на заледените тротоари са възрастните хора. От една страна, костите им са по-чупливи и крехки заради остеопорозата и други възрастови промени, а от друга - защото са с нарушена координация и забавени рефлекси. Затова при тях счупванията са много по-сериозни. При подхлъзване младите обикновено чупят глезен или ръка, при възрастните хора се стига до счупвания на шийката на бедрото и под нея, които впоследствие се превръщат в сериозен здравен проблем.
- Има ли "хитрост", с която може да бъде излъгана поледицата?
- Колкото по-малко излизат хората по улиците и на двора в подобни условия, толкова по-защитени са от травми. Ако все пак се наложи, удобните високи обувки с гумени подметки и грайфери са за предпочитане. С тях ще предпазят глезените си при злополука. Препоръчвам на възрастните хора да излизат с по-дебели връхни дрехи, като ватенки и кожуси. При падане те смекчават удара, а оттам и степента на травмата.
- Седмици наред страната бе парализирана от сняг, някои селища останаха без комуникации и до тях трудно достигаше транспорт. Как може да се помогне на жител на едно отдалечено село, например, който е паднал в двора си, изпитва остра болка в ръката или крака, но линейката не може да пристигне преди снегорина?
- Близките му веднага трябва да го пренесат в добре затоплена и суха стая. Ако счупването е с очевидни деформации, като например изкривен глезен или подбедрица, кракът трябва да бъде обездвижен с подръчни средства, но да не се правят опити за намесване. На лекарски "език" това наричаме алиниране, т.е. крайникът да бъде изправен и поставен в шина. Тя може да се приспособи от пръчки, летви, щеки, колани и въжета. Ако пострадалият няма противопоказания към обезболяващи средства, е добре да му се дадат. В повечето случаи обаче обезболяващите, които повечето хора имат в аптеките си, не действат при счупвания, тъй като болката е значително по-силна от традиционното главоболие.
Важно е да се знае, че съвременната травматология все повече отива в сферата на оперативната травматология. Доказва се, че оперативното наместване на счупване и фиксирането му със съответните железни импланти позволява по-пълно, по-бързо и по-пълноценно възстановяване. Наместването и гипсирането все повече остават на заден план най-вече за съвсем леки счупвания. Когато човек пострада, шансът му да бъде опериран е съвсем реален, затова да внимава в поледицата.
- Напоследък се заговори за все повече случаи на рак на костите.
- В "Пирогов" не водим регистър на тези заболявания, тук се сблъскваме с последици от такива заболявания - първични тумори на кости или метастази в костите от онкологично огнище, което е на друго място в организма.
- Има ли симптоми, по които човек може да се усъмни за онкологично заболяване на костите при болка, която може да мине и за болка от натъртване например?
- По субективни данни няма определен симптом за тях. Такъв се явява болката. Обикновено, когато при нас дойде човек с т.нар. патологично счупване, т.е. със счупване на мястото на такова огнище, то има съвсем характерни рентгенови белези, от които става ясно, че не е чисто травматично счупване, а е патологично. В повечето случаи то възниква от доста по-ниска по интензитет травма. Нормалната кост, дори на възрастен човек, не би се счупила от лека травма, както става при онкозаболяване. При абсолютно всички костни тумори - първични или метастатични, страданията започват с болка, или тя се появява в някакъв момент от развитието им. Ако в продължение на няколко седмици ви болят костите на едно определено място, особено ако преди това сте претърпели онкологична операция, трябва да обърнете внимание.
- Възможно ли е тумор на костите да се предаде по наследство?
- За костните тумори пряка генетична връзка не е установена. Това обаче важи за тумори в гърдата, дебелото черво и в някои други органи, от които могат да дойдат и разсейки в костите. Медицината все още не може да каже със стопроцентна сигурност кой точно тумор може да се предаде по наследство, и кой не.
- Законът за общественото здраве, който влезе в сила от 5 януари, и последващото го постановление за прилагането му от 20 януари легализират всевъзможни нетрадиционни лечители, от баячки и екстрасенси до чакръкчии. Могат ли те с нещо да помогнат на вас, травматолозите, или вредят на пациентите ви?
- Практиката показва, че чакръкчиите избягват да се захващат със сериозни счупвания. Традиционно те действат при по-леки ортопедични оплаквания. Това е народна дейност, на която съответства легализираната вече в някои страни мануална терапия или хиропрактика. Чакръкчиите не са ни проблем.
- Как ще коментирате възможността, която новият Закон за общественото здраве дава на народни и нетрадиционни лечители да практикуват легално след два семестъра обучение по обща медицина?
- В нашата работа техните умения почти нямат приложение. Те нито се занимават с наместване на сериозни счупвания, нито могат да излекуват ортопедични заболявания и вродена аномалия. Това е по-скоро проблем на невролози и гастроентереолози - специалности, в чиито области народните лечители вършеят по-здраво.

25.02.2005