Книги

Безапелационният Васил Колевски

"Корени на българщината" е най-новата книга на критика публицист

Известният литературен критик и публицист Васил Колевски едва ли се нуждае от специално представяне. Той е достатъчно познат на българските читатели. За някои от тях е принципният и безапелационен автор на остри статии и бележки, публикувани в "Мисъл", "Дума" и "Български писател". Други го укоряват в непроменимост на възгледите и идеологически догматизъм, в преднамерена декларативност и какви ли не грехове. В края на краищата отстояването на определени убеждения е въпрос на личен избор и свобода.
Нещо, което Васил Колевски защитава и отстоява в най-новата си юбилейна книга "Корени на българщината", издадена от ИК "Сибия" по случай неговата 80-годишнина. В предисловието към книгата професорът публицист споделя, че е живял през "три епохи", че е вкусил жилото и меда на капитализма, на реалния социализъм и демокрацията. И е стигнал до извода, че и до ден днешен продължава да си блъска главата над вечните и изконни философски питания на Кант.
В най-новия си сборник Колевски е събрал свои статии и бележки, интервюта, публикувани в периодичния печат през последните десетина години. Затова книгата има мозаечен характер, макар и да е подредена тематично. Започва от статиите, посветени на публикуваната през 1993 г. в Русия "История на Джагфар", хвърляща нова светлина върху българския родов корен. Според нея прабългарите са дошли от древната Волжска България и са се влели в славянското море, като са приели християнството. Този уникален етнически коктейл според Колевски е залог за оцеляването ни във времето.
Но той не спира своя интерес към историята дотук. Вълнува го съдбата на македонските българи. Обръща поглед към връзките ни с Русия. Въстава срещу русофобските изстъпления в днешно време. Оттам се прехвърля върху идеологическите аспекти на "прехода". Разобличава "предателите" и родоотстъпниците, отстоява каузата на социалистическия идеал. Е, вярно - със своя познат "инструментариум", но не отстъпва от позициите си, не кокетничи, не сервилничи пред "силните на деня".
По същия начин воюва и в литературната критика, когато пише за Вазов и Каравелов, Яворов; когато защитава "Съвременият Вапцаров" от "разстрелите" и политическите манипулации на звани и самозвани литератори. В книгата са подбрани статии за Ефрем Каранфилов, Павел Матев, Дамян П. Дамянов, Христо Ганев, Елка Няголова и др. Но като че ли най-убедителни са редовете на критика публицист за неговия земляк Николай Хайтов. Колевски изтъква значението му като национален писател, заслугите му за включването на българската литература в контекста на XX век, борбата му срещу безродието и пр.

Романтичната сянка на детството

Стихосбирката "Очи широколистни" на Николай Милчев ни среща с един невероятен поет. Не само поради факта, че тя вече е отличена със специалната награда на литературния конкурс "Девин' 2004 г." Милчев е събрал в новата си книга лирични стихове, които са на границата между детската и сериозната поезия. Той се връща към спомените на своето детство и юношество. Прави ни съпричастни с най-съкровените си преживяания. Едновременно с това непрекъснато се връща към днешния ден, към безпощадната реалност, че "не можем да бъдем вечни".
Но като "римувано същество" поетът живописва със словото. Неговата акварелна колористика изненадва с внезапната топлота на багрите, с алитерацията на стиха, с музиката на природата, с почти валерипетровското съвършенство на верификацията. В неговите строфи "пчелите жилват носа на рая". Заекът подслушва с меките си уши "вселената огромна". Поезията е наистина "Божият буквар", който поетът чете на своите малки и големи читатели. Светът на мравките и светещите раци, на загадъчната река Вит; на дъжда, който разхожда "слънчевата дюля" - е само част от света на поета. "Златната рибка" не е обикновен спомен от детството, а реална приказност. Всъщност, приказността присъства навсякъде в стиховете на Николай Милчев. Към нея се прибавя метафоричната фантастичност . Малкото момче на куц крак обикаля небето. В "Лов на самодиви" се отправя заедно със своя баща към "алената жетва на звездите". Друг път (в цикъла "Пъдпъдъчета") необикновената лапидарност като че ли още повече подсилва акварелната лиричност. В стихотворението "Просешко" се забелязва далечна реминисценция от Сергей Есенин, но поетиката на автора, неговият неповторим лиризъм са автентично български. И това е може би най-голямото достойнство на неговата поезия. Редактор на книгата е Александър Спиридонов, а издателството е "Български писател".

Като във филм на Хичкок

Може би идва ново поколение майстори на криминалето. На тези мисли навява романът на живеещия в Германия млад български писател Иван Вълков "Да попариш къртица". Повествованието още в началото започва с хипнотизираща завръзка. Млада бременна жена катастрофира и загива, като оцелява единствено нейният син. Спасеното бебе е осиновено от случайно намиращия се на трасето по време на автопроизшествието такторист. Той го отглежда,но когато пораства в него се събужда съзнателното и подсъзнателно желание да раздава възмездие, да наказва. Изглежда, че има някаква причина, която авторът не разкрива.
От този контрапункт започва да се развива сюжетът на романа, в който са навързани куп случки и случайности...закономерни зависимости. В едната посока- това е житието битие на мастития зъболекар Гари Бастисов, съпругата му Глория и дъщеря им Фани. Приятелското семейство на Телман и Сийка Шарлопови е другата нишка на повествованието.
Осиновеният син на тракториста - Гавраил Сръндаков първо "се справя" с мнимия си баща. Следват други по-незначителни "пускания на кръв". Но те са само прелюдията към крими поантата. Заедно със своите авери- бияча Газ и крупието Пепино носещият прозвището Крътицата (Гавраил Сръндаков) участва в убийството на зъболекаря Бастисов и съпругата му Глория. Целта му обаче е да проникне до следователя Юри Асов, изоставил навремето годеницата си, катастрофирала в началото на романа. Асов се досеща навреме за непредвиденото посещение на сина си и стреля пръв в... себе си. Попарен е и Къртицата...
Иван Вълков разказва необикновено интригуващо и интересно. Той вплита в криминалето сатира и гротеска, философски размисъл и психоанализа, политика. При това - с лекотата на талантлив разказвач: умен, шокиращ, непредвидим. Издател е УИ "Черноризец Храбър" - Варна. Редактотор - Валери Станков.

Страница на Борис Данков

02.03.2005