Иван Модев:
БСП има потенциал да спечели студентите

Младите хора очакват национална стратегия за висшето образование, казва председателят на Българския студентски съюз

Разговаря ДЕСИ ВЕЛЕВА

Иван Модев е председател на Българският студентски съюз. Завършил е педагогика в Софийския университет. В момента завършва второто си висше образование по политология отново в Алма матер. Член е на постоянната комисия по образование на Европейската федерация на националните студентски съюзи. Снимка: Калоян Сомлев

- Г-н Модев кое е най-важното, което се случва в момента във висшето образование?

- В ход е една от най-големите реформи в сферата на висшето образование през последните 15 години. Въвежда се системата за натрупване и трансфер на кредити и съпътстващото я европейско дипломно приложение. След като парламентът направи необходимите поправки в Закона за висшето образование, сега наред са висшите училища, които трябва да приложат новостите, които дават по-голяма роля на студентите в процеса им на обучение. С това българското висше образование ще се превърне от система, ориентирана към преподаватели в система, ориентирана към студентите. Ще се премине от формални структури за обучение към предварително дефиниране на учебните резултати и квалификационните профили на програмите. Това е предизвикателство, с което студентите трябва да пренастроят досегашната си работа в университета, която е свързана не само с посещение на лекции и упражнения, но и с извънаудиторна заетост. Именно тя ще дава близо 50 % от кредитите, с които се удостоверява обучението по различните степени - бакалавър и магистър.

- Към какво се стремят днешните студенти?

- На първо място към качествено образование. Те искат европейска диплома и пряк достъп до европейските образователни програми. В същото време за тях остава важно да се запазят преференциите при ползване на общежития, транспорт, столово хранене, получаването на стипендии, здравно обслужване и реално студентско кредитиране. Студентите искат и достъп до интернет в аудиториите и практически стажове в държавната администрация и частните фирми. Бих допълнил и възстановяване на ликвидираният от настоящото правителство студентски спорт.
Студентите, за разлика от минали години, искат да намерят бързо своята реализация и търсят максимално възможност да излязат на европейския пазар на труда като добри специалисти. Това е следващото предизвикателство, което стои и пред висшите училища, и пред държавната администрация и бизнеса - начините за практическа изява на младежите. А това води и до нови взаимоотношения между университетите и бизнеса. От една страна учебните програми и планове трябва да бъдат пряко ориентирани с исканията на пазара, от друга страна висшето образование трябва да си дава сметка и за културната си и просветна роля, за да не се загърбват дисциплини, които запазват духовността на българина.

- Какво липсва в момента на младите хора, които учат във висши училища?

- България следва европейските изисквания за висше образование, но все пак те не могат да бъдат прилагани сляпо. Нужна е национална стратегия, национален консенсус за развитие на висшето образование. То трябва да даде възможност, както за по-добро планиране на държавните финанси в тази сфера, така и да отговори на някои очаквания на младежите и преподавателите. Те искат да са наясно кой е най-оптималният вариант за броя на университетите и на специалностите у нас, както и какви са възможностите за платено обучение.

- Кои са основните въпроси, които се дискутират и вероятно ще намерят отговори по време на предстоящата предизборната кампания?

- Основният въпрос, според мен, е да има ли платено обучение в държавните училища за степен бакалавър. Другият въпрос отново е свързан с пари - въвеждането на ваучерна система за финансиране на университетите, когато всеки студент получава ваучер за държавна субсидия и тя се усвоява в предпочитания от него университет.
Третият основен въпрос е, предстои ли оптимизация на университетите. Това е свързано и с бъдещето на колежанското образование. За хиляди студенти е важно каква ще е съдбата на колежите. Подготвяните в тях младежи получават степента "специалист", която няма еквивалент в европейската образователна система. Става дума да повече от 20 образователни институции, които са акредитирани и имат право да обучават студенти, които при присъединяването на България към Европейския съюз няма да бъдат конкурентноспособни.
Отговорът на тези въпроси до голяма степен ще помогне за изработването на национална стратегия в сферата на висшето образование, за да не се стига до епизодични, кампанийни ходове, какъвто беше този на Новото време с допълнително извоюваните пари от бюджета за образование.

- Споменахте и студентското кредитиране. Не е ли решено то донякъде с приемането на проектозакон от Министерски съвет в началото на тази година?

- Във вида, в който е предложен в закона, кредитирането няма да реши основните въпроси, които стоят пред студентите. Първият проблем е свързан с липсата на достатъчно време за погасяване на заема. Според документа, това трябва да започне шест месеца след първата редовна сесия за дипломиране. Ние настоявахме поне за двегодишен период, който в българските условия е по-подходящ. Таксите за обучение в повечето случаи не затрудняват семействата на студентите, колкото издръжката им. Тук е другата слабост на закона - средствата за издръжка на студентите се решават от банката, а няма заложени критерии как ще бъдат определяни средствата, от които се нуждае един студент месечно, за да може да живее. Ние сме правили приблизителен анализ и нашата сметка показва, че са необходими около 450 лв. Те включват пари за наем в общежитие, храна, учебници, учебни такси, транспорт, интернет и символична сума за културни и спортни развлечения. Другата слабост на проектозакона е, че ограничава студентите, които вземат стипендия за добър успех да кандидатстват за кредит. Така младежите ще предпочетат да вземат стипендии, които макар да са по-малки, са сигурни. Така се нарушава основният замисъл на закона - да се направи ефективен инструмент за допълнително финансиране на висшето образование и подпомагане на бюджета на студентите. Документът, според нас, трябва да се преработи, като се вземат предвид предложенията, дадени от студентските организации и от висшите училища.

- Какви алтернативи предлагате вие за стабилизиране на висшето образование от финансова гледна точна?

- Според нас е приемливо освен промяна на процента, който се дава за висше образование от БВП, допълнителни ресурси във висшето образование да се появят с промяна в данъчното законодателство. С нея може да се даде възможност на фирмите да даряват на физически лица, каквито са студентите и докторантите, което да ги облекчава данъчно. По същия начин в Закона за облагане на доходите на физически лица да се позволи на данъчно задължените физически лица да даряват на студенти и докторанти, което също да се признава за разход. Допълнителен ресурс може да се осигури с една промяна в Закона за данък добавена стойност, с която да се изключат от облагане образователните услуги или поне да се предвиди диференциран, по-нисък от 20% ДДС.
Има вариант за още една промяна, която също засяга до голяма степен университетите и която би поощрила бизнеса да дарява и пари и имущество. С изменение в Закона за местните данъци и такси, би могло да се предвиди възможност за освобождаване от данък върху дарените имущества, придобити с цел обучение и издръжка на студенти. Според нас, по този начин ще могат допълнително да се насочат финансови средства към висшето образование, а не само чрез директно субсидиране от държавата.

- Коя политическа сила виждате най-близо до своите позиции и която би могла да осъществи предложенията ви?

- Управленският проект, върху който работи Българската социалистическа партия е най-близо до нашите идеи. Според нас, за да бъде БСП печеливша пред студентите, трябва много ясно да дефинира предложенията, които има към тях, да регламентира точни срокове за изпълнение на управленските си намерения. Все пак към програмата им бих допълнил няколко предложения. Първото е за подобряване на качеството на образование да бъде създадено национално звено за следакредитационен мониторинг. Удостовереното от сега действащата Национална агенция по оценяване и акредитация ще може да бъде проверявано, ще се следи как се прилагат препоръките за повишаване на качеството. Второ ни предложение е да се въведат задължителни стажове като част от обучението. Важно е и да се приемат държавни изисквания за дистанционна форма на обучение. Безспорно това е съвременен опит за разширяване на достъпа до образование.
БСП доказа през последните две години, че има нов подход във взаимоотношенията си със студентите и студентските организации. Той включва открит диалог и дейно участие в различни проекти. Депутати от Коалиция за България активно използваха средствата на парламентарния контрол по важни студентски въпроси, каквито през последните години бяха свързани с държавната издръжка на студентите, с преференциите за пътуване в транспорта, с ликвидацията на студентската база за отдих и спорт. БСП направи конкретни законодателни инициативи като например Закона за преференциалното кредитиране на студенти и докторанти, който в най-голяма степен би помогнал на младежите да получат ефективни кредити.

07.03.2005