Наука

Сакралната Странджа

Завършена е възстановката на уникални стенописи от V в. пр.Хр. от тракийската гробницата до с. Ружица

Велиана Христова

Имаме си варварска иманярска традиция, която е недопустима за цивилизованите народи и човеци, но у нас достигна ужасяващи мащаби. Стотици хиляди българи изкормват земята си; търбушат и рушат уникални старини; рият и съсипват всичко по пътя си с пръсти, алчно сгърчени за шепа златни, сребърни или бронзови накити.



Възстантовка на стенописите върху вратата на гробницата, 2005 г.

А археолозите вървят след иманярите. Те получават мизерни средства за разкопки и работят само за спасяване на нападнати обекти. Нямат пари, нито машини, ни металотърсачи. Имат обаче душа да открият и да опазят за днешната ни изгубена нация уникалното й историческо наследство, в което тя да намери себе си за бъдещето.
Малцина подозират колко бъдеще има например в уникалния култов комплекс в странджанската община Болярово. В месеците след археологическия сезон учените обработиха материалите от това "затънтено" място и направиха възстановка, която прекрасно онагледи много нови моменти от тракийското ни минало.

Набегът на иманярите

в тракийската могила до с. Ружица е бил жесток. През зимата на 2003/2004 г. вандалите изкопават 6-метрова дупка и попадат право в погребалната камера на гробницата, скрита под насипа. Потрошават погребалното ложе, плячкосват предметите отпреди 2500 години. Че гробницата е уникална екипът на археоложката ст.н.с. Даниела Агре от АИМ при БАН разбра още през лятото на 2004 г. Но сега може да я покаже в целия й блясък, след като завърши възстановката на входната врата.


Входът при откриването му през лятото на 2004 г.

За откриването на паметника ДУМА писа през септември м.г., когато известната изследователка на долмените в Странджа Даниела Агре завършваше едно много успешно лято. Тя откри най-големия запазен долмен досега и сложи точка на стария спор за възрастта на тези най-стари мегалитни гробни съоръжения, като ги датира категорично към IХ в. пр.н.е. Благодарение на доброто сътрудничество с директора на НИМ Божидар Димитров и на неговата помощ тя можа да замени с джип магаретата, които иначе щяха да са единственото превозно средство на екипа. Почти в края на сезона тракийската могила при с. Ружица поднесе големите изненади.
Според Агре гробницата е по-скоро междинно съоръжение между архитектурата на по-ранните долмени и по-късните известни гробници в Тракия. По материала от гробната камера, по два съда и керамика, намерени пред дромоса (коридора), гробницата е датирана към V в. пр.н.е. и това я прави

най-ранната в Югоизточна Тракия

и една от най-ранните в Тракия изобщо. Някои учени дори подозират, че може да е от VI в. пр.н.е. Тя е правоъгълна, състои се от много дълъг коридор (6,5 м), преддверие и гробна камера. Уникалното е, че стените са изградени от големи глинени кирпичи и камък. Монолитни гранитни блокове, наредени хоризонтално, са покривали коридора и гробната камера, в която ложето е огромно. Такова решение се среща за пръв път в познатата до днес тракийска архитектура.
В гробната камера също ни чакаше една голяма изненада, казва Даниела: погребалното ложе е направено не от камък, както сме свикнали да го виждаме във всички проучени тракийски гробници, а от кирпич. За съжаление единият край е бил силно повреден от иманярите. С много добра апратура са работили, отмъкнали са металните предмети отвътре, имаше само остатъци от бронз и амфори, които явно не са ги интересували, казва археоложката. Кметът на Ружица Красимир Костадинов бил направо бесен на вандалите. Цялата си отпуска прекарал на разкопките заедно с екипа. Плочи от гробницата намерихме у местен жител, беше ги използвал

да си построи кочина,

защото са добре обработени, смайва се и досега Агре.
Фасадата на гробницата е била майсторски оформена със стъпала. Камъкът за градежа е много мек и при някакво силно земетресение в древността част от камъните са рухнали, смятат геофизиците. Според Даниела Агре в гробницата се е влизало, тя е била отворена около 50 години, за което говорят изтритите прагове. Имало е двукрила дървена врата, в горната част са намерени дупки от пантите.
Най-интересното в паметника са уникалните стенописи. Още при откриването са проличали отригиналните орнаменти, които сега след възстановката поразяват с фигурите и цветовете си - меандри, палмети, ромбове, бръшлян, спирали, стилизирано слънце в средата и пр. Изпълнени са в червено, охра и бяло. Такива фрески върху тракийски строеж се откриват за пръв път. Те страшно

напомнят етруската гробнична стенопис,

казва археоложката. Интересен е и начинът на полагане на рисунките. Отдолу е сложен калов разтвор, следва бяла варовикова мазилка и върху нея са нанасени орнаментите. В момента специалисти изследват какви бои са били използвани. Цялата гробна камера също е била оцветена в бяло, а в основата е имала черен кант. По стените на преддверието бялата боя също е положена върху калов разтвор. Смята се, че гробницата е дело на тракийски майстори, защото всички каменни блокове са обработени на място.
Намерените в гробницата и пред нея части от съдове говорят за ритуалите, които древните са изпълнявали на това място. Правени са възлияния, в огромна клада са трошени жертвени съдове, принасяни са в жертва животни - куче е било убито пред вратата, друго - над покритието на гробната камера. Обредите са били свързани с култа към владетеля, обожествен в представите на местното племе - одриси или тини, обяснява Агре. През 2004 г. ДУМА писа и за проучената от екипа втора могила наблизо с над 70 жертвени ями в насипа, предназначена специално за погребението на жертвен кон. Двете могили образуват единен некропол.
Само за три месеца уникалният паметник е бил

посетен от над 4000 туристи,

дошли в този край на Странджа от морските курорти. За местните хора тази единствена проучена гробница в района е истинска сензация. Дори англичани, които са изкупили доста къщи наоколо, помагали в разкопките. Работата тук ще продължи, още повече, че до съседно село чакат проучване най-големите могили в Западна Странджа. Паметникът вече стана аткрактивно място, сега кандидатстваме за средства, с които той да бъде консервиран, реставриран и социализиран, добавя Даниела. На място вече работят реставратори и консерватори от София и Ямбол.
Колко хора знаят, че този край на Странджа е наситен с уникални старини? Наблизо, почти до границата, се намират крепостта и средновековният комплекс на с. Воден - най-ранния поклоннически център по нашите земи. Сакар и Странджа винаги са били свети места. След светилищата на траките целият район е свързан с

християнството и исихазма

през Средновековието, разказва зам.-директорката на АИМ ст.н.с. Маргарита Ваклинова, специалист по Средновековие. Този район е със сакрално значение, подчертава тя. Той е близък до свещения за християните Адрианопол, тук проникват първите големи християнски общности на Балканите. В IV в. в старите тракийски светилища в пещерите до Воден възниква свято място на ранното християнство - тук са събрани мощите на известни и неизвестни мъченици от района. Издигната е малка кръстовидна църквичка, а през V-VI в. е построена голяма сграда и се оформя манастирски комплекс, чието предназначение е да съхранява всичко, свързано с култа, и да бъде място за поклонничество, обяснява Ваклинова. Известни са по-късни поклоннически центрове като Бачковския и Рилския манастири, но Воден е най-ранното християнско поклонническо място по нашите земи. Светилището загива при походите на славяни и авари към Константинопол през VII в. и се възражда през втората половина на Х в., когато това място остава не на българска, а на византийска територия. Тогава става център на философското християнско течение на исихастите, които тук оформят една от своите големи школи. Намерени са добре запазени стенописи от IV-VI в., фрески от Х в., магерници и много манастирски атрибути.
Очевидно е, че историческото развитие на тази част на Странджа през вековете дава възможност за превръщането й в един от атрактивните комплекси за културен туризъм. Има още нещо тук, което рядко се среща, но то е свързано не с паметниците, а с хората. Даниела Агре с възторг говори за кметовете на Болярово и на Ружица - Христо Христов и Красимир Костадинов. Двамата били най-голямата й опора и най-големите ентусиасти да направят от гробницата туристически обект. Но и да опазят всичко в автентичен вид до последния кирпич. Костадинов дори направил мъничък музей в селото, подредил сбирка в кметството от керамични фрагменти. Сега местните хора и туристите тук си правят снимки за спомен. През пролетта ще бъде прекаран ток до гробницата. Всички искат тя възможно най-скоро да бъде отворена за посещаване.

08.03.2005

 

Мнения по темата: