Бойна слава

Огън и кръв в Дравската епопея

Народ и армия ще се поклонят пред паметта на хилядите знайни и незнайни герои, които изпълниха достойно своя отечествен дълг

Генчо Камбуров

Някога легендарната Шипка накара света да втренчи смаян поглед върху себеотрицанието на българи и руси. Имаше за какво - дойде освобождението на България от османско иго.
После името на река Драва, чиито пенливи води бяха опръскани с кръвта на хиляди доблестни български воини, стана символ на бойна слава и жертвоготовност. Това име се превърна за нас в парола за безсмъртие.
Често, вече за 60-и път, разтваряме страниците на военната история и в сърцата ни нахлуват възвишени пориви, които ни карат да се гордеем.
С право. С огън и кръв бе сътворена тази епопея! Дравската епопея!
Ще можем ли да си представим Отечествената война на нашата млада армия без най-светлата й страница?
Едва ли! С подвизите си хиляди знайни и незнайни герои изпълниха своя отечествен дълг, проявиха и интернационално чувство, и готовност да помогнат за освобождението на югославските народи и на унгарския народ. И този, макар и скромен принос в Отечествената война, за нас е национална чест, за която скъпо сме платили. Затова я ценим.
Дравската епопея продължи от 6 до 22 март 1945 г. В тези двуседмични боеве се сражаваха на живот и смърт героите на 3-а Балканска и 11 пехотна дивизия. В безлунната нощ на 6 март с гумени лодки и салове крупни немско-фашистки части се отправиха за село Долни Михоляц. Главният стратегически удар бе насочен между езерата Веленце и Балатон със задача да бъдат разгромени частите на Първа българска армия и хитлеристките войски да извоюват успех в овладяването на Будапеща.
Българските войски посрещнаха с убийствен огън противника и Драва започна да влачи в мътните си води сиво-зеленикави трупове. Но идваха нови вълни от нападатели. И до сутринта, без оглед на понесените жертви, немците прехвърлиха една дивизия, на другата нощ още една, планинска дивизия и други войски.
Частите на нашата 3-а балканска дивизия мъжествено отблъскваха бесния натиск на противника и записваха със златни букви подвизите си. Врагът връхлиташе като огнена лава, но тя се удряше в стоманените редици на балканци и спираше укротена. Вреше като в котел край левия бряг на Драва. Тътнеше изранената земя. Въздухът миришеше на барут и дим. Още малко, още много малко и братушките ще дойдат! И ще спасят Драва, както някога Радецки "пристигна с гръм" и спаси Шипка!...
Така и стана. На 12 март започнаха съвместните контраатаки на 4-и български и 133-и съветски корпус. Отделни позиции преминаваха от ръце в ръце. Разгоряха се славните боеве при Драва Соболч, Драва Чехи, Драва Полконя. Особено ожесточен бой се води за чифлика Седен. Ето какво пише немският поручик Хегелман за боя при Драва Соболч: "Неприятелят продължава да ни притиска. Очакваме с нетърпение нощната тъмнина. Имам само един офицер при мене - всички други паднаха. Драва Соболч е гробище за поделението... Ние сме 150 души - трите дружини заедно... Напущаме селото... В него няма нито една здрава къща..."
В тези боеве бяха разгромени три немски дивизии и пленени над 7000 войници и офицери. Така врагът скъпо плати за своята авантюра.
В дните на Дравската епопея се скрепи бойната дружба между нашите и съветските воини, които рамо до рамо, сърце до сърце громяха врага, водени от едни и същи цели. До съветския Ванюша тичаше и нашият Иван, помагаха си в боя. Ако единият паднеше ранен, другият, готов на саможертва, го грабваше и изнасяше на безопасно място. Нерядко се чуваше съветска или българска песен да се пее от съветски и български войници, прегърнати. А българският тютюн и руската махорка се всмукваха с наслада от бойците и усмивка грееше на лицата им.
Сега, колчем нашите първоармейци, бивши фронтоваци, заговорят за войната, все си спомнят за дружните бойни действия на двете армии. Всеки си спомня, че той край Драва се е запознал с някой боец с ушанка от непобедимата Съветска армия, че там той е получил първото си бойно кръщение при ликвидирането на хитлеристкия враг. Затова с право поетът Веселин Ханчев възпя тази дружба:

А ти, стиснал в ръцете си пушката,
с огрубял от вълнение глас,
ще речеш: "Победихме с братушките!
В Първа армия бях и аз."

Навършват се 60 години от Дравската епопея. Българският народ и неговата армия ще честват този юбилей в доста напрегната международна обстановка, независимо от това, че България вече е член на НАТО. Разбира се, новите военни цели няма да пречат народ и армия да отбележат тържествено своите бойни празници, какъвто е и Дравската епопея.

"За Унгария се сражаваха"

Иван Пейковски

Така е назован документалният филм на двама млади унгарци - Дюла Гохер и Тибор Наги, който те заснеха в началото на 1982 г. Филмът бе поръчан от Унгарската телевизия, а осъществяването му стана със съдействието на Българския културен център в Будапеща. Документалистите се срещнаха в София с командира на Първа българска армия генерал-полковник Владимир Стойчев, разговаряха с него и с други български офицери, участвали във военните действия. А в родината си те разговаряха със свои сънародници - живи свидетели на последните дни от Втората световна война.

Маршал С. С. Бирюзов (вторият отдясно наляво) с български военачалници

Премиерата на филма се състоя в средата на юни 1982 г. Бяха поканени унгарски общественици, жители на местата, където е минала българската армия-освободителка - Харкан, Шиклош, Драва Соболч и от другаде. Дойдоха акредитирани тук чуждестранни военни аташета. Дойде и българският генерал Владимир Стойчев - участник в московския парад на победителите на 9 май 1945 г.
След прожекцията на филма той говори кратко, като на военен рапорт, за приноса на Първа българска армия в разгрома на хитлерова Германия и каза похвални думи за изпълнилия дълга си български войник. Но когато спомена "за ония момчета, които останаха завинаги в Унгария", гласът му трепна, в очите му напираха сълзи. За миг замълча, овладя словото си и после продължи.
А след това от салона се чуха много добри думи за потомците на ония храбри български мъже, воювали за свободата на отечеството си през далечната Балканска война.
От филма "За Унгария се сражаваха" подбрах разказите на трима обикновени унгарци.

Доверието

Михай Тот - енорийски протестантски свещеник от село Лабод, окръг Бараня, си спомня:
- Българският комендант на селото - Шопов, беше толкова суров и непреклонен на вид, че аз се боях да отида при него през първите дни, след като дойде. А ми трябваше открит лист за свободно движение, тъй като аз обхождах енорията си...
Престраших се все пак и отидох... Когато разбра за какво става дума, комендантът не ми поиска никакви други допълнителни обяснения, нито ми постави условия - просто подписа веднага открития лист, подпечата го и ми го даде...
Това беше доверие.

Бяха все добри момчета!

Шандор Чикош - селянин от Шиклош:
- В моята къща бяха разквартирувани тринайсет български войника. Добри момчета бяха, много добри! А когато започнаха боевете при Драва, при тях дойде друг войник, извика на български "Тревога!". Разбрах - вдигат ги веднага.
На другия ден се завърна само един... (селянинът плаче). Не помня дали беше подпоручик или поручик. Нямаше нищо у себе си, даже пушка. Носеше само походна торба... И извади от нея личните знаци на своите другари. Всички бяха загинали. Беше останал само той.
У моя съсед бяха настанени двайсет и един български войника. Там на другия ден се завърна само един... Другите бяха останали завинаги при Драва.
А бяха все добри момчета...

И сега ги виждам, като да е било вчера

Балаж Траубич от село Сентегат, окръг Бараня:
- Бях дете, когато дойдоха българските войници. Показваха ни оръжието си и ни позволяваха да се докоснем до него. Тогава не играехме на война, както обичат да играят децата в мирно време - войната беше край нас. Не бе време за игра.
Сигурно е трудно да бъдеш добър на война, а тези български войници бяха изпълнени с доброта. И сега, четири десетилетия след като бурята отмина, аз ги виждам като да е било вчера... Яздеха коне и ни качваха на тях. Трябва да са си спомняли за децата си, оставени в родината...
Бяха благородни хора...

(Из подготвената за печат книга "Унгария отблизо")

12.03.2005