Как се ограбва съдружник

Наръчник на непочтения търговец или как разпродадоха консервната фабрика в Пловдив

Веселин Николов

Казват, че доверието между партньорите и съдружниците е най важното нещо в бизнеса. Вероятно е така. Но ми е трудно да повярвам, че в България съществува такова доверие. На фона на историята разиграла се около приватизираната консервна фабрика в Пловдив. Днес произвеждаща продукти с марката “Филикон”.

Предприятието днес се нарича “ФИЛ 2000” АД. Капиталът му е разпределен по следния начин – 40 хиляди акции са на приносител и представляват 40 % от общия капитал. На практика са собственост и се контролират от Румен Христов. Още 11 000 обикновени поименни акции държи неговото дружество “ПРО ЕВРО КОНСУЛТ” ЕООД. 35 хиляди обикновени поименни акции /35 %/ са собсвеност на фирма “Филикон 97”, 10 хиляди притежава Милена Калибацева ( запомнете тази фамилия) и 4 000 държи българската държава. Изпълнителен директор на фирмата е 44 годишният Борис Калибацев – съпруг на една от акционерките и главен герой.
Малко история
През 1998 г. “Пловдивска консерва” е приватизирана срещу 2 милиона долара. Купувач е работническо-мениджърско дружество оглавявано от г-н Калибацев. Тогава той казва, че не е във възторг от покупката, защото парите били много, а предприятието е старо. Като че ли някой го е насилвал да го купува… След серия преобразувания в крайна сметка се регистрира “ФИЛ 2000” АД. Първоначално държавният дял в него е 15 000 акции или 15 %. През март миналата година на публичен търг държавата продава 11 000 акции, които са купени от дружеството “ПРО ЕВРО КОНСУЛТ” ЕООД, и така на практика мажоритарен собственик на предприятието става Румен Христов, който държи други 40 000 акции. Да обаче в България, както се оказва да си купиш нещо от държавата не е толкова просто. Печелиш търг, плащаш цената и … започваш да чакаш. Чакаш някой да се накани да ти предаде това за което си платил. В случая за 11 000 поименни акции. Които се прехвърлят с джиро и това трябва да бъде вписано в книгата на акционерите. Но това явно отнема време. Нищо, че в Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции – собственост на държавата има срокове. Те не са спазени. Изпълнителният директор Калибацев прави каквото може за да забави процедурата. И успява. Акциите са прехвърлени чак на 28 юни 2004, а промяната е отразена в книгата на акционерите на 3 юли 2004. А купувачът си е платил пълната цена още на 3 май същата година. Между търга и реалното получаване на акциите са минали 4 месеца. И Калибацев не си е губил времето. Започва да разпродава собствеността на “ФИЛ 2000” – без знанието и съгласието на мажоритарния собственик. Оказва се, че Румен Христо си е дал парите за нещо, което пради да го получи вече е изчезнало.
В информационния проспект на “ФИЛ 2000” предоставен от Агенцията по приватизацията ( в графа 18 - Недвижими имоти) като активи са посочени – Цех 1 Пловдив със сгради и земя в размер на 52 337 кв.м; Цех 2 Пловдив със сгради и земя в размер на 19650 кв.м. и Цех 4 с. Калояново със сгради и зема в размер на 26 040 кв.м. Четири месеца по- късно цехове 1 и 2 са продадени, а цех 4 е ипотекиран в полза на фирма – фантом.
Любопитна е продажбата на първите два цеха. В сделката Борис Калибацев е преговарял сам със себе си и ги е продал на фирма в която той е основен съдружник. Става въпрос за “Фирикон 97” – дружество акционер във “ФИЛ 2000”. Сделката е сключена на 25 юни 2004 година ( дни преди Румен Христов да впише новопридобитите си акции в книгата на акционерите) с нотариален акт 46, том 3, дело 414 пред нотариус Светлана Кирилова. Любопитното в случая е, че цената е в размер на данъчната оценка на имота – 4 412 184, 70 лв. , а не по пазарна стойност. За реалната цена на цеховете можем само да гадаем, но като щрих можем да споменем, че същите са били оценени доста преди това от “Райфайзенбанк” АД на 7 028 000 лева. Има и друга подробност. В нотариалния акт е посочено, че цената ще бъде платена разсрочено, съгласно споразумение, което страните ще сключат допълнително. Такова споразумение няма, но тази клауза ограничава възможността продавача да развали сделката заради неплащане.
Цехът в Калояново пък е използван като обезпечение по кредит теглен от неизвестна фирма – фантом, регистрирана на адрес, на който в Пловдив има само някакъв гараж. “Нова ком” ООД е изтеглила от Тексимбанк 400 000 лева, като срещу това е ипотекиран цехът в Калояново.
На практика ФИЛ 200 остава без особени материални активи. Останали са му само две модерни поточни линии, за белени праскови и за плодов чипс. Тях Калибацев не могъл да продаде, защото са закупени с пари по САПАРД и програмата на холандското правителство PSO и не могат да бъдат продавани в срок от 5 години.
За съжаление, държавата не може да се намеси. Останалите в нейно владение 4 % от акциите не са достатъчни съгласно Закона за държавния финансов контрол да предизвика ревизия. Вариантите пред Румен Христов също не са много. На практика се оказва, че си е дал парите за кухо дружество, разпродало основните си активи. За да бъде защитена правдата думата има прокуратурата. Тя трябва да се самосезира и да обърне внимание на серията съмнителни сделки. Не може да няма начин очевидно непочтените действия на един “бизнесмен” да получат справедливо възмездие.

25.03.2005