ТОЗИ ВЕЧЕН, ВЕЧЕН ХАМЛЕТ

80 години от рождението на Инокентий Смоктуновски, актьорът създал цяла галерия от неповторими образи в киното и театъра

Северин Майски

Както преди, така и днес той е смятан за един от великите актьори на руското кино и театър. Висок, внушителен, с аристократична осанка и лице, излъчващо необикновена човешка доброта, Инокентий Смоктуновски респектира публиката както със своя изключителен артистичен талант, така и с умението да се превъплъщава в отделните роли до автентична неповторимост. Тази негова дарба е забелязана още от първите филмови и театрални режисьори, подали му ръка за голямото актьорско поприще. Необикновения му артистичен талант е забелязан още от второстепенни майстори на сцената в провинциалните театри на Норилск и Махачкала, в Красноярск, където бъдещият голям артист прави първите си стъпки. Открива го гениалният Михаил Ром, който му предлага изпълнението на епизодична роля във филма "Убийството на улица Данте". След петнайсет неуспешни заснимания асистентите на режисьора предлагат Смоктуновски да бъде заменен с друг "по-талантлив" актьор. Разгневен Ром махва с ръка, като отсича категорично, че друг не може да изпълни тази роля. Така предопределя съдбата на бъдещата филмова звезда.

Инокентий Смоктуновски, един аристократ по душа и сърце

Роден в Сибир

Странно е, че зад този вроден аристократизъм на актьора не стои никакво благородническо наследство. Той произлиза от най-обикновена белоруска фамилия. Прадядо му е бил пазач в Беловежската пуща. Случайно застрелва зубър, за което е наклеветен и въдворен в Сибир. Корените на Смоктуновски тръгват от сибирското селце Татяновка, където през 30-те години на миналия век поради ширещият се глад е осиновен от своята леля. По-късно това "преживяване" непрекъснато ще го съпътства с потискащия и неприятен спомен и раздвоението между истинските му родители и осиновителите. В някаква степен то поставя и своя отпечатък върху неговата необикновена деликатност и човешка доброта, която се набива на очи не само от филмовите кадри, но и от спомените на неговите близки и приятели, съвременници.

Емблематичният Хамлет на Смоктуновски

Известна доза фатализъм

Може би на това се дължи и известната доза фатализъм, която той "прибавя" към своите разкази за по-късната си съдба. По време на войната като всички съветски млади хора заминава на фронта. Участва в битката при Курск, където е пленен от хитлеристите. По чудо успява да избяга и да се спаси. Сам разказва как се е крил под един мост на Днепър, където дебнещият немски офицер го... подминава. По-късно се включва в партизанското движение, а след това със съветските войски стига подстъпите на Берлин.
След войната се завръща в Красноярск, където завършва театрална школа. Тогава решава да постъпи в театралната трупа на малкото градче Норилск, смятано за столица на сибирския ГУЛАГ. "Реших да се запилея в Норилск, деветия кръг на сталинския ад, сред каторжници и лагери" - обяснява в спомените си Смоктуновски, като допълва, че е тръгнал натам поради психозата и страха на всеки бивш съветски военнопленник, че може всеки момент да бъде обявен за...предател. Утешавала го е единствено мисълта, че ако попадне под ударите на съветските тайни служби няма да могат да го въдворяват на по-лошо място това, което си е избрал.

Инокентий Смоктуновски заедно с Анастасия Вертинская в кадър от филма

Школата на театъра

Независимо от това, че затъва в дълбоката провинция Смоктуновски мълчаливо следва пътя на своето артистично призвание. В Норилск среща подкрепа от директора на театъра Дучман, за когото по-късно ще си спомни с... "поклон". По време на театралните спектакли в Махачкала го забелязват известните артисти Леонид и Римма Маркови, които му подсказват, че неговият път трябва да върви към "големия театър" в Москва. Заминава за съветската столица, където чука от врата на врата, но във всички театри упорито му отказват да го назначат. По една случайност го вземат в Театъра на Ленинския комсомол. Там среща и бъдещата си съпруга Соломея Михайловна, която по-късно става неговата най-сигурна опора в живота и на сцената, в киното. Именно тя го окуражава с думите, че е "надарен човек", че е талант, зад който тя застава с цалото си обречение.

Пътят към киното

Смоктуновски вече има зад себе си първия дебют в киното, във филма "Войници" (1957), когато го забелязва знаменитият режисьор на Ленинградкия болшой театър Георги Товстоногов. Той търси актьор за ролята на княз Мишкин в своя спектакъл "Идиот" по Достоевски. Когато вижда лицето на Смоктуновски във филмов кадър Товстоногов възкликва: "Очите, вижте очите на този актьор, та това са очите на княз Мишкин!" Оттук нататък пътят на известния актьор към киното вече е проправен. Не само по силата на щастливата случайност, но и на несъмнената дарба, която не остава скрита за майсторите на седмото изкуство. След участието му в "Девет дни от една година" (1962) на Михаил Ром Григорий Козинцев го кани да изпълни ролята на Хамлет в снимания от него филм по сценарии на едноименната шекспирова пиеса в превод на Борис Пастернак.

По-голям от Лорънс Оливие

Това несъмнено е звездният миг на великия артист. Той се съгласява веднага да приеме ролята на датския принц в гениалната творба на Козинцев. Играе във филма с такива звезди на съветското кино като Михаил Названов и Анастасия Вертинская, Вадим Медведев и Владимир Еренбург. Музиката във филма е на безсмъртния Дмитрий Шостакович. Широкоекранната съветска суперпродукция веднага е забелязана от ценителите на киното. Още същата година на филмовия фестивал във Венеция журито присъжда специалната награда "за убедеността и художествения ефект, с който се третират проблемите на днешния ден с вечните теми на шекспировия гений". На Смоктуовски е отреден призът за най-добра мъжка роля. Една след друга заваляват куп награди и отличия за знаменития артист и режисьора на филма. През 1965 г. са удостоени с Ленинска премия, с наградите на филмовите фестивали в Панама и Сан Франциско. Съветът на Британската киноакадемия отличава Григорий Козинцев с наградата за най-добър филм, показан в Англия през 1965 г., а Инокентий Смоктуновски е обявен за най-добрия чуждестранен актьор. Това признание е последвано от рецензии на британската филмова критика, според които Хамлет на Смоктуновски съперничи на превъплъщението, постигнато от Лорънс Оливие.

Машина за... филми

Оттук нататък е открит не само пътят на Инокентий Смоктуновски към голямото кино, но и на киното към него. Едва ли има друг съветски актьор, пък и не само съветски, който да се е снимал в толкова много филми. Близо 40 са филмовите ленти, в които са запечатани различните роли, играни от Инокентий Смоктуновски. Той играе в "Пази се от автомобила" (1966), "Престъпление и наказание" (1970), "Романс за влюбени" (1974). Виждаме го заедно с Бондарчук в неговата епопея за войната "Те се сражаваха за родината" (1975), в "Москва не вярва на сълзи" (1979).
В по-ново време се снима главно в детективски филми, изпълнява ролите на мафиозни босове в руските филми "Гении" и "Линия на смърта". Абсурди на времето и на нравите, на интересите? Изглежда странно, че големият актьор пресъздал едино от най-талантливите превъплъщения на шекспировия Хамлет за всички времена, е бил принуден да играее подобни роли. Известно е, че талантът на Смоктуновски е подовластен на всеки жанр от комедията и трагедията до лекия детектив, че за него няма невъзможни неща.
Изтощен от невероятните обороти, с които е живял и творил по време на "огромната машина СССР", огорчен от "новите времена" в Русия на 3 август 1994 г. Смоктуновски е сразен от поредния, втори инфаркт, който е фатален. Отива си великият актьор. Остават безсмъртните ленти, запечатали образите на десетките герои и персонажи, пресътворени от него. Сред тях най-безсмъртният на Хамлет, с емблематичния въпрос, на който е неподвластно истинското безсмъртие.

26.03.2005