Шах и бридж

Староиндиецът Гелер

В продължение на три десетилетия Ефим Петрович е непрекъснато в първия ешелон

ВЛАДИЛЕН ПОПОВ

За пръв път чух за него през 1948 година, когато вече шахът ме бе обсебил и почти престанаха да ме привличат детските игри. Една година по-късно Гелер стартира в шампионата на СССР с две загуби, но после направи такава внушителна серия от победи, че ако беше победил в последния кръг Холмов с белите, щеше да стане шампион. Уви, той не успя, но все пак, за новак дележът на 3-4-о място бе отлично класиране.

Гелер беше представител на голямата украинска школа, чийто лидер в края на 30-те години стана Болеславски. Също като връстника си Бронщайн и той бе заклет "староиндиец". Отначало най-силно впечатление правеха комбинационните му способности.
Малцина обръщаха внимание на упоритостта и прецизността му при разиграването на прости позиции и ендшпили, в които опонентите му губеха често, без да направят някакви явни грешки или неточности и без да разберат защо. На вид Гелер изобщо не приличаше на шахматист, а по-скоро на занаятчия, моряк или тежкоатлет. Той не бе по-висок от 170 см., но беше набит, мускулест и излъчваше огромна енергия и физическа сила.
Въпреки ниския си ръст, бил отличен баскетболист - много бърз и пъргав. Казват, че на някакъв лагер преди олимпиада счупил гребло при гребане. На външен вид бе спокоен, винаги усмихнат и добродушен.
Роден е на 2 февруари 1925 г. в Одеса. Под външното му спокойствие и невъзмутимост обаче се криеше сложен, твърд и много амбициозен характер. Обичаше много да хапне и пийне, да играе билярд или белот до забрава и цигарата рядко излизаше от устата му при такива разтоварвания. Запознахме се по време на неколкократните срещи между националните отбори на България и Украйна в Киев и София. През 1983 г. (на първото европейско първенство в Пловдив) ми предложиха да го придружа за седмица на шахматна обиколка из България.
Посетихме Бургас и Ямбол с беседи и сеанси и навсякъде ни посрещаше възторжено множество шахматисти, пожелали да видят една от легендите на огромната Съветска шахматна школа. Сближихме се с Ефим Петрович през тази обиколка. Той не обичаше да говори дълго, държеше се скромно, но без да блести с ерудиция и остроумие като Тал и Спаски, говореше интересно, интелигентно и с чувство за хумор.
Гелер е участвал седем пъти в международни турнири и шест пъти е бил сред претендентите за световно първенство. През 1955 става шампион на СССР при изключително силна конкуренция и автоматично влиза в групата на най-силните в света. Успехите му са чести, но никога непрекъснати, вероятно поради вродения му максимализъм. Винаги играел за първото място, винаги търсел най-силното продължение - "Цената на всеки ход е за мен пределно висока".
В този период, 50-те до 80-те години, съветските шахматисти диктуваха световната шахматна мода. Те работеха изключително много върху дебютната теория, разработваха стотици идеи, анализираха типови позиции в основните дебютни системи и варианти, гледаха под микроскоп ендшпилите. Сред най-активните изследователи бяха Ботвиник, Болеславски, Керес, Авербах, Бронщайн, Гелер. После дойдоха Петросян, Тайманов, Корчной, Щайн, Тал, Спаски и Полугаевски. Ботвиник каза по-късно: "Преди Гелер ние не познавахме добре староиндийската защита."
В продължение на три десетилетия Гелер е непрекъснато боец от първия ешелон. През 1979 г., на 54-годишна възраст става за втори път шампион на СССР. Той поведе на Боби Фишер над 3 пъти последователно. Спаски оценява много високо работата на Гелер като наставник и анализатор, помогнал му много през 1969 г., когато Спаски победи Петросян и стана световен шампион. По-късно работи успешно и в щаба на Карпов.
Когато отминават най-силните му години и малко преди да навърши 50-те, пише: "Не трябва да си затваряме очите, че всички ние рано или късно губим партията срещу суровия и непобедим съперник - времето". Според гросмайстор Гена Сосонко, живеещ в Холандия, но роден в Ленинград, Гелер поставя диагнозата на шахматиста в процеса на стареенето така: "Най-много отслабва стабилността при изчисляване на многобройните вторични варианти, които съставят обичайната тъкан на позиционната игра; повишава се опасността от пропуски, макар че като правило те остават зад кадър, без да се превърнат в истински сериозни грешки. Обаче опасностите може да се избегнат само с цената на по-голямо или по-малко влошаване на позицията и отстрани това изглежда едва ли не като неразбиране. Жертва на остаряването става също т.нар. техника." (С известни съкращения). В чудесната си книга "Мои показания" Сосонко казва: "На Гелер никога не му е липсвала храброст за осъществяване на замислите си, но започнаха да не му стигат силите."
Стилът му е класически чист и академичен. Струва ми се, че още приживе той започна да не харесва сегашния компютърен шахмат и турнирите по ускорен шах с блиц тайбрек и пр., вместо любимата му класическа игра. Без Ефим Петрович и неговите съратници (немалка част от които вече не са живи) това, което днес ни се струва съвсем естествено за съвременната стратегия и постановка на шахмата, днес нямаше да го има.
Той живя само 73 години и почина на вилата си в с. Переделкино край Москва, където живееше с жена си Оксана и любимия си син Александър (също силен шахматист с рейтинг над 2400). На погребението на Гелер Давид Бронщайн, негов близък през повече от половин век, заявил: "Ефим Петрович непрекъснато търсеше шахматната истина. Но какво представлява истината в шахмата? Тя е неуловима и илюзорна и въпреки това - той денонощно я търсеше."
Гелер бе един от малкото велики шахматисти, до които имах честта да се докосна лично. Другите двама бяха Михаил Тал и Леонид Щайн. Познавах много други чуждестранни и български гросмайстори и шахмайстори. Те бяха моето голямо семейство през последните 50 години. Гелер заема особено място сред тях. Няма да забравя как го посрещаха и обичаха хората в Бургас и Ямбол. По думите на Исак БАбел, Одеса е градът, който постоянно доставял вундеркинди на световните музикални сцени - като Давид Ойстрах, Емил Гилелс, Яков Флиер. Но прозвището Кралят на Одеса носеше един и той бе гросмайстор Ефим Петрович Гелер.
Ще започна разказа за творчеството на Гелер с прекрасната му победа над гросмайстор Александър Котов на първенството на СССР през 1949 г. (диаграма 1).

ДИАГРАМА 1

В тази дебютна позиция Гелер пожертвал фигура: 15...ab!, 16.Lc5 Sc4, 17.Dc1 ba, 18.Sa2 Da5!, 19.Dc4 Le6, 20.Dc1 dc, 21.Sc3 b5. Черните имат само две пешки за фигура, но мощният пешечен юмрук от проходни пешки и двата активни офицера им гарантират инициатива и преимущество. С много труд и усилия Котов успял да спре настъплението на пешките, но Гелер в позицията на диаграма 2 успява да създаде много фина мощна игра при пълна дъска с фигури.

ДИАГРАМА 2

Белите са буквално в цугцванг - царят им няма ходове, конят на b1 - също. Дамата, топът и офицерът им също са като статисти. В тази позиция Гелер играл 33...Kg7! Сега на 34.Tg1 решава: 34...Df2, 35.Df2 Tf2, 36.fg hg и следва неспасяемо 37.f5. Остава само 36.f6+ Kg8 и черните защитиха пункта G6 и могат да включат в атаката пешката h. 35...h5, 36.Ta5 h4, 37.Lg6 Th2, 38.Kh2 Lg3, 39.Dg3 hg, 40.Kh3 fg и белите се предали.

ДИАГРАМА 3

Ето и един пример от ендшпилното майсторство на Гелер (диаграма 3). 41...h5, 42.a5 g4, 43.hg hg, 44.Tb8 Kxf5, 45.Tf8 Kg5, 46.Tg8 Kf4, 47.Tf8 Kg3, 48.Tg8 Kf3, 49.Tf8 Kg2, 50.Tf6 g3, 51.Kd3 Kg1, 52.Th6 g2, 53.a6 Kf1, 54.Kf6 Ke1, 55.Tg6 Te2, 56.Kg7 Kf1 и белите се предали.

Накъде без връзки?

Договорът изглежда твърде оптимистичен, но има добри аргументи, като допълнителни стойности - шесторен коз в ръка и петорна купа и два туза в мора. Декларантът спечелил с асото първата взятка и веднага тръгнал за козов импас с валето. Изток не наложил попа , последвал втори импас пика и после Юг извадил козовете с асото.

Тогава Юг правилно тръгнал да разработва купите и слязъл в мора на рига купа. дотук добре, но сега как, понеже няма качване в ръка? Юг играл каро, хищно грабнато от Изток и той веднага ръгнал смъртоносно мургавата дама трефа с ръката на валето. Сега вече няма вадене.
Малшанс или грешка на Юг? Никакъв малшанс. Както лежат картите, безпроблемно се правят не десет, ами 11 взятки, само че Юг трябваше да си премисли добре комуникациите и щеше да установи, че трябва да си обезпечи удобни връзки. Това ставаше най-лесно, ако бе наложил дама коз върху валето и купа. После има качване с импас на попа пика и нова купа, и цветът се изметря. Има време да се изтегли поп пика и на двете изметрени купи да се изхвърлят лузерите в трефа.
Ръцете на защитниците: З: пики 75, купи А106, кари Д953, трефи Р1093; И: пики Р62, купи В74, кари Р10872, трефи В7. Всичко става плавно и славно щом купите са 3-3 и поп пика се залавя. Поетът го е казал много отдавна: "В тез години шеметни и дръзки, аз не зная как живеят, дишат и се размножават хората без връзки." (Радой Ралин)

26.03.2005