Галерия

И поезия и печал в платната на Владимир Гоев

Юбилейната изложба на художника е подредена в галерия "Райко Алексиев"

Дочка Кисьова-Гогова

В изложбената зала на ул. "Раковски" 125 представя своето изкуство един от учениците на големия Дечко Узунов - Владимир Гоев. Този художник има свое място в съвременната българска живопис. За юбилейната си изложба, посветена на осемдесетата му годишнина, той показва около шестдесет живописни платна, голяма част от които ни връщат назад във времето и са от ранните работи на този автор. Сред най-новите, създадени през тази година са два пейзажа: от Франция - "Париж I" и от България - "Есен край Своге".

Пейзаж

Цялата изложба насочва мислите на тези, които застават пред творбите на художника, към неговата същност и онова, което става в душата му. С работите си той ни внушава определени емоции и докато е в изложбената зала зрителят не може да избяга от тях. Авторът възприема и пресъздава света, който ни заобикаля по един поетичен и едновременно с това носталгичен начин. През годините той посещава много страни, но очевидно е пристрастието му към френската столица. На изложбата показва чуждестранни пейзажи само от там - "Париж-Сена", "Париж". Без съмнение, пейзажът е най-обичан от автора жанр. Той отразява вътрешните нагласи на художника и разкрива неговите емоционални търсения, свързани преди всичко с морето. И това не е случайно.

Цвете

Роден в Бургас, той познава морето отблизо - тихо, бурно, в различните части на деня и нощта - "Изгрев", "Нощ край морето". Вероятно това е, което му помага да пресътвори морската стихия по един неповторим начин - "Зазоряване", "Пейзаж". Всичко, свързано с морската шир има за него особено значение - лодките, рибарите, рибарските мрежи, брега - "Кей", "Рибарски мрежи", "Лодки". В неговите картини морето е преди всичко чувство, предаващо емоционалното състояние на твореца, което в различните произведения присъства с вълнението, възторга, радостта, ентусиазма, носталгията, тъгата, спомена. В неговите пейзажи са предадени не различни състояния на природата, а природата като възможност за разкриване душевното състояние на автора. Това до голяма степен придава своеобразно очарование и загадъчност на платната му. Загадъчност и притегателна сила откриваме и в колорита, в който има сдържаност към ярките тонове и деликатна живописна хармония при пастелните нюанси. В една част от творбите на художника цветовете навяват меланхолично настроение и безпокойство, дискретност и самота. Тези особени състояния са предизвикани и от самия характер на пейзажите, в които много рядко има човешко присъствие.
Предимно пейзажи, но и портрети, а също и натюрморти показва на изложбата си Владимир Гоев. Най-близките хора са обект на вниманието му: "Портрет на Нуша", "Елза". Представя и два автопортрета, в които както и в другите портрети предава духовното излъчване на този, когото рисува и лиричното си настроение към него. В натюрмортите с цветя, поставени във вази (само така ги рисува художникът) има поезия и печал.
През годините той представя своите произведения на повече от десет изложби у нас и в чужбина. Участва и в редица групови и национални експозиции в България и по света - Австрия, Германия, Великобритания, Индия, Испания, Румъния, Франция, Турция, Япония и т.н. От 1975 година в продължение на десет години заема и административната длъжност - директор на Националната художествена галерия в София. Награждаван е по различни поводи - изложби, конкурси, както и държавни отличия, а през 1984 година получава много ценна награда - на СБХ за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора.
Изложбата на Владимир Гоев представя художника в един житейски и творчески период, когато натрупаните опит и мъдрост, както и стаената вътрешна енергия даряват твореца с проникновение за истинските стойности в живота, прозрени от него много отдавна.

Части от книга изрисувани върху шалове

Яна Петкова

Части от книга са изрисувани върху близо 30 шала в изложбата на Мила Попнеделева, която е подредена от 25 март в столичната галерия "Дебют". Текстовете са от книгата "Седем начина да увиеш сари около тялото" от Тодора Радева. "Ако сега ти кажа, ще залаеш ли като куче?" и "След всеки мъж си тръгвам по-богата" са сред надписите на шаловете. Друг текст гласи: "С времето самотата се превръща в неудобство, не по-голямо от родилен белег, който забелязват само малцина". Книгата на Радева съдържа 14 разказа, които по думите й разкриват различни женски образи - на силната жена, на уморената от всекидневието и баналностите жена, на любовницата.
Вдъхновената от текста Мила Попнеделева е завършила илюстрация и художествено оформление на книгата в Националната художествена академия. Има три самостоятелни изложби. Нейни илюстрации са включени в каталога Non Fiction на Панаира на книгата в Болоня, Италия, през 2003 г.

29.03.2005