Просветата в огледалния свят
МОН закри две звена, скандалът се вихри около тестове и матури, но никой не мисли да създава система за оценяване в училище
Още един проблем на образованието - оценяването, пътува към необозримото бъдеще с перспектива плюс-минус безкрайност. Минаха 14 години, откакто през 1991 г. в Закона за народната просвета бяха записани 18 задължителни Държавни образователни изисквания и едно от тях бе системата за оценяване. Тъкмо най-сетне се зададе някакъв резултат, когато на 15 март т.г. в ДВ се появи заповед, подписана тайно от министър Игор Дамянов още на 24 февруари, с която той закрива от 1 април Националното звено за оценяване и Националния институт по образованието (НИО), създаден преди 70 години. Нямало тайна, щом заповедта е обнародвана в ДВ, казаха дословно от МОН, а двете структури цели 20 дни не знаели, че са ликвидирани, защото министърът нямал законови основания да уведомява директорите на звената, които закрива (!).
Училището ... ... и министерството
Оценяването е основен елемент на образователната система след учебните планове
и съдържание и след организацията на учебния процес. Качеството на образованието
се измерва с нивото на знанията на ученика при завършването на определен клас
или степен на образование. А какво знае той се мери не просто с тестове или
съчинения-разсъждения, а с комплексни методи, които отчитат факторите, от които
зависи усвояването на знанията - от условията в училище до индивидуалните проблеми
на детето в семейството. Така е в нормалните държави. В ненормалните като България
обаче оценяването се свежда до люти спорове по отделни елементи - да има ли
матури и тестове и кога да се въвеждат. Поради липсата на обща стратегия за
целите на училището и за това какво се изисква при оценяването дори скандалите
ни са "на парче".
Създаването на система за оценяване от 1990 г. насам у нас се движи изолирано
и виси в пространството отделно от останалите проблеми на училището като усмивката
на Чеширския котарак в огледалния свят на Алиса. Благодарение на това много
хора добре се прехранваха в тези години с всевъзможни структури и проекти за
оценяване без грам резултат. Потрошиха се пари от ФАР и заеми, от договори с
чуждестранни консултанти, множество колективи работиха над програми по темите
за вътрешно и външно оценяване. Мяркаха се звена, които просветното министерство
откриваше и закриваше според случайните хрумвания и интереси на този или онзи
чиновник. Един министър откри Национален тестов център, после друг го закри
и прати функциите му в НИНЦОН (така се наричаше по едно време злощастният Институт
по образоването). През 1993 г. под егидата на Световната банка тогавашният директор
на тогавашния тестов център проф. Енчо Герганов докара г-н Антон Луийтен от
холандския институт за тестове "Сито" да ни учи как да ги правим.
Г-н Луийтен тогава искаше центърът да раздава дипломите за средно образование,
понеже така щели да се признават в света. Същият човек се появи в средата на
2003 г. (пак заедно с проф. Герганов) и му плащахме хонорар 900 евро на ден
(общо 274 436 евро) да "учи" нашите чиновници на елементарщини при
очевидно непознаване на образованието ни. В това време се задейства
заемът от 15,4 млн. долара
от Световната банка за модернизация на образованието; сетне сегашното правителство въведе пробни зрелостни изпити за 500 човека, а доста хора от МОН обиколиха Европа да учат как се правят матури. Някъде по пътя бяха ликвидирани инспекторите по отделни предмети, които преди контролираха качеството на преподаване. Създаде се звеното за оценяване, но в края на 2004 г. го туриха "под черта" в структурата на МОН и го нарекоха "обслужващо", а сега благополучно го закриват. Заемът от СБ отдавна е прекратен, но пък звено за управлението му в министерството и досега има. Нито веднъж не се чуха ни мотиви, ни анализ на дейностите, ни някакви изводи. Не се видя стотинка от потрошените милиони, нито някакъв резултат. Продължиха
да се лансират случайни идеи,
като например, че всички училища ще бъдат подложени на инспектиране, за да
бъдат подредени по качество. От МОН дори съобщиха, че проверката вече вървяла
в по 5 училища от 6 области на страната. Не се видя резултат от това занимание.
После пак чиновници родиха идеята шестобалната система на оценяване да се замени
с точки. Но и това "умря".
Срамното е, че още първата част от проекта на СБ предвиждаше създаване на система
за оценка на успеваемостта и следните дейности: отразяване на резултатите от
въздействието на новия учебен план, прилагане на ДОИ за оценяване в IV или VIII
клас и разработване на тестове. За тестове бе предвидено през 2004/2005 да се
похарчат 420 хил. долара. Експертката на СБ Йохана Крейтън дори публично заяви,
че парите са дадени още по времето на бившето правителство и тя видяла резултата
- готова стратегия за оценяването. Сега от МОН твърдят, че нищо такова в министерството
няма и не е имало.
А в доклада на Световната банка до ексвицепремиера Шулева от 12 януари 2004
г. най-подробно бе описано
що е система за оценяване
и какво трябва да съдържа тя на три нива - образование като цяло, училище и
ученик. Там е разписано, че в системата за оценяване първо се отчитат факторите,
които влияят върху научаването на материала - закони и социални условия в страната,
условия за преподаване в училищата, произход и индивидуални за ученика фактори.
Втората съставка е отчитане на контекста в който детето усвоява знания - какви
ресурси има системата, какви са условията в класната стая, какви са мотивацията,
интересите и поведението на ученика. На трето място се оценява съдържанието
на наученото - учебната програма и предметите, преподавани часове по отделните
дисциплини, постигнати конкретни знания. Последният елемент е оценяването на
изходящите резултати от ученето - равнопоставеност в достъпа и конкретен брой
отпадащи ученици, качество на преподаването и тестовете, основаващи се на международните
стандарти на проучванията PISA и TIMSS.
Ето кога за пръв път бе спомената прословутата програма PISA за сравняване на
знанията на осмокласниците в природните науки, чиито резултати за българското
училище и за българчетата се оказаха плачевни. Два доклада за резултатите от
PISA за България с общо 117 стр. е представило на министъра звеното за оценяване.
От тях личи, че международното оценяване в образованието, включително на нашите
ученици, е направено по същите 4 съставни елемента, описани в доклада на СБ
до Шулева. В момента текат поредните срокове по изпълнение на програмата, за
която миналата година е платена такса 35 000 евро, а за тази година документите
за вноската още отлежават някъде по бюрата в МОН. Ако сроковете не бъдат спазени,
България може да отпадне от PISA. Според работещите в звеното прекъснато е и
най-сетне започналото апробиране на
тестовете в училище.
Двамата зам.-министри в МОН научиха, че двете звена се закриват в деня на заповедта
в ДВ. В стремежа да се замаже очевидно едноличното решение на министъра на медиите
бе спуснат нонсенса, че заместниците на Дамянов знаели за закриването, понеже
през септември 2004 г. в политическия съвет на МОН била обсъждана идея НИО да
се преобразува, като към него се прехвърли ЦИНТИ. Двата много различни по дейност
институти не са били обединени, а на НИО и на звеното по оценяване нищо неподозиращите
зам.-министри буквално до 15 март са поставяли нови задачи. От МОН твърдят,
че през ноември 2004 г. тестовете за след VII клас не били изпробвани в училищата,
защото не са били готови. Някои хора наистина още тогава подмятаха, че тестовете
не са качествени. Още през октомври обаче министерството съобщи, че пробните
тестове са с четири раздела и 5 оценки, а пред ресорната комисия в парламента
министър Игор Дамянов твърдеше, че те са готови и искаше депутатите да не ги
отлагат за 2006 г. Но по онова време парламентаристите на НДСВ вече се бяха
превърнали в изпълнителна власт, бойкотираха действията на министър Дамянов
и накрая успешно го замениха в управлението на просветата. Според шефа на звеното
Александър Лакюрски обаче МОН не е дало стотинка, за да се размножат пробните
тестове и той сам ги вадил на ксерокс за представителната извадка от 1400 ученици.
Игор Дамянов не отговарял на многобройните му докладни записки за спъването
на работата от страна на самото министерство.
От МОН твърдят, че звената се ликвидират заради лоша работа. Изпъдените пък
репликират, че никой не е проверявал, оценявал или анализирал работата им. В
крайна сметка в МОН още
не знаят кой ще поеме работата
на закритите две структури. Дейностите щели да се прехвърлят към административните
дирекции. Не е ясно как чиновници ще се справят по-добре със специфичната работа
по изготвянето на тестове (създаването на тестов вариант за матурите също е
задача за 2005 г.). И със системата за оценяване, която трябва да определи какво
да знае ученикът по всеки предмет след даден клас и да даде отговор как той
разбира съдържанието, а не как го е назубрил. Дали идеята не е някой на частно
да гушне пари за правенето на тестове? Съвсем пък неясно е как чиновниците ще
пишат научни анализи вместо учените от института по образование. Как ще поемат
неговите задачи в държавната стратегия за продължаващо образование, както и
организираната от института за 1 април международна конференция за квалификацията
на учителите или семинара на ЮНЕСКО по информационни технологии в училище на
18-22 април, на който НИО е домакин.
Поредната управленска бъркотия в огледалния свят на министерството е в ход.
29.03.2005
Мнения по темата: