Едно наум
Лисичкова дебне Пъдпъдъков
Как са се появили фамилните имена у нас, много ли са куриозите, защо времето не променя старите похвати
Ако Пъдпъдъков е нарушил законите, а Лисичкова е например финансова инспекторка, много естествено би се появил изразът "Лисичкова дебне Пъдпъдъков".
У нас, но и не само у нас, хората притежават какви ли не лични и фамилни имена, които най-често са отдавна наследени и носителите им вече не чувстват истинското съдържание на думите. Иначе хиляди отдавна да са се отказали от имената си.
Ала човек живее за едното честно име. Това отдавна са го разбрали известни
люде. Академик Александър Теодоров-Балан има и готова фраза за случая: "Око
да ти излезе, име да не ти излиза!"
Особено пък ако "ти излезе" лошо име...
Вярно е, че има и редица наслоени предразсъдъци към някои имена. Не е никак
случайно, че отколешни български лични имена вече не се срещат - заменили са
ги "модерните" Албена, Боряна и пр. (въведени в широка употреба, тъй
като Йовков ги "узаконява"). И заедно с това
изчезват от обиход
имена като например на героинята на П.Незнакомов Въса Пъцова. Може би самото
звучене на тези "мажорни" съчетания е хумористично и събужда усмивки.
Но в недалечното минало у нас съществуваха хем оригинални, хем донякъде смешни
съчетания между лични и фамилни имена. Преди няколко десетилетия в София се
споменаваше архитектката Благородна Газибарова, или известната секретарка на
поредица от университетски ректори Княгиня Търговска, която впрочем сама леко
бе фризирала малкото си име на Кети. Ала мнозина родители май че и сега не се
замислят, когато кръщават детето си как ще изглежда малкото му име в съчетание
с фамилното. Ярък пример е силно експлоатираната поетеса Любов Френска в изявите
на НЛО по телевизията. Само че - за съжаление! - това ярко съчетание не е измислица
- моята скромна личност го включи в своя статия преди 2-3 десетилетия, без да
се досети, че може да го постави под възбрана със собствена марка...
В едно скорошно вестникарско интервю журналист смело запита министър дали не
се чувства малко неудобно с фамилното си име. Чест прави на запитания, че той
не се отрече от фамилията си - спокойно обясни, че се гордее, загдето негов
дядо или прадядо е бил свинар. И всъщност зачекна един изконен въпрос за българската
езикова практика: "Как са се появили фамилните имена у нас?"
Главно два са пътищата,
по които са се оформили стари и известни фамилии. Наши прадеди са били различавани
не само по малките имена (те са били недостатъчни, а и явно често са се повтаряли).
Защото Иван, Петър, Стоян, Драган, Димитър, Георги и пр., и пр. дал Бог. Но
ако един Иван е бил абаджия (шивач) или арабаджия (колар), или воденичар, или
е имал ханче и т.н., и т.н., той ще даде начало на фамилия Абаджиев, Арабаджиев,
Конакчиев и други подобни. Както се вижда, това вероятно е ставало по време
на турското робство, защото именно тогава администрацията започва да уточнява
данъкоплатците си. И така Иван или Стоян абаджи е ставал Абаджиев, Димитър чорбаджи
се превръща в Чорбаджиев, хаджи Генчо става Хаджиев (или пък Хаджигенчев).
Както изтъква колежка, която публикува кратък списък с характерни фамилни имена,
наред с подобни фамилии с турски корен като Кашкавалджиев, Саламуров, Балъков,
Мандраджиев и др. се появяват - вече заменени с български превод - Сиренарски,
Рибаров, Масларов, Млекаров, Месарски и т.н., които дават български облик на
тази важна област от езика ни.
Разбира се, продължават да се поддържат начините за означаване на отделните
личности и с чисто българския похват - лично име, бащино, дядово. Само че така
се загубва фамилната връзка - Иванов, Христов, Петров, Драганов, Стоянов са
твърде често срещани, а и поради законите на езика ни не носят достатъчна информация.
Заради това редица поети и писатели, които всъщност носят такива "тривиални"
имена по рождение, сами търсят начини да се отличават. Христо Ясенов е къде
по-запомнящо се (и по-поетично) в сравнение с Туджаров, Пейо Яворов остава ярко
в съзнанието на всеки българин (в сравнение с непоетичното Крачолов), същото
важи и за Смирненски, па и за по-сетнешни писатели, които съзнателно са заменили
рождените си имена с ярки. Например едва ли някой днес ще си спомни как всъщност
се нарича един белетрист като Павел Вежинов (той е Никола Гугов), или сатирик
като Радой Ралин (той е Димитър Стоянов) и мнозина други.
Интересно е, че и световно известни държавници и политици също се налагат не
с истинските си имена. По различни причини те лично са ги заменили с такива,
с които ги познават поколенията. Така днес едва ли младите хора у нас ще знаят,
че например Адолф Хитлер има фамилно име Шикългрубер, че Сталин е Джугашвили,
че дори Карл Маркс е с еврейска фамилия Мордохай, че Ленин е Улянов и т.н. Само
че замяната на Шикългрубер с Хитлер е явно сторена с чисто практическа цел:
Шикългрубер трудно се скандира, докато "поздравът" "Хайл Хитлер!"
е звучал из цяла Европа. Мнозина от по-старото поколение у нас вероятно си спомнят
как препълнени зали скандираха възторжено "Сталин, Сталин!...", а
тромавото Джугашвили съвсем не би се връзвало с тогавашния патос.
Да си дойдем у нас, да видим пак нашата практика.
Оказва се, че склонността на българина да прикачва
ярки прозвища и прякори
е твърде "производителен път", за да се утвърдят фамилни имена -
и то доста ръбати, па и понякога не твърде поетични. Оставяме настрани фамилии,
които са получени по прозрачен път - Габровски, Церовски, Златарски, Орешарски,
Малиновски и др. Не правят особено впечатление Пиперков, Камбов, Лимончев и
пр., което не може да се каже за съчетания от Северозападна България като Седьофил
Геонов, Ядка Туцова, Лападуц Предекитов, Меродка Окова и много, много още.
Цялата система - понякога доста стройна, както свидетелства публикация във всекидневник
- следва "кръщенето" на принадлежащи към сивата икономика, което започвало
с татуировки (най-често на митични животни и източни растения), придружено почти
винаги с прякори: "Всеки наркошеф бележи хората си със знаци. Те показват
към коя мрежа са, както и рангът им в йерархията". Прякорите често са страховити
- нашумели са Клюна, Душманина, Темерута, Фюрера, Алчния, Шамшала, Джудиста,
Маймуняка, Чората, Къндата, та дори и Шутката... Мечката, Чушката, Гумата, Картофа,
Акулата, Лисицата, Шебека, Боата, Вола, Вълка, Крокодила, Плужека, Плъха, Мравката,
Мишока и какви ли не представители на флората и фауната май че се изпотрепаха.
Обаче като че ли още се подвизават Китаеца, Японеца, Казака, Негъра и т.н.,
па и Зеления, Рижия, Кьоравия, Горния, Гачестия, Белия, Дебелия - край нямат!
Само че тези прякори едва ли може да станат основа за създаване на фамилни имена,
както е било с названията на занаятите: щом прадядото е бил шивач, фамилията
му става или Терзиеви, или Шивачеви, както от кожухар - Кожухарови, от месар,
от брашнар, от рибар и т.н.
От лингвистична гледна точка
Езиковедите смятат, че когато се прикачват такива страшни прякори на "нежните
души" от подземния свят, всъщност се върши чисто прагматичен акт - чрез
средствата на тъй наречените криптоними (имена за скриване на истината) се запазва
тайната на групировката. Външни лица не може (или поне трудно) да проникнат
в истинския състав на хората, които са се обединили в тази група. И при откриване
на отделната личност с прякор, не би могло да се разплете цялата мрежа.
Тези похвати приличат на времето от преди половин век, когато в момента на приемане
на нов партизанин, командирът го "кръщава" с ново прозвище. Известни
са например Лазар, Янко, Чавдар и пр., Соня, Милка и т.н. При мъченията в тогавашната
полиция е било трудно да се намерят близките на попадналите там именно поради
носените псевдоними (неистински имена) - всъщност също така криптоними, сиреч
получени при вторична номинация, когато се дава неистинско, некръщелно название
на човека.
Вярно - времената са се променили, но някои похвати си живеят необезпокоявани
и, както се вижда, май че вършат работа...
Българинът изглежда, че
не е много придирчив,
когато налага някои фамилни имена. С други думи - нерядко се срещат твърде
конфузни от съвременно гледище фамилни имена. Това обаче е явно условие те или
да се изоставят, или да се леко преиначават, за да влязат в нормата за поносими.
Живи примери са фамилните имена от типа Коруев - названието е от турската дума
кору, което означава "висок и слаб, попрегърбен човек" (срв. прозвището
на Ботевия четник Коруто). Само че днешният носител на това фамилно име при
запознанство прибягва до себеиронизиращата добавка: "Пише се с О!"
Подобни случаи са например новоселската фамилия Потканин, чийто настоящ наследник
дори я е изоставил - той е Димитров... Вероятно същата участ ще последват все
още битуващите в телефонния указател фамилни имена като Дупинов (имаше преди
години такъв генерал), Белокуров (всъщност означава "Белобрадов"),
Пичева или Курокафов... Така че вероятно от кримипрякори като Толупа едва ли
ще остане наследство в името, както от Бандита, Плужека, Пинтеро и редица други.
Дори от "поетичните" кримипрякори като Нарциса, или умилителните Пружинката,
Мравката и пр. не ще се пръкне "Нарцисов", "Пружинков" и
т.н. Впрочем - кой знае!...
Ала общо взето жива е латинската мъдрост "Sic transit gloria mindi".
Ще рече "Тъй преминава световната слава"...
02.04.2005
Мнения по темата: