Разговор

Владимир Гоев:
Пейзажът има душа, ако художникът е с душа

Страната ни е разорена и ограбена, но все пак вярвям, че народът на България няма да изчезне, твърди известният живописец

Владимир Гоев е роден на 28 март 1925 г. в Бургас. Завършил е живопис в ателието на проф. Дечко Узунов. От 1953 г. е член на СБХ и повече от 20 години - член на Управителния съвет. Има много изложби у нас и в чужбина, носител на редица национални и международни награди. От 1975 до 1985 г. е директор на НХГ, оттогава е художник на свободна практика.

Разговаря Тодор Коруев

- Тежат ли ти 80-те години?
- Не. Не ми тежат годините. Гледам философски на възрастта си. Всяка възраст има и плюсове и минуси. Повечето години гарантират повече спокойствие. И понеже още се чувствам здрав, не вземам никакви лекарства, работя без притеснения. Като млад губех много творческо време по заседания, събрания, срещи в Съюза на художниците, в Министерството на културата. Но всяка зло за добро - участвах в много журита с най-големите наши художници, като директор на НХГ пътувах по света с наши изложби, посетих повече от 20 страни, богати с галерии и музеи на изобразителното изкуство. Мнозина ми завиждаха за това. Така преминаха годините, режимът се смени и аз станах свободен художник.
- Наистина ли свободен?
- Дотолкова, че мога да рисувам.
- Трудно ли се урежда юбилейна изложба?
- Всяка изложба е трудна, всяка е отговорна и същевременно празник за художника.
- В изложба имаше работи, които са във фонда на НХГ - протрета на Николай Райнов, на Елза и други.
- Четири бяха картините от НХГ. Повечето неща в тази изложба нарисувах през втората половина на миналата и в първите месеци на тази година.
- Сиреч изложбата не бе ретроспективна.
- да, освен четирите от галерията, другите най-стари са от преди седем години.
- Защо не направи пищно откриване на изложбата в "Райко Алексиев" със слова, приветствия и други дандании?
- Първо, не обичам данданиите. Второ, не ща да говорят за мен само хубави неща - прилича ми на надгробно слово. Трето, залата е най-добрата за показване на изкуство, но е с много лош резонанс, и уредба да има, пак кой чул, кой не чул. Доста отдавна не допускам тържествени откривания на моите изложби. Светлин Русев, човекът, който най-добре познава моето творчество, е написал в поканата какво мисли за мен и изложбата. Който искаше го прочете. Ако доживея следваща изложба и на нея няма да правя откриване.
- Светлин Русев те характеризира в непроинесеното слово от дипляната като поетичен художник и труден характер. И добавя - труден характер преди всичко за себе си. Тези думи се нуждаят от разшифроване.
- Аз не правя компромиси - като дългогодишен член на УС на СБЖ, като член на жури, като общественик винаги не съм цепил басмата на никого. Всичко ставаше, разбира се, за моя сметка. От това губех, но съм доволен, че запазих достойнството си и като художник и като гражданин. Сигурно това има предвид Светлин.
- Какво е морето за теб - спомен, носталгия, стихия, природна забележителност, сън или реалност или просто обект за изображение?
- Роден съм на море, отрасъл съм на море. В детството баща ми, който работеше във пътното, ни водеше в събота и неделя с каруца или файтон на плажа. Пазя спомени от морето от различно време, може би като бъдещ художник, без да съзнавам това, съм виждал в него неща, които другите не могат да забележат. В последните 20 години съм в Черноморец, къщата ми гледа към морето. Изправен съм срещу изгревите и залезите и виждам как за 5-10 минути морето се преобразява.
- Няма да открия Америка, ако кажа, че не рисуваш толкова морето, колкото брега...
- Рисувам впечатленията си за море, атмосферата за море.
- Рисуваш брега, а хората ги няма. Защо?
- Присъствието им се усеща - те са в спокойствието, в тишината. Големите майстори - маринисти като ненадминатия Айвазовски например рисуват движението, дълбочината, дори теглото на морето. Но съвременните художници се интересуват повече от настроението, от атмосферата.
- Кой годишен сезон край морето предпочиташ?
- Всички сезони са имат своята хубост, но обичам есента. Тогава земята си почива, реколтата е обрана, птиците са по угарите, настроението е особено. Лятото е хубаво, но многолюдно и шумно.
- Есента е малко тъжна, разделяме се с лятото.
- Хубавите неща са малко тъжни. Слънцето е като памук.
- Имам усещането, че толкова си се сраснал с морето (и брега, не забравям), че отдавна не си го рисувал от натура. Така ли е?
- Никога не съм го рисувал от натура, никога не съм стоял изправен срещу него с четки и бои. Част от морските летни пейзажи в изложбата нарисувах в най-любата зима. Също и цветята. Ако ме запиташ как се наричат тези цветя, не бих могъл да ти кажа. Моята живопис е впечатления за цветя. Не отричам правото на мои колеги да рисуват от натура. Важен е резултатът. Но според мен рисуването от натура те вкарва в плен на подробности, от които майсторът трябва да се освобождава.
- Освен, че го рисуваш за какво друго употребяваш морето? Рибар ли си?
- Плувам. И сега на тази възраст. Имам две удоволствия - да карам кола и да плувам. И с двете плаша близките си. Те треперят като изчезна от погледа им навътре в морето.
- Мислиш ли, че българинът е добър моряк и България е истинска морска страна. Върбан Стаматов написа книга, в която постави под съмнение марската слава на нашенеца.
- Някога хората, които живееха край морето му обръщаха гръб. Тоалетните бяха към морето, а прозорците към сушата. Балкантуристката ера обърна прозорците към морето. Но независимо от този факт имаме и славни моряци. Кой си спомня днес за Георги Георгиев, който направи околосветско пътешествие. Но това си е чист български номер, нехайстваме, не си уважаваме хората.
- Роден си в Бургас, а си избягал в Черноморец, пак край морето. Защо?
- Живеехме в Бургас в една малка къщичка, останах сирак на 13 години, след като баща ми си отиде рано - резултат на инквизициите и затворите, бил е и на заточение на остров "Света Анастасия". В Черноморец общуването ми с морето бе по-директно.
- Мислил ли си какъв би станал, ако не беше художник?
- Никога не съм си и помислял, че мога да стана художник, макар че рисувах от дете. Нямаше кой да ме издържа да уча. Работех по шосетата и постройките. Майка ми получаваше 60 лева - колкото за хляб и малко сиренце. Така че знаех какво е глад и нямане. През 1944 г. завърших гимназия. Дойде 9 септември и всичко се промени. За някои може да е шаблон този израз, но за мен тази дата е знаменателна. Без пари пристигнах в София, кандидатствах в академията, приеха ме, дадоха ми стипендия. И още на втората година започнах да си изкарвам пари от правенето на портрети и украси.
- Предполагам, че ни си вземал честни уроци, както правят сегашните кандидат-студенти?
- Не, естествено. Но класният ми наставник Петко Задгорски бе художник, чийто талант провинцията провали за съжаление. От него научих много. А в академията имах късмет - бях при проф. Дечко Узунов.
- Има ли душа пейзажът?
- Всичко има душа, ако художникът е с душа. И пейзажът и фигуралната композиция и портретът...
- На изложбата показа портрет на Никола Вапцаров. Може би искаш така да се включиш в дискусията около поета?
- Не. Портретът направих по последната му фотография - от ареста.
- Кога?
- През януари тази година. Моите родители са от с. Мокрене, край Костур. Кръвта ме дърпа натам. Някога ходех в Разлог да рисувам. Този край е в сърцето ми. Прочел съм почти всичко написано за Вапцаров.
- Конвертируемо ли е българското изобразително изкуство?
- Имаме големи художници, но като че ли певците са по-известни по света. Във периода, който някои наричат тоталитарен, наши художници участваха във всички големи биеналета по света и носеха награди. Всяка години Министерството на културата отпускаше по 400-500 хиляди лева, средства, достатъчни да се направят откупки от всяка изложба в страната. Художникът можеше да живее от живопис, стига да е способен. Сега това е невъзможно.
- Бил си десет години директор на НХГ. Какво трябва де се променни днес в художествения живот?
- Спомнете си, че у нас идваха световноизвестни майстори. Някогашният министър на културата Георги Йорданов, когото и сега можеш да видиш на всяка изложба, бе и на моята, може да ни пропомни, че 50 на сто от откупките бяха за творби на млади автори.
- Но и сега наши художници правят изложба в чужбина, получават награди?
- Да така е. Но никой няма грижа за художниците, които за разлика от актьорите и музикантите, нямат заплати. Живеят от каквото си изкарат. Тежко е за младите, на които няма кой да даде рамо. Тежко и за възрастните, които са съвсем забравени...
- Познавам компанията ти от писатели, художници, музиканти, кинодейци, която се събира в "Елемаг". Какво ви сродява? Може би халът, в който живеем? Или нещо друго?
- На една маса всеки ден се събират известни творци, между които са режисьорът Христо Христов, поетът Петър Караангов, белетристът Борислав Бойчев и много други. Има и такива, които броят стотинките за едно кафе, някога са били знаменитости. Разговорите ни са тъжни. Един по един си отиваме оскърбени.
- Знам,че често бистрите политика и си говорите за съдбата на България. Каква е твоята надежда за родината?
- Страната ни е разорена, ограбена и трудно ще се възстанови. Макар че по природа съм оптимист, си мисля, че ако още едно правителство, ръководено от Симеон ни управлява, спукана ни е работата. Не знам дали знаеш, че сега неграмотните у нас са 20-25 на сто. Жалко е, че много таланти ще бъдат погубени. Знаеш ли кои ще се окажат талантливите? Децата на богатите. И всичко у нас девалвира. Дори държавните награди. Окичиха Желю Желев с най-високия орден. Защо? Защото разори селското стопанство на България. Затова ли? Или пък какви са заслугите на Константин Тренчев чак пък за "Стара планина". Жалко е, че в край на живота си виждаме България толкова окаяна. Не хленча, не се оплаквам. И все пак вярвам, че поне народът на България няма да изчезне...

08.04.2005

 

Мнения по темата: