Мила Родино
Цветан Радославов - обреклият се на отечеството
Особено място в библиотеката ми заема едно малко книжле с кратко заглавие "Литературна
София". Автор е Георги Тахов, книгата е издадена през 1983 г. от издателство
"Отечествен фронт".
Когато го препрочитам, винаги се вълнувам. В дните на чествания на дати и събития
от историята ни често чуваме националния химн "Мила Родино", което
ме накара отново да прочета очерка за Цветан Радославов, автора на тази чудна
по слова и мелодия песен.
Не мога да се въздържа да не споделя най-силните, най-вълнуващите моменти от
неговия живот с читателите на ДУМА. Но тъй като не мога да го разкажа по-добре
от автора, следващият текст е в кавички.
1885 година.
Виена, пристанището на Дунава, с островърхата дървена постройка и речен кей.
Между двадесетината български младежи е и Цветан Радославов.
Всички изоставят внезапно учението.Остават дни преди Сръбско-българската война.
Всеки бърза към родината, за да се запише доброволец.
Кайзер Франц Йосиф, враг на млада България, подкрепя открито Сърбия. Можем да
си представим преживяното от шепата българи в австрийската столица, бързащи
към отечеството, за да умрат за него.
Събитията се развиват бързо. Прекъснал учението си, Цветан Радославов също бърза
да се запише доброволец. До скромния куфар е и цигулката. В първа класа на корабчето
се чуват чужди песни, обидни за България крясъци. Българите са смутени. Те се
свиват в един ъгъл на кораба. Цветан се затваря в каютата. Мъчи се да не чува.
Нахвърля стихове. Изведнаж му хрумва друга мисъл: взема цигулката и започва
да търси мелодия за стиховете. Така още с листче в ръка той се връща при приятелите
си. "Мила Родино" полита отначала нестройно, но постепенно зазвучава
все по-добре, а цигулката приглася. В тези минути никой не подозира неповторимия
миг - ражда се "Мила Родино", песента, на която е съдено да стане
национален химн на България.
И така - до родния бряг, до стъпването на скъпата за всекиго земя. В ония съдбовни
моменти никой не предполага, че се е родил българският Роже де Лил, аЦветан
Радославов, скромният студент с овехтяло палто без да подозира, влиза в историята
ни.
Всъщност кой е Цветан Радославов? Поет, музикант, художник, драматург, лингвинист,
психолог, философ или обикновен българин, обрекъл се на отечеството?...
Нека свалим шапки и да кажем: Вечна памет на достойния българин!
14.04.05