Контрапункти
Ще честват ли 9 май в Прибалтика
Войната от 1941 до 1945 г. бе между фашизма и антифашистките държави и това не зависи от двусмислеността на националния исторически контекст
Два сюжета оцветяват предстоящото отбелязване на 60-годишнината от края на Втората световна война в Прибалтика - дългогодишната серия от публични прояви на почит и симпатия към нацистките и профашистките сили, действали на територията на Литва, Латвия и Естония в периода 1941-1945 г., и поканата от страна на Кремъл към президентите на трите държави да се включат в тържествата на 9 май в Москва. Някои приеха - президентката на Латвия Вайра Вике-Фрайберг, други ще се въздържат - държавните глави на Литва - Валдас Адамкус, и на Естония - Арнолд Рютел.
Реабилитирането на нацистките престъпници
и толерирането на профашистки настроения в трите прибалтийски републики придоби характера на политически скандал още през 1991 г. около разпада на СССР. А през 90-те години на XX век то стана трайна характеристика на националния политически живот в трите независими републики.
![]() |
Скандалните шествия на ветерани от латишките СС части в Рига |
Но да се върнем малко назад в историята - в окупираните прибалтийски територии
нацистите създават легиони на фашистки гвардии от местни, "национални"
кадри. Наричат ги "доброволчески дивизии на СС". Още в края на 1942-а
почти всяка от действащите на Източния фронт хитлеристки дивизии включва и по
една-две "източни роти", а корпусите - самостоятелна рота или батальон.
Именно те често изпълняват в окупираните територии най-мръсната работа по политическото
и етническо прочистване и вършат нещата, с които германското командване предпочита
да не си цапа ръцете.
В Рига например са създадени два полицейски батальона, сред чиито членове са
лица, воювали срещу държавната власт, участници в терористичната организация
"Перконкруст" и във военно-фашистката организация "Айзсарги",
бивши бандити, рецидивисти и т.н., които в мнозинството си са доброволци. Става
дума за общо около 165 хиляди души. Екзекуторите от 18-и латишки полицейски
батальон стават едни от най-активните изпълнители на масови убийства на евреи
в Слоанима, Белорусия. Във всички европейски държави, пострадали от хитлеризма
- Франция, Белгия, Норвегия и т.н.,
подобни хора се третират най-малкото като колаборационисти.
Но след възстановяването на независимостта на Латвия през 1991 г., всяка година на 16 март - годишнина от боевете между Waffen SS и Червената армия на река Велика, започнаха да честват деня като празник на "латишките легионери". На този ден новите есесовци правят маршова обиколка из Рига. Издигнати бяха и мемориали в чест на СС и на техните местни помощници.
![]() ![]() |
Има и хора, които смятат, че Латвия се превръща в "резерват на есесовците" |
До преди няколко години в Естония местни политически елити пък открито празнуваха победата на германци и естонци над Червената армия през 1944 г. Концлагерът "Саласпилс", в който са избити 53 хиляди души, пък бе обявен само за "транзитен лагер". През ноември 2003-а в естонският град Пярну се състоя тържествена церемония по откриване на паметник на ветераните от 20-а естонска дивизия СС и на "горските братя". На камъкът е изсечен фашист с германска каска с двете букви мълнии SS.
![]() |
Паметникът на ветераните от 20-а естонска дивизия СС в град Пярну, открит през 2003-а |
Паметникът е издигнат по инициатива на т. нар. Фонд за увековечаване на паметта
на борците за свобода. За героизация на легионерите от 20-а естонска СС дивизия
в селището Лихула бе издигнат паметник - барелеф с изображение на войник в германска
униформа и надпис: "На естонците, сражавали се през 1940-1945 г. против
болшевизма и за възстановяването на независимостта на Естония."
Обстоятелството, че паметникът е в чест на хора, воювали с униформата на СС
всячески се омаловажава. Откриването на паметника в Лихула бе оценено като
позорен акт, оскърбяващ паметта на жертвите на фашизма
по целия свят. Защото става дума за военнопрестъпници и за паметници, издигани
в тяхна чест. Прибалтийските есесовци действително са участвали заедно с други
сили на Вермахта в битки с Червената армия. Но основното им участие не е във
фронтови операции, в чест на които може да се издигне паметник на незнайния
воин, а в жестоки наказателни операции срещу мирното население, особено в съседна
Белорусия.
След като стартира процесът на присъединяване на Естония към Европейския съюз,
й намекнаха, че проявите на солидарност към нацистите намаляват шансовете на
страната да се присъедини към европейското семейство. Но независимо от това
се намериха хора, за които бе жизненоважно да вдигнат паметник на есесовците
и от Брюксел отново размахаха пръст. На 27 септември 2003 г. в селцето Лестен
тържествено бяха открити и осветени мемориал и братска могила на латишките легионери
от СС. Това принуди премиерът Юхан Партс да заяви, че паметник на нацистите
наистина не е най-доброто решение и вреди на имиджа на Естония пред света. Днес
обаче този паметник, увековечаващ паметта на военнопрестъпници, е факт.
Държавните ръководства на трите балтийски републики се стремят да отхвърлят
от себе си подозрението, че това са някак между другото и пронацистки държави,
в които руското национално малцинство е подложено на дискриминация. Естонското
държавно ръководство еднозначно осъжда нацизма и фашизма. Но
есесовци свободно маршируват по площадите на Рига и Талин,
а насрещен митинг на антифашистите бе забранен. Проблемът с оценката на 9 май
се крие в нещо друго.
По повод коментарите за собственото си пътуване до Москва президентът на Естония
Арнолд Рютел коментира: "Може само да се приветства идеята за общонародно
обсъждане на въпроса за това, трябва ли Естония да празнуват победата над фашизма
в Москва. Това ще бъде свидетелство за усилването на гражданското общество."
Но има и други, по контрастни оценки: "За Литва, която пострада от заточения,
убийства, постоянен физически и морален терора, да се празнува 9 май би било
нещо повече от издевателство над историческа памет на литовците." В Латвия,
президентът г-жа Вайра Вике-Фрайберг, снизходително подхвърли: "Разбира
се, ние не можем да разубедим и променим съзнанието на онези възрастни руснаци,
които на 9 май ще слагат вобла върху вестник (вобла - риба, популярно мезе в
ония краища- б.а.), ще пият водка, ще пеят честушки и ще си спомнят, как героично
са завоювали Прибалтика."
За повечето граждани на бившия Съветски съюз Великата отечествена война бе война
за национално спасение, за защита на чест и достойнство. А световната оценка
за СС частите не подлежи на отмяна.
Решенията от трибунала в Нюрнберг също не са отменени,
а в тях се казва: "Войските на СС са използвани за цели, които са престъпни
и които включват преследване и изтребление на евреите, зверства и убийства в
концентрационни лагери, ексцеси, извършени при управлението на окупираните територии,
провеждане на програми за използване на робски труд и жестоко третиране на военнопленниците
и тяхното убийство... Трибуналът обявява за престъпна, съгласно определението
в устава, група, състояща се от тези лица, които са били официално приети за
членове на СС..."
Но Сеймът на Латвия прие Декларация за латишките легионери, с която задължи
правителството да се грижи за честта и достойнството на бившите воини от латишкия
легион на СС. По своята същност това е документ, който поставя под съмнение
решенията на Нюрнбергския трибунал, осъдил СС като престъпна, репресивна организация.
За част от балтийците обаче Хитлер "при всички свои минуси" някак
олицетворявал "европейските ценности" за разлика от "източните
варвари".
За самата Русия честването на 60-та годишнина изглежда се схваща като повод
да се припомни, че "ние (15-те днес вече независими държави),
някога заедно победихме фашизма".
При това, без илюзии за разнообразието от национални гледни точки.
Президентът на Русия Владимир Путин декларира: "Ние се отнасяме с уважение
към мнението на тези хора в страните от Прибалтика, които смятат, че краят на
Втората световна война е свързан с трагична загуба на държавна независимост.
Независимо от това, очакваме на 9 май в Москва президентите от Прибалтика. Ние
протягаме ръка за дружба, но от нас не зависи, ще стиснат ли те тази ръка или
не."
Историята не бива да се мистифицира. По повод руските възражения за реабилитацията
на СС в Прибалтика се чу примерно констатацията на Бърти Ахърн, министър-председател
на Ейре: "Ние наблюдаваме все по-нарастващо, конфронтационно отношение
от страна на Русия, което се проявява в непрекъсната критика, насочена срещу
страните -членки на ЕС, които се освободиха от СССР."
Няма съмнение, че значителна част от прибалтийците никак не биха могли да нарекат
Втората световна война примерно "Велика" и "Отечествена".
Отечествата си те идентифицират с новите независими държави и с държавите, образували
се след Октомврийската революция. Но че войната от 1941 до 1945 г. бе война
между фашизма и антифашистките държави - това вече не зависи от двусмислеността
на националния исторически контекст. Не може да се рисува историческата картина
така сякаш 20-а СС дивизия и концлагера "Саласпилс" изобщо не са съществували.
Не може да се забрави,
че в боевете за освобождение на Прибалтика от хитлеризма загиват около милион
и половина души - по 600 хиляди в Литва и Латвия и близо 300 хиляди в Естония.
Вече 15 години на територията на Прибалтика целенасочено се разгръщат историко-политически
"дебати", насочени към поетапна и радикална историческа и морално-политическа
преоценка на резултатите от Втората световна война. Стремежът е някак да се
заличи самият факт на обща борба на съюзниците от антихитлеристката коалиция,
да се принизи тяхната тежка съвместна победа над фашизма, която стана основа
на съвременния международен правов ред.
И накрая - според един бивш средноевропейски дисидент и бивш президент проблемът
за съвременния пронацизъм в Прибалтика бил породен от това, че не сме уточнили
"къде завършва Европа..." (И откъде започва Русия). Но всъщност, въпросът
към всички общества на обединяваща се Европа е: "Антифашизмът антиевропейска
ценност ли е?"
05.05.2005
Мнения по темата: