Датата

6 май

Ден на храбростта и Българската армия - за първи път се отбелязва като празник на кавалерите на Ордена за храброст през 1880 г. с указ на княз Александър Батенберг. До 1947 г. се чества от българското войнство като Ден на храбростта и празник на войската. На този ден по традиция се освещават бойните знамена на Българската армия. С решение на МС от 21.I.1993 г. става празник на Българската армия, а с решение на Народното събрание от 6.V.1998 г. е обявен за официален празник. На този ден през 1958-а в Шумен се ражда и настоящият военен министър Николай Свинаров.

Празник на Каварна, Русе и Петрич.

Празник на земеделците в България - честването му като традиционен празник на земеделците е възобновено от земеделските съюзи в страната с Гергьовденски събор през май 1990 г.

Професионален празник на етнографите в България - от 1984 г. се отбелязва на Гергьовден.

Празник на аграрния факултет към Тракийския университет (наследник на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина).

Ден на папската швейцарска гвардия - една от най-старите гвардии в света и създадена от папа Юлий II през 1505 г. В състава й влизат 100 гвардейци, набирани доброволно от католическите кантони Люцерн и Цюрих в Централна Швейцария. Те трябва да са отслужили в швейцарската армия, да са католици, неженени, да не са по-възрастни от 25 години и с ръст поне 174 см. По традиция новите гвардейци се заклеват всяка нечетна година на 6 май - датата, на която през 1527 г. в защита на папата са загинали 147 гвардейци. Основното им задължение е охраната на папата и всички входове на Ватикана. Имат и церемониални функции.

Израел отбелязва Ден на холокоста в памет на 6-те милиона евреи, загинали в концентрационните лагери през Втората световна война (1939-1945).

1651 - в Рим излиза първата печатна книга на новобългарски, написана на кирилица - "Абагар" (името произхожда от поместеното апокрифно послание на цар Абагар до Иисус), създадена от българския католически епископ на Никопол Филип Станиславов (Ореш, Търновско - 1596-8.VIII.1674). Представлява молитвеник от пет големи листа във формата на свитъци, които могат да се носят като амулет. В послесловието й се казва: "Както пчелата събира мед и восък от различни благоуханни цветя, така и Филип Станиславов, епископ от ВЕлика БЪлгария, събра и нареди от различни книги на светите отци тоя сборник "Абагар" и го дари на своя български народ да го носи със себе си вместо силни мощи. Тоя "Абагар" бе напечатан в 1651 година, на 6 май, в Светия град..." До днес са открити и запазени 6 екземпляра от "Абагар" - един се пази в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София, а останалите пет се намират в чужбина.

1856 - в Кресън, щата Пенсилвания, се ражда американският морски офицер адмирал Робърт Пири (1856-1920) - първият човек, достигнал Северния полюс (6.IV.1909), като за целта по време на осмата си полярна експедиция използва кучешки впрягове. Умира във Вашингтон на 20.II.1920 г.

1856 - в моравския град Фрайберг, Австро-Унгария (днес Пршибор, Чехия) се ражда австрийският психиатър Зигмунд Шломо Фройд (1856-1939) - основател на психотерапевтичния метод и теорията на психоанализата. Разработва методи за анализ на нормалното и анормалното поведение, за анализ на свободните асоциации и за интерпретация на сънищата. Според него главна роля за формирането на характера на човека и на неговата патология играят преживяванията от ранното детство. Автор на "Тълкуване на сънищата", "Психопатология на всекидневния живот", "Три есета върху теорията на сексуалността", "Тотем и табу", "Аз-ът и то" и др. Умира на 23.IX.1939 г. в Лондон.

1860 - започва "походът на хилядата" гарибалдийци - на борда на два платнохода доброволците начело с Джузепе Гарибалди се отправят от Генуа за Сицилия, където акостират след пет дни и осигуряват победата на Италианската революция (1859-1860) и освобождението на Южна Италия.

1877 - Самарското знаме е тържествено връчено на III дружина на Българското опълчение с командир подполк. Калитин в лагера на опълчението близо до Плоещ, Румъния. По време на церемонията, определени за целта опълченци забиват златни гвоздеи и прикачват трикольорната светиня към дръжката, а пръв знаменосец е унтерофицерът на 54-и Мински полк Антон Марченко. Знамето е ушито за въстаниците по време на Априлското въстание (1876) от жителите на руския град Самара, но така и не стига до тях. Изработено от игуменката на Самарския девически манастир по проект на майстора художник Н. Е. Симаков. Ушито от двоен копринен плат с червена, бяла и синя ивица с размери 180/180 см, с пришит от двете страни черен кръст. На лицевата страна в средата са нарисувани Кирил и Методий, а на обратната - Богородица. На горната част са пришити две цветни ленти, като на едната е написано: "Город Самара. Болгарскому народу, 1876 г." Знамето участва във всички боеве на Опълчението, а под него падат петима знаменосци. За спасяването му умира и подполк. Калитин - един от най-способните офицери в руската армия. На 30.VIII.1880 г. е наградено с орден "За храброст" - I степен. Съхранява се в Националния военноисторически музей в София от 1946-а, а негови копия има в Москва, София и Стара Загора.

1882 - в Пловдив се ражда българският композитор, диригент и капелмайстор маестро Георги Атанасов (1882-1931). Пионерът на българското оперно творчество учи в гимназия "Александър I" в Пловдив и пее в катедралния хор към черквата "Св. Богородица". Следват незавършено учение в Букурещкото музикално училище и дипломиране като "маестро ди музика" в лицея "Росини", Пезаро (Италия), където е ученик на Пиетро Маскани. През 1902-а се връща в Пловдив, дава частни уроци, участва в Пловдивското певческо дружество. По време на военната си служба е тромбонист в духовата музика, а след това е изпратен в Хасково и Карлово, където работи като военен диригент. По тово време излиза неговата първа песенна `Детска сбирка (1906). През 1907-а става капелмайстор на 21-ви пехотен полк (до 1913). Появяват се много песни, оперетите "Болният учител", "За птички", "Самодивското изворче" и др. През 1911-а създава и първата си опера "Борислав" по драмата на Иван Вазов. Става диригент на Гвардейския (първия български симфоничен) оркестър в София (1914), а бял свят вижда оперите "Гергана", "Запустялата воденица", "Македонска кървава сватба" (преименувана на "Цвета", "Косара", "Алцек", оперетата "Златното момиче" и др. Дирижира и "Българската оперна дружба" и Народната опера. Умира на 17.XI.1931 г.

1899 - на Международна конференция за мир в Хага (6 май-17 юли) за първи път българските делегати Димитър Станчов и майор Христофор Хесапчиев участват в заседанията и подписват решенията извън състава на османската делегация.

1921 - земеделската синдикална централа е приета за член на Международната конфедерация на земеделските синдикати.

1924 - подписан е Майският манифест от ЦК на ВМРО за сближаване с комунистическото движение. Той е предшестван от сходна декларация от 29 април и обединителен протокол с федералистите от 30 април, които приемат ръководството на ЦК на ВМРО и свикване на обединителен конгрес по устава на ВМРО. На 5 юни Тодор Александров се опитва да осуети публикуването на манифеста и заедно с ген. Александър Протогеров се отказват от подписите си. На 17 юли манифестът е публикуван във в. "Балканска федерация".

1953 - в Единбург, Шотландия, се ражда настоящият британски премиер Тони Блеър (Антъни Чарлз Линтън Блеър). Учи в престижното частно училище "Фетис колидж" и завършва право в "Сейнт Джонс колидж" в Оксфорд (1975), а като студент свири на китара в рок група. Преподава в Оксфорд, а по-късно започва работа в адвокатска кантора. Влиза в Лейбъристката партия под влияние на своя шеф и започва политическата си кариера, довела го на 21.VII.1994 г. до лидерското място в партията и на 2.V.1997 г. до премиерския пост, когато става най-младият глава на британското правителство в последните 185 години. По-късно става и най-дълго управлявалият без прекъсване лейбъристки лидер. От 1980-а е женен за преуспяващата юристка Чери Буут, с която имат четири деца (трима синове и една дъщеря).

1975 - направена е първата копка на Националния радиотелевизионен център.

1994 - открит е тунела под Ламанша.

Празник

Свети вмчк. Георги Победоносец - Гергьовден. Християнският вмчк. св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305). На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. През 303-а по заповед на императора е обезглавен (23 април (6 май), а по-късно е канонизира от християнската църква. Според житието, недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността, но светецът успял да порази с копието си чудовището.
У нас Гергьовден от векове се почита и като празник на земята, на земеделието и животновъдството, а св. Георги е покровител на овчарите и стадата.