9 май

Георги Победоносецът

Маршалът, който смаза Вермахта

Петър Пеев

Името му е свързано с най-големите победи във Великата отечествена война. Затова и по право той подписа акта за безусловна капитулация на Германия от името на съюзниците в берлинския квартал Карлсхорст и прие Парада на Победата на Червения площад в Москва. С основание носеше името Георги Победоносецът. Американският писател Албърт Аксел писа за него: "Съвсем не е случаен факта, че западните военни историци го слагат на еднаква висота с Александър Велики и Наполеон, убедени, че той е променил курса на историята. А Айзенхауер казва, че цялото човечество му е задължено. За съжаление днешните американци в голямото си мнозинство не знаят нищо за него".
Маршал Георги Константинович Жуков е народен герой. За него маршал Иван Баграмян казва: "От всички мълниеносно израснали в предвоенните години крупни военачалници, Жуков беше безусловно най-ярката и надарена личност. Познавайки добре качествата му, аз не бях изненадан от неговата поразителна кариера. Той имаше не само военно дарование, без което не можеш да станеш пълководец, но и твърд характер, безпощаден към недобросъвестните хора..."
Американският военен историк Мартин Кайлън в книгата си "Тигрите горят" пише: "На Запад ние имахме големи военачалници. Сещам се за генерал Джордж Патън, фелдмаршал Бърнард Монтгомъри, генерал Дъглъс Макартър... Имахме и други военни гиганти - адмирал Честър Нимиц, генерал Дуайт Айзенхауер. Но колко изследователи на Втората световна война без да се замислят ще назоват името на Георги Жуков? Колко от тях знаят кой беше той и какво е направил? Много ли са онези от тях, които разбират, че Жуков действително беше - според много точната характеристика на Харисън Солсбъри -"пълководец на пълководците във воденето на война от огромните армии на двайстия век". Той нанесе на германците по-големи загуби от който и да било друг военачалник или група от тях по време на най-кръвопролитната война в историята на човечеството. Във всяка от неговите битки Жуков командваше

повече от милион войници и офицери.

Той вкарваше в действие фантастично количество танкове. Германците бяха добре запознати със съкрушителното майсторство на Жуков, защото срещу тях стоеше военен гении. Той знаеше наизуст цялата класическа военна литература от Цезар до Клаузевиц".
В живота на маршал Георги Жуков се редуват периоди на възхвала и признание с периоди на забрава и преследване. По-противоречиви характеристики няма нито един от военачалниците във Великата отечествена война. При това те звучат както от устата на високопоставени военни и бивши подчинени на Жуков, така и от хора, които нямат отношение към Съветската армия и Втората световна война. Така например докторът на историческите науки Махмут Гареев пише: "По време на цялата си военна служба Жуков се е стремил и е постигал максимално възможно опазване живота на личния състав, завоюването на победа с минимални загуби. Георги Константинович с крайно взискателното отношение към себе си и към бойната подготовка на войските, към щателната и изрядна подготовка за всяка операция, настойчиво търси най-добрите, най-рационалните решения". Противоположна гледна точка споделя професор Мерцалов, който твърди, че "не само на Сталин, но и на Жуков са присъщи порочния стил "на всяка цена", грубост и опърничавост".
Вероятно и противниците, и сторонниците на пълководческия талант на Жуков могат да намерят аргументи за потвърждение на своята гледна точка. Наистина някои от големите операции, ръководени от Жуков, са свързани с много жертви. Известна е също и заповедта на Жуков да се разстрелва всеки офицер и войник, който напусне без писмена заповед отбранителната линия при Ленинград по време на най-ожесточените сражения. Но такива са суровите изисквания на войната. А статистиката на която обръща особено внимание историка Вадим Кожинов свидетелства, че командваните от Жуков операции са с
най-малки загуби на жива сила

Така например загубите в Битката за Берлин, където е най-голямата и силна групировка на противника Първи Белоруски фронт губи 4.1 процента от общата си численост. В същото време загубите на Първи Украински фронт са 5 процента, а загубите на Втори Украински фронт в операцията по завземането на Будапеща са 1.5 пъти повече от загубите на участниците в Берлинската операция.
На 21 октомври, 1941 г. по заповед на Сталин, вестниците публикуват Постановление на Държавния комитет по отбраната за назначаването на Жуков за главния организатор на отбраната на Москва. Постановлението е придружено с голяма снимка на командващия, което означавало само едно - Сталин искал да има на кого да хвърли вината при възможното поражение в тежката битка. През цялата война Жуков е препращан винаги на най-опасните участъци на фронта.
- От септември, 1941 г. той организира отбраната на Ленинград.
- През октомври същата година командва войските на Западния фронт и организира отбраната и контранастъплението под Москва.
- На 30 август, 1942 г. е назначен за заместник на Върховния главнокомандващ.
- През 1943 г. е удостоен със званието маршал на Съветския съюз за ефективните действия по координацията на фронтовете по време на Сталинградската битка и пробива на блокадата при Ленинград.
- През лятото на 1943 г. планира и командва операциите на Курската дъга.
- В заключителните етапи на войната командва войските на Първи Белоруски фронт.
- През пролетта на 1945 г. командва операцията по превземането на Берлин.
Историята, както е добре известно, не познава условно наклонение. Затова въпроси от рода на "а можеше ли да бъдат избегнати такива катастрофални загуби" само

подготвят почвата за спекулации

Сигурно това е възможно в командно-щабни учения. Впрочем в последните предвоенни учения, на които Жуков командвал "сините" т. е. организирал нападението срещу Съветския съюз, той победил "червените", предсказвайки точно действията на германската армия в първите дни на войната.
Жуков беше безспорно най-великия пълководец на своето време. Той е и единствения, осмелявал се да отстоява своята гледна точка пред Сталин и дори да спори с него. С целия си живот и дейност Жуков доказа на какво е способна Русия. Самият той казва за себе си: "Винаги съм чувствал, че съм нужен на хората, че съм им задължен. А това, ако мислим за смисъла на човешкия живот - е най-главното. Моята съдба е само малък пример от общата съдба на руския народ".

Победителите - (от ляво на дясно) Бърнард Монтгомъри - английски фелдмаршал, командващ 12-а група армии в Нормандия, Белгия и Северна Германия, Дуайт Айзенхауер - Върховен главнокомандващ на експедиционните войски на западните съюзници през 1943 година, а през 1945 година командващ окупационните войски на САЩ в Германия, Георги Жуков - Маршал на Съветския Съюз и командващият първа френска армия генерал Жан Тасини.

Той спаси БМВ

Много хора знаят тази история, но все още никой не е анализирал причините, които са помогнали на фирмата, произвеждаща БМВ да избегне през 1945 г. масовия демонтаж на оборудването и да запази работническия си и инженерен персонал. Заповед на Сталин, издадена веднага след войната гласи, че от Германия трябва да бъдат изнесени за Съветския съюз 150 000 автомобила като компенсация за големите загуби на Съветския съюз. Освен това всички автомобилни заводи трябвало да бъдат демонтирани.
По онова време маршал Жуков е назначен за шеф на съветската военна администрация в Германия. В съответствие с Потсдамските споразумения на СССР се падат петте източни провинции: Бранденбург, Мекленбург, Тюрингия, Саксония и Саксония Анхалт.
През есента на 1945 г. делегация на работници от няколко автомобилни завода от зоната на съветската окупация се обръщат към маршал Жуков с искане да се възобнови производството на леки коли. Това обръщение предизвикало особена реакция. Без знанието на Жуков била изпратена нова група съветски демонтажници. Заводът в Цвикау бил демонтиран изцяло. Но междувременно Жуков приел доводите на работниците. На 13 август 1946 г. било създадено съветско-германско акционерно дружество"Автовело", в което влезли редица заводи. Главният от тях бил заводът на БМВ. Производството отивало за сметка на репарациите за Съветския съюз. Това продължило до 1952 г.

09.05.2005