Загубихме или спряхме Трета световна война

50 години от създаването на Варшавския договор, чиято цел беше да пази и да съхрани социалистическия лагер, но...

Крум Василев

И Североатлантическият пакт НАТО, и Варшавският договор са творения на Студената война. Североатлантическият пакт първи се появи на свят - през април 1949 г. Негов всепризнат акушер е Уинстън Чърчил, който три години по-рано произнесе във Фултън своята знаменита реч - открит призив за борба срещу Съветския съюз и социализма.

Доказана историческа истина е, че Съветският съюз не е имал агресивни военни намерения спрямо държавите в Западна Европа. Неговите усилия в онези години бяха насочени към запазване на мира, към лекуване на ужасните рани от войната. Когато през 1954 г. съветското правителство предлага проект за общоевропейски договор за колективна безопасност, това не е пропаганден ход, а мярка, съобразена както с интересите на Съветския съюз, така и с интересите на цяла Европа. Предложението обаче не бе прието. На европейските страни от тогавашния социалистически лагер не оставаше друго, освен да противопоставят на западния военен съюз свой военен съюз. Така, почти шест години след НАТО, се появи на бял свят и Варшавският договор.

С Имах рядката възможност да бъда пряк свидетел на разговорите и на подписването на договора, което стана в достолепната зала на Министерския съвет на Полската народна република точно преди 50 години, на 14 май 1955 г.

Българската делегация беше изпратена тържествено,

съгласно протокола, и потегли със специален влак от гара София на 7 май. Ръководеше я председателят на Министерския съвет Вълко Червенков, членове бяха министърът на народната отбрана генерал Петър Панчевски и министърът на външните работи д-р Минчо Нейчев. В четиричленната група на съветниците бяхме с генерал Атанас Семерджиев - началник на Оперативното управление на Генералния щаб, Едуард Сафир - началник на отдел "Печат", и Гачо Гачев - началник на отдел "Балкански страни" на Външното министерство.
В съзнанието ми се е врязало приповдигнатото, празнично настроение, което владееше всички през това паметно майско пътуване. Имаше защо. Самият факт, че два дни и две нощи, прекосявайки половин Европа, пътувахме все през социалистически страни и че тези страни се обединяваха в нерушим братски съюз (така поне си мислехме тогава) - този факт сам по себе си беше извор на въодушевление. На безоблачния социалистически хоризонт през май 1955 г. не се виждаха нито унгарските, нито полските събития от 1956 г., а нежната революция в Чехословакия беше още по-далеч. И никой от нас тогава не можеше дори в съня си да допусне, че договорът, който предстоеше да бъде подписан във Варшава, не само че ще се окаже по-нежизнеспособен от Североатлантическия пакт, но че повечето от държавите, които ще се включат в него, само след няколко десетилетия ще влязат на юруш и с фанфари в НАТО. И

Жулвернова фантазия да е имал Вълко Червенков

- пак не би могъл да предвиди, че в началото на 2004 г. Република България ще бъде сред най-правоверните членки на НАТО, а на нейния министър-председателски стол ще седи Симеон, синът на Борис III. Чудни са, наистина, превратностите на историята!
Във Варшава делегацията пристигна навръх 9 май, в деня на десетата годишнина от победата над хитлеристка Германия. В полската столица се събраха осем делегации на социалистически страни, всички начело с министър-председатели. Тогава за първи път ми се случи в продължение на цяла седмица да бъда в непосредствена близост с много исторически личности. Сред тях - именити пълководци от Втората световна война - маршалите Жуков, Конев, Рокосовски, Чуйков, Москаленко, Булганин. За първи път се срещнах и с В.М. Молотов, записал трайно името си в историята на двадесетия век. Три години по-късно имах възможността отново да се срещна с него, но вече на другия край на света, в Улан Батор, столицата на Монголия. Най-близкият някогашен съратник на Сталин, дългогодишният министър-председател на Съветския съюз беше изпратен там от Хрушчов посланик, а всъщност на заточение. И в този случай превратностите на историята си бяха казали думата.
Заседанията на делегациите, безпроблемни и даже малко скучни, понеже предварително всичко е било уточнено, продължиха три дни. Най-силно

впечатление направи маршал Пън Де-хуай,

ръководителят на китайската делегация, която участваше в съвещанието като наблюдател. Бурни овации предизвикаха следните негови думи: "Ако империалистите разпалят война, китайският народ, заедно със Съветският съюз и страните с народна демокрация несъмнено ще нанесат съкрушителен удар на подпалвачите на войната, след което за тях ще бъде късно да се каят."
Сега всички знаем, че империалистите не разпалиха гореща война срещу социалистическия лагер, те предпочетоха войната да бъде студена. Но по горчива ирония на съдбата едва не избухна гореща война между двата социалистически гиганта - Китай и Съветския съюз. Много кръв се проля на съветско-китайската граница сравнително скоро след Варшавската среща...
На 14 май стана тържественото подписване на договора, получил името Варшавски. Политици и историци вече определяха неговото място в историята и генералната оценка едва ли ще бъде променена: Варшавският договор допринесе за избягване на трета световна война. Военните арсенали на двата противостоящи лагера бяха страхотни, сблъсъкът между тях заплашваше да прерасне в ядрена катастрофа.
Тази генерална положителна оценка за историческата роля на Варшавския договор обаче се съпровожда с много допълнителни оценки и уговорки. И това е естествено.
Не може и не бива да се премълчи например един много съществен факт: танковете на страни от Варшавския договор, и главно на Съветския съюз, не влязоха в бой със своя потенциален противник, но

стреляха срещу въстанали свои съюзници

- в Унгария през 1956, в Чехословакия през 1968 г. Жестока, но незаличима и непростима превратност на историята.
Още по-невъзможно е да се премълчи или да се игнорира друг голям факт: целта на Варшавския договор беше да пази и да съхрани социалистическия лагер. Съхрани ли го?
Този въпрос е реторичен. Не генералите, още по-малко войниците от армиите на Варшавския договор са виновни за провала на така наречения реален социализъм. Причините, знае се, са много, дълбоки и разностранни. Ако пък трябва да се търсят персонални виновници и да се назовават личности - те са преди всичко сред политиците, не сред военните.
Тук също са нужни уговорки, защото нещата не са никак прости. Всеизвестно е, че колкото и да е могъща дадена личност, ходът на историята много често не зависи от нея. Въпреки това нека се опитаме да си представим невъзможното: ако по време на Втората световна война начело на Съветския съюз стоеше не Сталин, а човек като Горбачов - щеше ли Съветският съюз да победи? - Съмнително е. А ако през 80-те години на ХХ век начело на Съветския съюз стоеше не Горбачов, а човек със способностите на Дън Сяо-пин - дали щеше да се разпадне Съветският съюз? Разбира се, подобни въпроси са хипотетични.

Историята "ако" не признава.

Но тези въпроси помагат по-точно да се оценят някои исторически явления и личности. Защото проблемите, пред които беше изправен Китай през последната четвърт на миналия век, съвсем не бяха по-леки от проблемите на Съветския съюз. Равносметката обаче не е в полза на първата социалистическа държава.
От близо 15 години Варшавският договор е в небитието. Разпадането на някогашния социалистически лагер правеше невъзможно съществуването на неговата военна организация. На 25 февруари 1991 г. в Будапеща, на среща на представители на страните-участнички, тя прекратява съществуването си. "Загубихме третата световна война без нито един изстрел, историята не ще ни прости!" - тези думи изрича министърът на отбраната на Съветския съюз маршал Язов и очите му се насълзяват...
Североатлантическият пакт е жив и здрав, разраснал се до Черно и до Балтийско море. И е с намерение още да расте. Само че растежът неизбежно води до стареене. НАТО също остарява. Обстоятелството, че в Ирак САЩ отидоха не под неговото знаме, а под измисления и вече продран байряк на "Коалиция на желаещи" - това показва, че в условията на новите реалности в света НАТО става неадекватен. Ще се преустройва ли и как - бъдещето ще покаже.
Едно е съвсем сигурно: превратностите на историята не са се свършили и няма да се свършат. Какви ли чудесии още готви тя?

14.05.2005