Книги
"Аз възпявам духа си свободен..."
"Бреговете на миража" - талантлива, ярко открояваща се стихосбирка на Анибал Радичев
Заглавието на тези редове за новата стихосбирка на Анибал Радичев "Бреговете на миража" (изд. "Български писател") е цитат от стихотворението "Арбитър" - една от двете творби заедно с "Подпис", публикувани по-рано. Всички останали влизат за пръв път в книгата, която несъмнено е най-силната досега на фона на неговите не много на брой издания. Казвам това, въпреки че една от предишните, "Скок в пространството", беше може би най-ярката и запомняща се сред всички новоизлезли стихосбирки за цялата 2001 г. поетическа година. Включените тогава в нея уникални за нашата поезия стихотворения с научно-фантастична тематика просто се врязваха в съзнанието с особената си "Вапцаровска" романтика на сливането на човека с техниката в космическата епоха. По свой оригинален начин Анибал Радичев успя да върне в нашата съвременна поезия романтиката, при това в антиромантичното ни, угнетително, жестоко с безнадеждността си в етичен и социален смисъл време. И изведнъж - този възпят от поета рискован полет на човека в името на бъдещето и живота, полет право в сърцето на космическата загадка, ключ към която е хуманистичното познание и която единствено човешкият дух - самият той един космос - е в състояние да разгадае!
Частица от романтиката на свободния човешки дух присъства и в новата стихосбирка
на А. Радичев, но поетическите му теми, внушения и равносметки са много различни.
А да бъдеш различен, да осъществяваш в разни сфери заложбата си - нали това
беше според Атанас Далчев истинското развитие на таланта.
"Бреговете на миража" започва с "програмно" стихотворение,
в което и в част от заглавията на четирите включени цикъла е заложен елементът
на полет. Не знам дали е съзнателно търсено, но това изразява поетическата природа
на А. Радичев - силно емоционална, изненадващо нестандартна, с влечение към
мигновените интуитивни прозрения в интимните и с резки, стигащи до драстичност
жестове в социалните творби.
И ето ги - застанал на тясната като космонавтска кабина площадка на терасата
в едноименното начално стихотворение, където "свободата е равна / на два
квадрата и половина", въздигнат високо и взрян в "небесната бразда
на света", той е на една само крачка от... "безкрайността". Тук
да постигнеш истински свободата, означава да прекрачиш границата към самоунищожението,
романтиката на полета е на прага на смъртта, небето на мечтите е трагически
непостижимо. Но духът, макар и стегнат в обръча на обстоятелствата, е жив.
Цялата стихосбирка опоетизира почти безнадеждната и затова още по-вдъхновяваща
борба на личността за запазване на свободата си, а това, белязало не само интимните
и екзистенциалните, а и социално-гражданските творби, е в основата на успеха
на тази книга. За А. Радичев възпяването на духа свободен никъде и никога не
носи себичен елемент. Той внушава в стиховете си, че "ти и аз, и тя, и
те сме той - народът", който е другото "аз" на неговия лирически
герой. Хуманистичният патос, който постепенно набира мощ, преминаващ от личните
интимни преживявания в остра гражданска позиция, в изкрещян с продрезгавял от
гняв глас зов за спасение на човека и разплата с неговите "палачи"
е другата характерна черта на тази книга.
При това човекът в поезията на А. Радичев не е изобразен непременно и изначално
в трагична безнадеждност. Макар и лишаван все повече от шанс, впримчван в безброй
обстоятелства от личен и социален характер, край него витае любов, другарство
и съчувствие.
В цикъла с любовни стихотворения "Междинна гара" любовта идва като
светкавично прозрение и непреодолимо привличане, преизпълва личността с "обич
за двама", но и постепенно прашасва и затъва във фалша на "съвместната
досада", неусетно с времето "мутира в еснафска сага". В циклите
"В лъча на светлината" и "Криви огледала" "Идилия по
поръчка") стихотворенията внушават картината на един подтискащ свят - морално
деформиран, фалшив, който налага своите имитирани и преобърнати стойности, но
все пак е оставена някаква, макар и малка, надежда за съхранение на свободата
на личността в паралелната реалност на вътрешния живот, в утешителната ниша
на собственото "аз".
В последния цикъл "Едно към едно" тази възможност липсва, тя просто
е отказана. Действителността тук е тотално отречена и стиховете зоват с експресивния
патос на бунта за нейното унищожение. За свободния човешки дух път няма, той
трябва сам да си го пробие - внушава пламенното талантливо слово на А. Радичев.
С омерзение и гняв, сарказъм и закана в гласа той отхвърля всякаква възможност
за паралелно съществуване, за "адаптиране" към дъното на живота, докъдето
е докаран народът - сред миязмите и благата "втора употреба" на кофите
за смет - една гротескна и трагична картина - метафора на днешния ни градски
живот ("Урок по адаптация"). За епиграф към най-силната творба в този
цикъл "Късен отглас" поетът поставя Ботевото "Ще викнем ние:
"Хляб или свинец!", в стиха му звучат ботевски призивно-бичуващи интонации
на омраза и любов едновременно.
Поетът въвежда талантливо и мотиви от поезията на Вапцаров - за живота с "яки
стени", "навъсен", гладен "под вежди", използва също
и реминисценции с Гео-Милевата страховита картина на лавината от оскотели бунтовници
тълпи, за които е възкръснал часът на "злобата". Героят в тези стихове
е народът, бленуващ своето освобождение, свободният човешки дух. Вплитането
на класически мотиви в собственото слово е художествено убедително и засилва
ефекта на изпълнените едновременно с гняв и обич редове, допълва и завършва
цялостното въздействие на тази талантлива, ярко открояваща се стихосбирка на
Анибал Радичев, с която той се утвърждава сред най-изтъкнатите съвременни български
поети.
Изповед и равносметка
Писателят Иван Попов има зад гърба си осем книги. Късно влезе в литературата. "Пречеше" му и работата - в Държавна сигурност, но и тя и му помогна - защото знаеше отвътре много неща, които за другите пишещи бяха тайна. "Разузнаването на истината. Правдиви разкази от живота български" е най-новата му книга, която предлага издателство "Сибия". Ето как представя тази книга литературният критик Димитър Танев:
Книгата има и юбилеен характер. Преди време Иван Попов, добър приятел на ДУМА,
навърши 80 години. Честито!
Книгата е своеобразна сплав между публицистика и белетристика, между автобиографични
възстановки и пледоария на лечното житейско кредо. Попов пише наизкушено, някак
уж пристичко, дори су рово, без привнесена литературност и украшателства.
Белетристът използва един интересен ход - условно представя епизодите като разскази
на друго лице, приятел и сладкодумен събеседник от кафенето, а за себе си отрежда
ролята на добър и запомнящ слушател. Така той уж "оттласква" интимно-биографичното
настрани, приписвайки приживяното другиму.
Книгата на Иван Попов "Разузнаването на истината" не е нито криминално
четиво, нито разузнавачески или детективски роман, нито мемоар. Най-точно ще
я определим като развълнувана изповед и равносметка, като опосредствено излъчване
от дълбината на "така наречения личен живот", според както го бе казал
Константин Симонов.
"ПОНЕДЕЛНИК"
Излезе книжка 3-4 на списанието за теория, политика и култура "Понеделник".
Вниманието грабва веднага статията на мюнхенския професор по философия Ханс
Майер "Европейската култура - фантом или реалност?". Читателят ще
намери продължението на статията на Александър Лилов "Теория на цивилизацията"
и негови размисли за днешен Виетнам. Интерес предизвикват и публикациите на
Иван Ангелов, Жак Аройо, Пеню Михайлов, Кирил Мазнев, Любен Димитров, Димитър
Филипов, Иван Аладжов и др. Поместен е портрет на известния наш икономист Иван
Илиев от Константин Габровски. Разделът за култура предлага статия на Неделчо
Милев за Вагнер, белетристика, стихове и публицистика от Георги Григоров, Тихомир
Йорданов и Корнелия Благоева.
18.05.2005
Мнения по темата: