Личности

Художникът, "откършил" се от славен бунтарски род


Преслав Кършовски ни остави завет "За отечеството работете!"


През април Преслав Кършовски щеше да стане на сто лазарника. Не ги доживя. Отиде си на 25 февруари 2003 г. на 98 години. Имаше дълъг и смислен живот. Не зная колко е "ефективна" поговорката: "Крушата не пада далеч от дървото", но за Преслав Кършовски тя е просто дюшешът в таблата.

Преслав Кършовски

Юнашко потекло

Само да прелистим няколко странички от хрониката на еленския род Кършовски. До днес се помни името на Кършо войвода - легендарният търновски болярин, "откършвал" се неведнъж от осъдените на смърт, но накрая загинал в Сливенския балкан в битка с османските завоеватели. По чудо оцелял петнадесетгодишният му син Стойно. Потомците им не падат по-далече - участват в Гръцката (1812) и Велчовата завера (1835). Прадядо то на Преслав Христо Иванов Кършовски имал петима синове и две дъщери. Най-големият е Иван поп Христо Кършовски - революционер, възрожденец и книжовник. Нему Васил Левски е написал през 1871 г. знаменитите думи: "За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все (за) едно да вървим, ако ще бъдем хора". Иван Кършовски е в Първата и във Втората българска легия, в четата на Панайот Хитов е главен писар, там Левски е знаменосецът. В нея е и брат му Кънчо (Кръстьо) Кършовски, "тръгнал да загине с бате си", както сам пише. Другият брат Сава председателства революционния комитет в Елена, крие в къщата си Левски и Ангел Кънчев. Сходна е и съдбата на Йордан Кършовски - четник на Ботев, оставил записки от похода на дружината. Най-малкият брат Антон завършва военно училище в Румъния и участва в Сръбско-българската война.

Тръгнах по родовата следа, защото Преслав Кършовски й остана верен до края на дните си. В нея като в огледало оглеждаше своите дела на ползу роду. Той е жизнена клонка от Иван Кършовски, роден е в дома му на ул. "Клокотница" в столицата. Дядо му, поборникът умира през 1914 г. Преслав има живи спомени от него. Баща му Борис е основател на партийната организация в Своге, през страшните години 1923-25 г. е преследван и арестуван неведнъж, като банков чиновник уволняван многократно. Чичото на Преслав - Крум бил народен представител от Работническата партия, а неговият син Боян участвал в Испанската гражданска война, по-късно става партизанин в "Чавдар", където е наклеветен, несправедливо обвинен и разстрелян от другарите си. Сега е реабилитиран.

Полската връзка
Преслав Кършовски завършва в художествената академия живопис при проф. Цено Тодоров и графика при проф. Васил Захариев, но не го назначават за гимназиален учител, защото е белязан - син е на комунист. Става художник в кино "Глория". Късметът му излиза по-късно: започва работа в полската легация, посланикът Адам Тарновски му дава рамо - като вижда какво може, помага му да събере изложба и сам я открива. Кършовски спестява някой и друг конвертируем български лев и заминава за Виена, за да подиша озона на европейското изкуство. Оттам попада в Познан, за да се спре във Варшава. Полските му професори Тадеуш Прушковски и Владислав Скочиляс го харесват и му уреждат стипендия, каквато България му отказва, пак заради политически грехове. Специализира живопис, графика и сценография в Академията на изкуствата във Варшава. Тогава се ражда знаменитата му творба "Меценати".
За нея ми разказа през октомври 2000 г. (това е последното негово интервю в печата, то бе поместено в ДУМА):
"Моите професори в Полша намираха хляб за бедните студенти - пращаха ни да рисуваме богаташи и аристократи и предимно скучаещите им жени. Стана така, че трябваше да правя портрет на съпругата на полицейския началник на Варшава. Той много държеше бюстът й да бъде изобразен много добре. Рисувах това, което виждах, но полицейският шеф не беше доволен: "Вие сте променили бюста на жена ми!" Тогава се роди идеята за "Меценати". Както ги виждах по изложбите, така и ги нарисувах - единият прав, изпъчил корем с ръце отзад, другият - седнал, а третият се навел и се опулил към голото тяло."
Озонът на европейското изкуство му действа ободряващо. Но му носи и горчивини. Обвинен е, че се влияе от поантализма - това е течение, чието название идва от поан (точка), боята се наслагва на точки. На Богомил Райнов това "упадъчно" изкуство не се харесва и художникът е разгромен.
Но Преслав Кършовски не забравя Полша. Отечеството на Шопен, Мицкевич и Ян Матейко остана завинаги втора родина за него. И не само затова, че дълги години бе деец и ръководител на българо-полското дружество. Негова "рожба" е например бюстът-паметник на Мицкевич в морската градина в Бургас. Не случайно нашият художник бе носител на златни ордени за заслуги към Полша и бе почетен гражданин на Варшава. Които помнят по-отдавна знаят, че той беше неизменен участник във всъчки прояви на Полския културен център.

Грозотата не му даваше мира

Преслав Кършовски обичаше София. И тази любов не беше платоническа. След войната той оформя художествено къщата музей на Иван Вазов, която е разрушена от бомбардировките, протовопоставя се на опитите тя да бъде доразрушена и там да се издигне жилищен блок. Негова е идеята в градското казино да се подредят картините - собственост на общината, да се изчистят боклуците и така се ражда Софийската градска художествена галерия. Това става през 1949 г. Сполуката с казиното му отрежда ролята на главен организатор на Националната художествена галерия в двореца. Той ентусиазирано работеше за културен напредък на града - като общественик и председател на съвета за култура в тогавашния Димитровски район. Беше бесен, като сринаха кафенето "Цар Освободител", воюваше срещу паметниците недоносчета, срещу безумията в архитектурно-градоустройствените решения, срещу грозотата в празничната украса, срещу опошляването на народната керамика и дърворезбарство, подкрепяше колекционерството, напук на разбиранията, че то е монопол само на капиталистите...
Но художникът е преди всичко художник. Повярвайте на думите му: "Тогава "Красна поляна" беше наистина красна поляна с ливадите си. Въдухът на София е хубав, Витоша е прекрасна, пейзажът е пъстър, оцелелите къщички по на два или три етажа в псевдобароков стил предлагат разнообразие и красота за един художник. Обичам да рисувам София, рисувал съм я зиме и есен и ми е чудно защо мои колеги, особено по-младите, не обичат да я рисуват." Той не смяташе за беда и панелния пейзаж.

Още за него...

Преслав Кършовски прави първия портрет от натура на водача на Бялото братство Петър Дънов.
Първата му самостоятелна изложба е на бул. "Цар Освободетел" в София (някогашното кафене "Варшава").
Член е на дружеството на независимите художници, през 1931 г. става член на новооснованото Дружество на новите художници и един от първите му секретари. Участва в първата изложба на дружеството през 1933 г. с "Автопортрет" и "Момиче" и печели наградата на Министерството на просветата. Основател на Съюза на дружествата на художниците в България като остава и негов дългогодишен секретар.
През 1936 г. участва в международна изложба на графиката в Чикаго.
През 1934 г. получава награда за живопис и сценография във Варшава.
Работи като художник в Пловдивския и Варненския театър. Първото му сценографско решение в София е за операта "Саламбо" от Веселин Стоянов. Прави го заедно с Пенчо Георгиев.
През 1943 г. подписва подписката против депортирането на българските евреи в лагерите на смъртта.
Създател е на градската художествена галерия, един от основоположниците на Националната художествена галерия и неин пръв директор (1950-1957). Преподавател е по плакат в академията (1951-1957).
Правил е много самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Последната му изложба бе в Националната художествена галерия през април 1995 г., на нея бяха представени сто творби от колекцията на Иван Радев.
Последният си портрет художникът прави на 95 години - рисува внучката си. До него неизменно бе неговата всеотдайна спътница - Цветана, също художничка. Тя участва заедно с Преслав в създаването на Националната художествена галерия.
---
За съжаление стогодишнината на един художник, за когото живописта бе откровение, когото смятаха за цар на графиката и гравюрата върху дърво, а театралите се възхищаваха от неговите сценографии, не бе отбелязана с изложба. Тези редове са може би малкото признание към него и като художник и като общественик, който цял живот бдеше за запазването на културното наследство, дори заради него влизаше във войни. Когато през 2000 г. вземах интервю с него, разговорът ни завърши с думите му: "За отечеството работете". Завет, който може би идва някъде далеч от болярина Кършо или от дядо му Иван Кършовски - съратника на Левски.

 

18.05.2005

 

Мнения по темата: